Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6443 от 15.12.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 4112/2023
Вид
Решение № 6443
Подписан
15.12.2023
В сила
15.12.2023
Състав
Калина Анастасова, Михаела Касабова, Темислав Малинов Димитров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 6443 гр. София, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Д.

Михаела Касабова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20231100504112 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20073506 от 09.01.2023г. по гр.д. № 26643/2020 г. по описа на СРС, 81 с-в е:

Осъден „Г.Т.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: с.

Казичене, ул. **** да заплати на „А.Т.“ ООД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв. „Хаджи Димитър“, блок ****, на основание чл.79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 372, ал. 1 във вр. с чл. 367 ТЗ сумата в размер на 1320 лева с ДДС, представляващо сбор от дължимо възнаграждение по неформални договори за транспортни услуги, както следва: по фактура № 0000009996/07.02.2020г. за транспортна услуга 50201004094; по фактура № 0000010011/12.02.2020г. за транспортна услуга 50201004835; по фактура № 0000010075/29.02.2020г. за транспортна услуга 50201007018; по фактура № 0000010089/06.03.2020г. транспортна услуга 50201008019; по фактура № 00000101156/31.03.2020г. за транспортна услуга 50201010587, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба в съда 24.06.2020г. до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за горницата над присъдения до пълния предявен размер от 1512 лева или за сумата от 160 лева без ДДС по фактура № 0000010089/06.03.2020г. за транспортна услуга 50201007745, като неоснователен;

Осъден е „А.Т.“ ООД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1 кв. „Хаджи Димитър“, блок **** да заплати на „Г.Т.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: с. Казичене, ул. **** на основание чл. 373, ал. 1, пр. 2 ТЗ сумата 2631,37 лева, представляваща стойност на причинени щети на товара по транспортна заявка № 50201007745/05.03.2020г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба в съда - 07.08.2020г. до окончателното плащане.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца и ответник по обратния иск „А.Т.“ ООД, в която са изложени доводи за неправилност на постановеното решение в частта на отхвърляне на исковете му за неплатено възнаграждение за извършени транспортни услуги, както и в частта на уважаването на предявените насрещни искове срещу него за заплащане на вреди на транспортираната стока по сочената заявка за транспорт. Поддържа, че в посочените части постановеното решение е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.

Заявява, че е изпълнил точно транспортната услуга по заявка за транспорт от 05.03.2020 г. и твърденията на "Г.Т." ЕООД, че по време на изпълнението й са били нанесени вреди на товара от дейността на превозвача „А.Т.“ ООД са недоказани и неоснователни. Придружаващата товара товарителница е попълнена без забележки по отношение на товара. На „Г.Т.“ ЕООД е възложен превоза на товара от с. Казичене до гр. Радомир с транспортна заявка № 5020500341. От своя страна последният е превъзложил на „А.Т.“ ООД превоза по транспортна заявка с № 50201007745/05.03.2020г. с дата на товарене 06.03.2002г. от 11:30ч. от складова база „Г. Логистик“, с. Казичене и разтоварване на 06.03.2020г. в 13:00ч. в „АК Е.“ АД, гр.

Радомир. В придружаващата товара товарителница не е вписана забележка относно превозваната стока и превозвача „А.Т.“ ООД не носи отговорност за недостатъци в резултат на превоза.

Освен това съставената международна товарителница, в която се съдържа забележка по отношение на товара не обвързва „А.Т.“ ООД, тъй като последния не е посочен в нея като превозвач. Претенция по последната "Г.Т." ЕООД може да реализира срещу С. ЕООД. Освен това последната не съдържа всички необходими реквизити, не се съдържа и информация за това забележката по отношение на коя от превозваните стоки се отнася, както и кой е превозвачът, който не е изпълнил точно договора, в резултат на което са произлезли вреди.

Поддържа направените възражения, че представената международна товарителница не е годна да ангажира нечия отговорност, тъй като не съдържа всички необходими реквизити съгласно Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/.

Заявява, че неправилно съдът е приел надлежно направена рекламация.

Моли за отмяна на решението на СРС в частта на отхвърляне на исковете му за 2 неплатено възнаграждение за извършени транспортни услуги, както и в частта на уважаването на предявените насрещни искове срещу него за заплащане на вреди на транспортираната стока по сочената заявка за транспорт. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Г.Т.“ ЕООД в подадения писмен отговор на въззивната жалба изразява становище за нейната неоснователност. Излагат се доводи, че първоинстанционното решение в обжалваните от ищеца части е правилно, като обосновано и мотивирано, като в производството и при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

Моли за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Съдът намира че постановеното решение е и правилно, като споделя фактическите и правни констатации на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка с доводите по жалбата следва да се добави и следното:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел за неоснователна в една част претенцията на ищеца по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 372, ал. 1 във вр. с чл.

367 ТЗ за заплащане на сумата 160 лева без ДДС по фактура № 0000010089/06.03.2020г. за извършена транспортна услуга по заявка № 50201007745 /за разликата над сумата 1320 лева с ДДС до сумата 1512 лева/, тъй като е приел, че на транспортирания товар по тази заявка от страна на превозвача „А.Т.“ ООД са били причинени вреди на стойност 2631,37 лева, за която стойност е уважил и предявения от възложителя на транспортната услуга срещу последния насрещен иск по чл. 373, ал. 1, пр. 2 ТЗ.

Решението е правилно.

