Решение № 4083 от 26.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4083 гр. София, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100507973 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №3694/29.02.2024г. по гр.д. № 63606 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 166-ти състав Файненшъл България“ЕООД, ЕИК 202513690 е осъдено да заплати на С. А. К., ЕГН ********** на основание на чл. 86 от ЗЗД сумата от 6,19лв. представляващи законна лихва за периода от 19.10.2022г. до 08.08.2023г. върху платената в хода на делото главница , като е отхвърлен иска на С. А. К., ЕГН ********** срещу Файненшъл България“ЕООД, ЕИК 202513690 за заплащане на основание на чл. 55, ал.1 пр.1 от ЗЗД на главницата от 154,84лв., платена по нищожен договор за предоставяне на гаранция № 4319458/22.11.2021г. поради плащането й в хода на процеса , като Файненшъл България“ЕООД, ЕИК 202513690 е осъдено да заплати на С. А. К., ЕГН ********** на основание на чл. 78 от ГПК сумата от 450лв. представляващи съдебни разноски.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 35727/27.03.2014г. по регистъра на СРС, изпратена на 26.03.2024г. от ответника по исковете – Файненшъл България“ЕООД, ЕИК 202513690 в частта, в която исковете са уважени . Изложило е съображения, че решението 1 е недопустимо , неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано.

Посочило е, че ищецът нямал правен интерес от иска, защото било сключено споразумение на 08.08.2023г. и с него отношенията били изцяло уредени, сумата по споразумението била платена и за ищеца нямало правен интерес да води делото и от иск за забава върху сума, която е платена. В изпълнение на задълженията по споразумението ищцата се отказала от иска по делото, ищцата била заявила, че няма претенции по отношение на който и да е от сключените с въззивника договори. Ищцата обективно можело да оттегли отказа от иск, но така нарушавала споразумението и злоупотребявала с права.

Нямало правен спор между страните и ищцата нямала интерес от исковете.

Споразумението представлявало спогодба, целта била с взаимни отстъпки да се прекрати вече съществуващ спор, включително за валидността на клаузи по договорите и за съществуване на основание за плащане на суми по тях.

Уреждането на отношенията по този спор водело до извод, че въззивникът не дължал лихва за забава върху възстановената сума. Недопустимо било разглеждането от районния съд на договора за заем, защото той не бил предмет на делото. Отделно в договора за заем било посочено, че разходите са само лихвата, посочено било как е формиран ГПР Годишният лихвен процент и годишният процент на разходите били различни по своята природа и не подлежали на сравнение, възможно били тези стойности да са различни дори ако единствения разход е възнаградителната лихва защото различен бил начина на изчислението им. Възнаграждението по договора за гаранция се дължало само ако потребителят избере да обезпечи задълженията си по този начин, не е известно предварително за да се включи в ГПР. Договорът за предоставяне на гаранция бил валиден, не противоречал на добрите нрави, съответствал на свободата на договаряне . Желанието да избегне последици от неизпълнение на задължението по договора за заем мотивирало потребителя да сключи договора за предоставяне на гаранция. Претендирал е разноски.

Оспорило е поради прекомерност претенцията за разноски на насрещната страна за горница над размера по Наредба № 1/2004г.

Въззиваемият- ищец С. А. К., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е оспорил жалбата. Посочил е, че решението в обжалваната част е правилно. Посочил е, че споразумение по нищожен договор е нищожно, нямала намерение за отказ от исковете, сезирала СРП за действията на 2 въззивника. Твърденията на въззивника в жалбата били взаимоизключващи се. Мним пълномощник бил депозирал молбата за прекратяване на делото и на следващия ден тя оттеглила същата. Договорът за предоставяне на гаранция бил свързан с договора за заем, договорите били потребителски, съдът следял служебно за неравноправни клаузи в тях. Ефективната защита на потребителя изисквала двата договора да се разглеждат като икономическо тяло включително и поради свързаност на кредитодателя и на поръчителя.

Възнаграждението по договора за гаранция оскъпявало договора за заем и същото следвало да се включи в ГПР, което не било сторено. Процесуалният й представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. Оспорило е поради прекомерност претенцията за разноски на насрещната страна за горница над минималния.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 5725/19.10.2022г. по регистъра на РС-Ботевград изпратена по подсъдност на СРС изменена с молба от 29.06.2023г., на С. А. К., ЕГН ********** срещу Файненшъл България“ЕООД, ЕИК 202513690 с която е поискала от съда на основание на чл. 55, ал.1 пр.1 и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да й заплати сумата 154,84лв. / първоначално предявен като частичен за 50лв. целият за 350лв., а с молба от 29.06.2023г. изменен по размер на 154,84лв/ ведно със законната лихва от подаването на исковата молба, до изплащането й, представляващи платена по нищожен договор за предоставяне на гаранция № 4319458/22.11.2021г. Навела е твърдения, че на 23.11.2021г. сключила с Изи Асет Финанс Мениджмът“АД договор за потребителски кредит за 70лв., при лихва от 35% годишно и ГПР от 41,72%. В договора за заем било посочено, че следва да предостави поръчители които да отговарят на определени условия или договор за гаранция и в изпълнение на това си задължение сключила с ответника договора за предоставяне на гаранция, за което трябвало да плати възнаграждение от 350лв. Платила задълженията по договора Договорът за заем и договорът за гаранция били потребителски, нищожността на заема водел до липса на основание за сключване на договора за гаранция Сключването на договора за гаранция било задължително, защото не било възможно да изпълни задължението да осигури поръчители по другите описани в договора начини. Разходът за възнаграждението бил сигурен и 3 следвало да се включи в ГПР, а това не било направено, ако се включело то ГПР щял да бъде над допустимия максимален размер от 50%. Договор за гаранция бил лишен от основни и поради това че на потребителя не се предоставяла услуга. Кредитодателят и поръчителят били свързани лица, кредиторът обвързал по-слабата икономически страна с допълнително възнаграждение, което се дължало при сключването на договора за заем без значение дали заемателят е изправна страна. Клаузата на чл. 3, ал.1 от договора за поръчителство противоречала на добрите нрави Уговорката за възнаграждението с оглед на размера му противоречало на принципите на добросъвестност, справедливост, накърнявало добрите нрави.

