Определение № 448 от 16.06.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 448 гр. Ловеч, 16.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264300500163 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

Производство с правно основание чл.413, ал.1 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба от „********, вписано в регистъра на дружествата под № 01-10-140174, със седалище и адрес на управление в Унгария, чрез пълномощник адв.К. И., срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 159/09.02.2026 г. по ч.гр.д. № 277/2026 г. на РС-Тетевен в частта на разноските за адвокатско възнаграждение за размера над 100 евро. С жалбата заявява възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от 200 евро и моли да се намали на 100 евро. Излага аргументи за липса на съответствие между присъдения адвокатски хонорар и правната и фактическа сложност на делото, както и извършените от пълномощника на заявителя процесуални действия. Позовава се на съдебни решения, постановени по идентични казуси.

Моли да не се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение за настоящето производство, тъй като не представлява същинско въззивно производство, защото няма самостоятелен характер.

По делото е постъпил отговор на частната жалба от „********“ с ЕИК 2607103, със седалище и адрес на управление в Канада, Торонто, чрез адв. А.

И., с който оспорва частната жалба и възразява срещу искането за коригиране на присъдения адвокатски хонорар. Моли съда да остави частната жалба без уважение и отправи преюдициално запитване да СЕС по формулирани 1 въпроси.

По делото е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 159/09.02.2026 г. по ч.гр.д. № 277/2026 г. на РС-Тетевен, с която е разпоредено длъжникът „********- клон България КЧТ, ЕИК: 200830927, да заплати на „********“ с ЕИК 2607103, със седалище и адрес на управление в Канада, Торонто, следните суми: 400.00 евро, 76.93 евро – законна лихва, както и направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 евро и държавна такса в размер на 10.86 евро.

В срока по чл. 414а от ГПК на 26.03.2026 г. е депозирано възражение от длъжника, в което заявява, че е изплатил целия дълг към заявителя, а за определения адвокатски хонорар е превел сумата 100 евро, която счита за достатъчна, вместо определените в заповедта 200 евро. Към него е представено платежно нареждане за кредитен превод.

С определение № 298/12.04.2026 г. въззивният съд е прекратил производството по делото и върнал същото на заповедния съд за произнасяне по инициираното производство по чл.414а, ал.5 от ГПК. Изрично е посочено, че след приключването му и в случай на обезсилване на заповедта за изпълнение с оглед извършеното плащане и оставяне без уважение на възражението за намаляване на адвокатското възнаграждение на пълномощника на заявителя, респ. частично намаляване, частната жалбата в тази част би била допустима за разглеждане, ако длъжникът я поддържа с оглед произнасянето на заповедния съд.

След връщане на делото на заповедния съд, с разпореждане № 1597/27.04.2026 г. ТРС е изпратил на заявителя „********“, чрез адв.А. И. постъпилото от длъжника „******** възражение, заедно с приложената към него разписка за сумата 598.79 евро.

На 28.04.2026 г. по делото е постъпила молба от заявителя „********“, чрез адв.А. И., в която потвърждава получаването на извършеното плащане от длъжника, с което частично погасени обективираните в заповедта за изпълнение задължения. Изразено е становище, че непогасени към момента са част от разноските в размер на 100 евро, които поддържа и моли производството по делото да бъде изпратено на въззивния съд за произнасяне по частната жалба на длъжника.

С определение рег. № 393/15.05.2026 г. въззивният съд отново е 2 прекратил производството по в.ч.гр.д.№ 163/2026 г. по описа на ОС-Ловеч и върнал делото на РС-Тетевен за произнасяне с акт по чл.414а, ал.5 от ГПК с оглед постъпилото възражение и становище, след което извърши преценка дали същото следва да бъде изпратено на въззивния съд за произнасяне по постъпилата частна жалба.

С определение № 331/28.05.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 277/2026 г., Тетевенският районен съд на основание чл.414а, ал.5 от ГПК е обезсилил частично Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 159/09.02.2026 г. по ч.гр.д. № 277/2026 г. на РС-Тетевен, издадена срещу длъжника „********- клон България КЧТ, Е И К : 200830927, в частта за следните суми: 400.00 евро, представляваща главница, ведно със законната лихва за периода от 06.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 76.93 евро – законна лихва, както и направените в производството разноски з а държавна такса в размер на 10.86 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 100.00 евро.

Следователно предмет на настоящето производство е размера на присъдения адвокатски хонорар за разликата над 100 евро до 200 евро, присъдени с издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 159/09.02.2026 г. по ч.гр.д. № 277/2026 г. на РС-Тетевен.

От данните по делото е видно, че погасяването на задължението е направено след иницииране на заповедното производство, поради което заявителят има право на възстановяване на направените разноски за адвокатско възнаграждение, по чийто размер страните спорят..

За представителството в производство по издаване на заповед за изпълнение съгласно чл.7, ал.7, пр.3 от Наредбата № 1/2004г. на ВАС е предвидено възнаграждение, определено съгласно ал.2, т.1, т.е. в размер на 400 лв. при вземане до 1000 лв., каквото е настоящето.

При произнасянето си съставът съобрази приетото в решението на СЕС по дело С - 438/22 от 25.01.2024 г., че посочените в Наредба № 1/2004 г. на ВАС размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждение и не са обвързващи за съда.

Според цитираното решение на СЕС при определяне на размера на възнаграждението следва да се отчитат вида на спора, фактическата и правна сложност на делото, обема на извършената работа, както и принципът за 3 достойно заплащане на труда.

В случая процесуалните действия, извършени от пълномощника на заявителя се свеждат до запознаване с казуса, анализ на документите, формулиране на претенцията, изготвяне на заявление по чл.410 от ГПК и подаването му по електронен ред пред районния съд. На следващо място следва да се отчете, че вземането вече е установено, т.е. било е определено по основание и размер.

Следва да се вземе предвид и развитието на спора с подаденото възражение по чл.414а от ГПК, във връзка с което пълномощникът на заявителя е изготвил допълнително становище по извършеното плащане и преудставения отговор по настоящата частна жалба.

С оглед на тези специфики на казуса съставът намира, че адвокатско възнаграждението от 200 евро съответства на правната и фактическа сложност на спора, на извършените от процесуалния представител на заявителя действия в хода на производството и същото правилно е присъдено от заповедния съд в претендирания размер.

По изложените съображения съдът намира, че следва да остави без уважение частната жалба и потвърди обжалваната Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 159/09.02.2026 г. по ч.гр.д. № 277/2026 г. на РС-Тетевен, в частта, с която е присъден адвокатски хонорар за разликата над 100 евро 200 евро.

Мотивиран от гореизложеното, Ловешкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 159/09.02.2026 г. по ч.гр.д. № 277/2026 г. на РС-Тетевен, в частта, с която е присъден адвокатски хонорар за разликата над 100 евро до 200 евро.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5