3

Производството е образувано по предявени главни искове от "А.Т." ООД срещу "Г.Т." ЕООД по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл.372, ал. 1 във вр. с чл. 367 ТЗ за заплащане на сумата в размер на 1512 лева, представляващо сбор от дължими възнаграждения по договори за транспортни услуги, за които са издадени следните фактури: по фактура № 00000099996/07.02.2020г. за транспортна услуга 50201004094 на стойност 264 лева с ДДС; по фактура № 0000010011/12.02.2020г. за транспортна услуга 50201004835 на стойност 216 лева с ДДС; по фактура № 0000010075/29.02.2020г. за транспортна услуга 50201007018 на стойност 420 лева с ДДС; по фактура № 0000010089/06.03.2020г. за транспортна услуга 50201007745 и транспортна услуга 50201008019 на стойност 468 лева с ДДС; по фактура № 0000010156/31.03.2020г. за транспортна услуга 50201010587 на стойност 144 лева с ДДС, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба в съда - 24.06.2020г. до окончателното плащане.

В подадената искова молба ищецът поддържа твърдения, че се е намирал в трайни облигационни отношения с ответника, по силата на които последния възлагал срещу възнаграждение извършване на превози в страната въз основа на транспортна заявка. Допълва, че условията на превоза се определят в заявката, а за неуредените въпроси се прилагат Общите условия на ответника. Посочва, че при приемането на товара се съставя товарителница. В случая, след завършване на превоза, ищецът изпратил на ответника два броя фактури с два броя товарителница без забележки, от които започнал да тече 30 - дневен срок за заплащане на възнаграждението за извършения превоз. Ищецът поддържа, че по заявки на ответника извършил шест превоза, както следва: от 06.02.2020г. за сумата 264 лева с ДДС, по заявка от 12.02.2020г. за сумата 216 лева с ДДС, по заявка от 28.02.2020г. за сумата 420 лева с ДДС, по заявка от 05.03.2020г. и от 09.03.2020г. за сумата 468 лева с ДДС, по заявка от 31.03.2020г. за сумата 144 лева с ДДС. Навежда доводи, че е изпълнил добросъвестно задълженията си като превозвач, като за извършените превози на стоки били изготвени и подписани товарителници без забележки. В тази връзка издал своевременно фактури, като въпреки изтичане на срока, ответното дружество не погасило задължението си възлизащо на сумата 1512 лева. Моли за уважаване на исковете, ведно със законната лихва от предявяване а исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът "Г.Т." ЕООД е подал в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба. Оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на трайни търговски взаимоотношения във връзка с възлагане извършването на превози на товари на ищеца, чрез изпращане на заявки. Не оспорва, че ищецът е извършил по негови заявки посочените превози на товари с твърдяната от ищеца ценавъзнаграждение. Не оспорва обстоятелството, че не е платил уговореното възнаграждение по процесиите заявки за превоз. Твърди, че причина за това е 4 увреждане на товара при извършване на превоз по заявка от 05.03.2020г. и неговата рекламация. Оспорва твърдението, че транспортната услуга по заявка от 05.03.2020г. е извършена и приета без забележки, като сочи, че след получаване и разтоварване, получателят е отбелязал в товарителницата, че палето е с нарушена опаковка.

Поддържа, че е уведомил ищеца своевременно за повредите на 09.03.2020г. и е предявил претенция пред ищеца като превозвач за това. Твърди да е изпратил рекламация на ответника на стойност 2631,37 лева, включваща щетите по товара и направен разход за оглед от авариен комисар и издаване на протокол, ведно с всички документи, удостоверяващи претендираните суми. Поддържа, че ищецът не е изпълнил задължението си да осигури правилно и безопасно товарене и разпределяне на стоката, укрепване на товара, както и да информира възложителя, че е направена забележка относно товара и стоката в CMR товарителницата. Позовава се на т.3.18 от Общите условия, съобразно които възложителят има правото да задържи дължимите на превозвача суми, в случаите на липсваща или увредена стока, до разрешаване на случая. В тази насока твърди, че правомерно е задържал възнаграждението по процесиите 5 бр. фактури. Допълва, че въпреки разменената кореспонденция, ищецът е отказал да заплати обезщетение за щетата. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

В срока за отговор "Г.Т." ЕООД предявява на основание чл.211 ГПК насрещен иск по чл. 373, ал. 1, пр. 2 ТЗ за осъждане на „А.Т.“ ООД да заплати на ищеца по насрещния иск - „Г.Т.“ ЕООД сумата 2631,37 лева, представляваща обезщетение за щети по товара по транспортна заявка № 50201007745/05.03.2020г., ведно със законната лихва от 07.08.2020г. до окончателното плащане.

Ищецът по насрещния иск "Г.Т." ЕООД твърди, че АК Е. АБ, Швеция е възложило на „Г.С.“ ООД извършване на международен превоз на стока от Швеция до гр. Радомир. От своя страна последното е възложило на „С.“ ЕООД да извърши превоза от Швеция до с. Казичене с транспортна заявка № 50205000306/02.03.2020г. и на „Г.Т.“ ЕООД превоза от с. Казичене до гр. Радомир с транспортна заявка № 5020500341. Допълва, че ищецът от своя страна е превъзложил на „А.Т.“ ООД превоза по транспортна заявка с № 50201007745/05.03.2020г. с дата на товарене 06.03.2002г. от 11:30ч. от складова база „Г. Логистик“, с. Казичене и разтоварване на 06.03.2020г. в 13:00ч. в „АК Е.“ АД, гр. Радомир. Поддържа, че при пристигане на стоката в с.