Определение № 1588 от 03.10.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1588 гр. Варна, 03.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Трифонова като разгледа докладваното от Милена Трифонова Частно наказателно дело № 20253110203566 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал. 5 НПК и е образувано по жалба на Н. Д. М. срещу постановление от 20.08.2025 г. за прекратяване на наказателно производство по ДП № 288/2024 г. по описа на СПП при ОДМВР – Варна на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 НК.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното постановление. По-конкретно се твърди, че вината за настъпване на ПТП е изцяло на водача на л.а. „Ауди“, доколкото същият предприемайки маневра „обратен завой“ и свързаното с него навлизане на пътното платно от крайпътна територия не е пропуснал движещият се по пътното платно мотоциклет „Сузуки“. Оспорва извода на прокурора, че водачът на лек автомобил „Ауди“ не е могъл и не е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Отправено е искане за отмяна на обжалваното постановление на РП – Варна и връщане на делото със задължителни указания относно прилагането на закона.

Настоящият съдебен състав, като съобрази доказателствата по делото и доводите, изложени в жалбата, намери следното:

Жалбата е депозирана от процесуално легитимирано лице и в законоустановения 7-дневен срок, поради което като допустима следва да 1 бъде разгледана от съда.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Наказателното производство по досъдебно производство № 288ПП/2024 г. по описа на СПП при ОДМВР – Варна е образувано на основание чл. 212, ал. 2 НПК със съставянето на протокола за първото действие по разследването: оглед на местопроизшествие, за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 НК.

В хода на разследването е направен оглед на местопроизшествие, направени са скица и фотоалбум към огледа, разпитани са свидетелите Н. Д.

М., Д.Д. Д., С.И.И, изготвени са съдебно-химическа експертиза, съдебномедицинска експертиза, автотехническа експертиза и две тройни автотехнически експертизи, приобщени са писмени доказателства.

В постановлението за прекратяване прокурорът е приел следната фактическа обстановка:

На 03.08.2024 г. около 10.45 часа св.С.И. управлявал лек автомобил марка „Опел Зафира“ с рег.№ В """ ВВ по бул. „Република“ посока бул. ,Вл.

Варненчик“. В един момент пред свидетеля се образувало задръстване от колона спрели автомобили и тъй като платното за движение било само едно в близост до складовете на „Ел Дом“ свидетелят намалил с намерение да спре зад колоната вече спрели автомобили. В дясно от него св. Д. Д., който бил спрял с лек автомобил „Ауди АЗ“ на уширение в пресечка към складовете на „Ел дом“ в посока също към бул. „Вл Варненчик“ подал ляв мигач с намерение да направи обратен завой.

Св. С.И. видял изчакващия с включен ляв мигач автомобил, управляван от св.Д., и понеже имало задръстване пред него, спрял и му дал възможност да се включи в движението. Зад св. И.също имало вече колона от спрели в задръстването автомобили.

Св. Д. започнал бавно да навлиза с управлявания от него автомобил пред автомобила на св.И., като постоянно се оглеждал и в двете посоки.

Св.Д. вече се намирал изцяло пред св. И. и преди да продължи маневрата и да завие наляво в срещуположната лента отново се огледал в 2 двете посоки, като не видял идващи МПС вдясно от него, а в ляво от него, както вече бе описано, се намирал св.И., който му бил направил място да мине и изчаквал.

В същия момент, както бил реално в почти спряло положение и предната му част се показвала в малка част от лявата страна на св. И., в предната лява гума на автомобила на св. Д. се блъснал в пострадалият Н. М..

Нито св. И., нито св. Д. възприели от къде дошъл св. М., който, както ноторно е известно, е често срещано от водачите на двуколесни МПС, бил решил в разрез с всички правила, визирани в ЗДвП, да изпревари изчакващата колона от автомобили, но не преценил, че има пресечка на главния път, от която също може да има участници в движението.

В резултат на сблъсъка пострадалият паднал и получил счупване на външния (латерален) малеол на левия глезен, обусловило трайно затруднение на движението на левия крак за период по-голям от един месец - средна телесна повреда по смисъла на НК.

Видно от заключението на назначената повторна тройна СТЕ, чийто изводи прокурорът е приел изцяло като логични, мотивирани и съобразени с цялата фактическа обстановка, мотоциклет марка „Сузуки“ с per. № В """ В непосредствено преди произшествието се е движил 63,79 км/ч и 52,54 км/ч в момента на удара.

Скоростта на автомобила „Ауди“ в момента на удара и непосредствено преди удара е била около 13,10 км/ч при скорост на мотоциклета от 44,42 км/ч, то пострадалият би бил във възможност да предотврати ПТП.

Показанията на пострадалият, че не е изпреварвал колона от автомобили, а че автомобила пред него е завивал, според прокурора противоречат на останалите свидетелски показания вкл. и на свидетеля очевидец И., който е категоричен, че не е завивал, а е изчаквал в покой.

От всички събрани доказателства прокурорът приел за безспорно установено, че причина за настъпване на пътно-транспортно произшествие от техническа гледна точка е управлението на МПС от страна на пострадалия първо с превишена и несъобразена с пътната обстановка скорост и на второ място извършвана от него непозволена маневра изпреварване.

От друга страна в постановлението на РП – Варна е прието, че св. Д.