Споразумението от 08.08.2023г. било недействително, унищожаемо на основание на чл. 28 и чл. 29 от ЗЗД, евентуално чл. 33 от ЗЗД, отказ от бъдещи права бил недействителен. Ищцата била посетена от 3.ма души за да бъде уговорена да се откаже от исковете и това било индиция за намеренията на ответника по чл. 30 от ЗЗД. Условията по споразумението били явно неизгодни, разноските по делото били високи, за да се възполза от това споразумение трябвало да изпълни редица условия, не била известена че договорите са недействителни и че няма нужда да поема какъвто и да ангажимент за получи платеното-пороци по чл. 28 и чл. 29 от ЗЗД.

Претендирала е разноски.

Ответникът Файненшъл България“ЕООД, ЕИК 202513690 е оспорило исковете. Посочило е, че основен предмет на дейността му било да предоставя по занятие гаранционни сделки, поради което и получаването на възнаграждение за същото било в съответствие с ТЗ. Ищецът имал интерес да сключи договора с ответника, за да избегне неблагоприятни последици от неизпълнение на задълженията си по договора за заем. Договорната свобода позволявало сключването на процесния договор, престациите били еквивалентни. Сключването на договора не било условие поставено в договора за заем, същият позволявал различни възможности за потребителя във връзка с осигуряване на обезпечение по кредита.

Закона за потребителския кредит не бил приложим за процесния договор.

На

08.08.2023г. страните уредили отношенията си и платил сумата по постигнатото споразумение. Претендирало е разноски.

С молба от 08.08.2023г. ищцата се е отказала от предявените искове.

4

С молба от 14.08.2023г. ищцата е посочила, че не с отказва от исковете, оттегля молбата за същото, като районният съд е оставил без разглеждане молбата за отказ от исковете.

По делото е приет договор за заем № 4319458/22.11.2021г. съгласно който Изи Асет Мениджмънт“АД е предоставило на С. К. потребителски кредит в размер на 700лв., срещу задължение на потребителя за върне сумата да плати възнаградителна лихва от 40% годишно на 6 вноски за 12 седмици при ГПР от 45,48%. Съгласно чл. 4 от договора заемателят се задължава в срок от три дни от сключването на договора да предостави обезпечение чрез поръчителство от 2 физически лица, нетно получаващи възнаграждение по безсрочен трудов договор над 1000лв. месечно ; които не са заемополучатели по други договори за кредит или ако има то кредитната история 1 година назад да е статус поне „редовен“ или банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружествогарант.

Приет е договор за предоставяне на гаранция № 4319458/22.11.2021г. носещ подпис за страните по него

, съгласно който

Файненшъл

България“ЕООД се е съгласило по договор със С. К. да издаде гаранция за изпълнение на парични задължения в полза на Изи Асет Мениджмънт“АД по договор за заем № 4319458/22.11.2021г за което К. е поела задължение да му плати възнаграждение от 257,82лв. платимо на 6 вноски от по 42,97лв.

Прието е споразумение от 08.08.2023г. , носещо подписи на страните по него, съгласно което Изи Асет мениджмънт“АД, Файненшъл България“ЕООД и С. К. са се съгласили, че го сключват във връзка с 4 договори за заем и 4 договора за предоставяне на гаранция по същите сред които са договор за заем № 4319458 и договор за предоставяне на гаранция № 4319458 . Съгласно чл. 1 от споразумението Файненшъл България“ЕООД се е задължило да възстанови на С. К. в деня на сключването на споразумението сумата от общо 800лв., от която 154,84лв. е платеното от К. възнаграждение по договор № 4319458 .

Съгласно чл. 2 от споразумението след възстановяването на сумата страните се съгласяват да считат задълженията си по всички договори за заем и за гаранция за окончателно уредени и нито една от тях няма претенции към другата във връзка с изпълнението и валидността на задълженията по договорите. Съгласно чл. 3 от споразумението в замяна на така направеното опрощаване и възстановяване К. се е задължила да направи отказ от исковете, 5 предявени от нея срещу другите страни включително и по дело № 63606/2022г. по описа на СРС и ако делото бъде прекратено гарантът и заемодателят няма да претендират разноски. Съгласно чл. 4 от споразумението заемателят е декларирал, че като резултат от уговореното и с оглед на възстановяването на сумите няма претенции по отношение на който е да е от договорите , включително и за действителността им.

Приета е разписка от 08.08.2023г. носеща подпис за ищеца, съгласно която на 08.08.2023г. С. К. е получила от Файненшъл България“ЕООД 800лв. на основание на т.1 от споразумение от 08.08.2023г. сключено между нея и Изи Асет мениджмънт“АД и Файненшъл България“ЕООД.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.