Решение № 1757 от 16.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1757 гр. Пловдив, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330117408 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, против Б. Р. Р., ЕГН: **********, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 9 от ЗПК, във връзка с чл.

79, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 501, 40 лева /256, 36 евро/ - главница по Договор за паричен заем с № ** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 21.06.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК с № 5299/24.06.2024 г. по ч.гр.д. № 10950/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV гр.с.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за паричен заем с № ** г., по силата на който на ответника е била предоставена в заем сума от 1000 лева при ГЛП 40,05% и ГПР 48,23%.

Излага се, че договорът е сключен от разстояние по реда на ЗПФУР, като съгласно ОУ на „Сити Кеш“ ООД договорът за паричен заем влиза в сила от датата на изпращане от заемодателя на заемателя, а именно – ** г. Твърди се, че сумата по договора от 1000 лева е заплатена на ответника на каса на „Изипей“, но същата не е била върната, поради което ищецът е образувал заповедно производство. Моли за уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.

1

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се поддържа становище за недопустимост на предявения иск, като се твърди, че е налице разминаване между претендираната в исковата молба сума и тази, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, алтернативно се сочи, че предявения иск е неоснователен, доколкото по делото липсват доказателства защо ищецът претендира сума 501,40 лева като главница, както и не се представят доказателства, че ответникът е страна по догоовра за кредит, респ. не се доказва че ответникът е усвоил процесния кредит.

В условията на евентуалност се сочи, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен, тъй като общите условия към договора се изписани с шрифт по-малък от 12, а договорът противоречи със закона, доколкото клаузата за неустойка не е включена в размера на ГПР.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата н а чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 10950/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV гр.с., въз основа на заявление по чл. 410 ГПК на "Сити Кеш" ООД в полза на заявителя срещу Б. Р. Р. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 5299/24.06.2024 г. са сумите: 1000 лева (хиляда лева) – главница, дължима по сключен между страните Договор за паричен заем № 750026/** г.; 240,90 лева (двеста и четиридесет лева и деветдесет стотинки), представляваща договорна лихва за периода ** г. – 17.10.2023 г.; 291,28 лева (двеста деветдесет и един лева и двадесет и осем стотинки) – обезщетение за забава за периода 01.03.2023 г. – 01.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 21.06.2024 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото, от които 30,64 лева (тридесет лева и шестдесет и четири стотинки) - държавна такса и 50 лева (петдесет лева) – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП.

Срещу заповедта в нейната цялост е депозирано възражения от длъжника, като са дадени указания по чл. 415 ГПК на заявителя. С настоящия иск се моли да се установи дължимостта единствено на претенцията за главница по кредита, което изрично е уточнено в нарочна молба от ищеца "Сити Кеш" ООД – заявител по заповедното дело.

Предвид горното искът се явява допустим, тъй като е налице идентитет между претендираните със заявлението по чл. 410 ГПК и с исковата молба суми, като е безспорно установено в правната теория и съдебната практика, че няма пречка ищецът да предяви установителен иск и за по-малък по размер суми от тези, претендирани със заповедта за изпълнение, стига същите да почиват на едно и също основание.

Досежно сумите, за които не е предявен иск – частта от главницата, договорната лихва и обезщетението за забава, то спрямо тях би следвало да намери приложение чл. 415, ал. 5 ГПК и заповедта да се обезсили в 2 посочената част. Тази преценка обаче принадлежи на заповедния съд, като е извън възможностите на съда, разглеждащ иска по чл. 422 ГПК, да обезсилва издадената заповед за изпълнение за суми, за които не е сезиран и които не са предмет на исковата претенция.

От гледна точка на спора по същество, в доказателствена тежест на ищеца бе да установи при условията на пълно и главно доказване вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, а именно – валиден договор за паричен заем, сключен чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР, както и факта на предаване на заемната сума на ответника.