3 нито е могъл, нито е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици.

При тази фактическа установеност прокурорът прекратил наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

Относно обосноваността и законосъобразността на постановлението съдът намира следното:

В настоящото производство съдът следва да извърши пълна преценка на обосноваността и законосъобразността на обжалвания прокурорски акт, като прецени дали изводите на прокурора почиват на верен и пълен анализ на събраните по досъдебното производство доказателства и дали в резултат на този анализ прокурорът правилно е приложил материалния закон.

В постановлението за прекратяване на наказателното производство прокурорът следва да отрази, наред с всички задължителни реквизити по чл.

199, ал. 2 от НПК, и фактическите си и правни основания за взетото решение. И ако при смърт на дееца, амнистия, давност и трансфер на наказателно производство е достатъчно само да посочи съответния юридически факт, то когато прекратява наказателното производство поради това, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление (пред каквато хипотеза сме изправени в настоящия случай), както и когато намери, че обвинението не е доказано, прокурорът е длъжен да посочи в постановлението какви обстоятелства приема за установени, въз основа на какви доказателства прави това и какви правни изводи следват от така приетата от него фактическа обстановка.

На първо място постановлението е немотивирано, доколкото по делото са налице три автотехнически експертизи, като прокурорът е анализирал изводите само на една от тях, като не е посочил дали и защо кредитира или не кредитира заключенията по останалите две автотехнически експертизи, една от които е тройна.

На следващо място е посочил, че не кредитира показанията на св. М. заради това, че противоречат на показанията на останалите свидетели, включително тези на свидетеля-очевидец Иванов, но липсва анализ защо следва да бъдат кредитирани показанията на останалите по делото свидетели.

4

Липсва оценка по отношение и на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза, като наред с това не са анализирани и представените по делото писмени доказателства.

Липсата на анализ и оценка на събраните по делото доказателства води до обективната невъзможност съдът да извърши преценка относно правилността на прокурорския акт, предмет на разглеждане в настоящето производство. Т.е. съдът е в обективна невъзможност да извърши проверка на направените изводи в обжалваното постановление. В тази връзка следва да се отбележи, че за съда не съществува правомощие в настоящето производство да се произнася по въпроси от компетентността на прокурора чрез собствена, различна от изложената в постановлението, интерпретация на фактическата обстановка и доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство.

На следващо място съдът намира изводите в постановлението на РП – Варна, че св. Д. не е могъл и не е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици, за противоречащи на материалния закон. В случая задължения по ЗДвП са възникнали и за двамата водачи на МПС.

Водачът на лекия автомобил „Ауди А3“ е бил длъжен да предвиди, че по натоварена пътна артерия, каквато е бул. „Република“ в гр. Варна, винаги може да възникне опасност на пътя, каквато са други ППС, вкл. двуколесни МПС. В тази ситуация, излизайки на пътя от крайпътната територия, където се е намирал, е следвало да съобрази поведението си с потенциалните опасности и да предприеме маневра „обратен завой“ едва след като се убеди, че платното за движение е свободно и в двете посоки, така че безпрепятствено да извърши маневрата и да не настъпи ПТП. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 37, ал.

3 ЗДвП, съгласно която „водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път“. В случая за водача на лекия автомобил са възникнали и задължения по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, съгласно която „водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по 5 друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“. Дали водачът на мотоциклета е изпреварвал колона от автомобили и дали това е било позволено на съответния пътен участък, както и дали скоростта му е била съобразена с пътната обстановка, са все обстоятелства, които имат значение за индивидуализацията на наказанието на привлеченото към наказателна отговорност лице.

В случай, че водачът на мотоциклетът е извършил нарушение по ЗДвП, с което е допринесъл за настъпването на ПТП, ще бъде налице съпричиняване на престъпния резултат, като следва да се прецени дали всяко от нарушенията на двамата водачи е в причинна връзка с настъпилото произшествие и причиняването на съставомерни вреди. Например ако водачът на мотоциклета е управлявал със скорост над разрешената, а ударът е бил непредотвратим и при скорост, съобразена с ограниченията в съответния участък и пътната обстановка, то отговорността за произшествието би била изцяло само на водача отнел предимство, назависимо, че другият водач също е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата. Ако обаче ударът е бил предотвратим със скорост, която е била съобразена с пътните ограничения и със съответните пътните условия, и наред с това отнемането на предимство от страна на водача на лекия автомобил е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, то отново отговорността за настъпилото ПТП следва да понесе водачът на лекия автомобил, като вината на пострадалия за настъпването на произшествието, следва да се отчете при индивидуализацията на наказанието на привлеченото към наказателна отговорност лице и евентуално при определяне на размера на дължимото му парично обезщетение. Т.е. са налице три възможности: водачът на мотоциклета да не е извършил никакво нарушение на правилата за движение по пътищата; водачът на мотоциклета да е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, което да е в причинна връзка с настъпилото произшествие и водачът на мотоциклета да е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, което да не е в причинна връзка с настъпилото пътно-транспортно произшествие. И в трите случая, ако водачът на автомобила е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, 6 например е отнел предимство, което нарушение е в причинна връзка с настъпилото ПТП, то и в трите случая ще е налице осъществен състав на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 НК, като във вторият случай съпричиняването от страна на пострадалия ще има значение за наказателната отговорност на виновния водач.