При така разпределената доказателствена тежест по делото от страна на "Сити Кеш" ООД са ангажирани единствено представените с исковата молба доказателства, налични и по заповедното дело, а именно възпроизведените на хартиен носител копия на процесния договор за паричен заем, както и приложимите към него Общи условия, Стандартен европейски формуляр, както и лог файл. Други доказателства не са ангажирани. Включително и такива относно редовността на възникването на правоотношение по реда на ЗПФУР или предаване на заемната парична сума, за което са дадени конкретни указания от съда.

С оглед на гореизложеното, съдът споделя възраженията на ответника за недоказаност на исковата претенция. В рамките на съдебното дирене не са събрани доказателства за проведена редовна процедура по реда на ЗПФУР за сключване на договор за кредит между "Сити Кеш" ООД и Б. Р. Р.. Липсва и признание от ответника, че такова правоотношение съществува. Напротив, с отговора на исковата молба ответникът изрично е възразил, че липсват доказателства, че ответникът е страна по догоовра за кредит, респ. че по делото не се доказва ответникът да е усвоил процесния кредит.

Следва да се посочи, че възпроизведените на хартиен носител разпечатки на договор за паричен заем от ** г. и приложенията към нето, не могат да докажат, че са изпълнени изискванията на ЗПФУР за възникване на правоотношение по договор за кредит, сключен от разстояние. Наличната към исковата молба разпечатка в табличен вид на извършени действия по сключването на договора /лог файл/ не установява, че реално такива действия са били осъществени. От една страна, защото въпросната таблица е без ясен автор и данни на каква база е направена. От друга страна, дори да изхожда от ищеца, то тогава тя на практика единствено би представлявала обективиране в табличен вид на ищцовите твърдения, което по същество не би могло да служи за тяхното доказване. Следователно не се установява възникване на договор за кредит на соченото в исковата молба основание – договор, сключен по реда на ЗПУФР.

Изрично следва да се отбележи, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 184, ал. 1 ГПК не намира приложение, доколкото електронните документи, които са възпроизведени на хартиен носител и представени по делото, не са заверени от страната, която ги представя , за да се приеме, че истинността на документите не е оспорена от ответната страна и не е 3 поискано представянето им на електронен носител. Ето защо не може да се приеме, че преписите имат значението на носител, обективиращ частни, подписани от страната документи и са годно доказателство за материализираните в тях изявления, доколкото същите не са заверени от страната.

За пълнота следва да се посочи, че не може да се приеме още и че е налице валиден писмен договор за потребителски кредит, тъй като във въпросните разпечатки, приложени към исковата молба, липсва положен подпис за някоя страните, който да индикира наличие на съгласие за сключване на сделката. Няма също така обективни данни за предаване в заем на сумата от 1000 лева от "Сити Кеш" ООД по сметка на ответницата.

С оглед на гореизложеното исковата претенция се намира за недоказана, тъй като не се установява възникването на твърдяното от ищеца облигационно правоотношение между страните. За прецизност тук следва да се отбележи, че при настоящия случай отсъства задължение за съда, съобразно нормата на чл.

146, ал. 2 ГПК, да дава указания на страната, че не сочи доказателства за установяване на разпределените й в тежест факти и обстоятелства, доколкото такива доказателствени материали са ангажирани с исковата молба, но по същество те не са годни да докажат ищцовите твърдения.

В този смисъл е практиката на Окръжен съд – Пловдив, обективирана в Решение № 251 от 24.02.2026 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2725/2025 г.

По развитите в настоящите мотиви съображения искът ще се отхвърли изцяло.

При този изход на спора, разноските ще се присъдят в полза на ответната страна на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, които възлизат на сумата от 500 лева /256, 65 евро/ за заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Сити Кеш“ ООД, ЕИК:

202531869, против Б. Р. Р., ЕГН: ********** иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 501, 40 лева /256, 36 евро/ - главница по Договор за паричен заем с № ** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 21.06.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 5299/24.06.2024 г. по ч.гр.д. № 10950/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV гр.с.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869 да заплати на Б. Р. Р., ЕГН: ********** сумата от 256, 65 евро /двеста петдесет и шест евро и шестдесет и пет евроцента/, представляваща съдебно – деловодни разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен 4 срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5