Решение № 18828 от 08.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18828 гр. София, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-М.ОВА при участието на секретаря РАДКА Т. Х.А като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-М.ОВА Гражданско дело № 20251110147385 по описа за 2025 година

Ищецът „Б. В. И. г.“ АД е предявил срещу ответника С. О. обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410 КЗ вр. чл. 49 и чл. 45 ЗЗД за сумата от 1 445.40лв. /739.02 евро/, представляваща изплатеното по застраховка „Каско“ обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 12.02.2025 г. от виновно противоправно поведение, изразяващо се в неподдържането и неизправността на пътен участък, част от общинска пътна мрежа, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на депозиране на исковата молба – 26.09.2025г. до пълното изплащане на сумата. Претендира разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско Стандарт“, с полица № 4704251330000019/09.01.2025г. е настъпило застрахователно събитие – застрахованото МПС с марка „БМВ“, .........., водачът попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, на територията на гр.София, при движение по „Ял. Екзарх“ с посока от ул.

„Тодорини кукли“ към л. „Витиня“ при кръстовището с бул. „Ботевградско шосе“, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил. Нанесените в резултат на ПТП щети са нанесени в Протокол за ПТП № 2025-1022-2217-1 от 12.02.2025г.

Увредени са следните части на автомобила- предна и задна дясна гума, предна и задна десни джанти, предна броня и др. Заявява, че по заявление на собственика в застрахователното дружество е заведена щета № 470425252509070. Твърди, че щетите са на стойност 1445.40 лв., като поддържа да е изплатил застрахователно обезщетение в този размер. Твърди, че ответникът носи гражданска отговорност за обезщетените вреди, тъй като има задължение да поддържа общинската пътна мрежа. Твърди, че с регресна покана Столична община е поканена да възстанови платеното обезщетение, като плащане до момента не е постъпвало.

По изложените съображения моли за уважаване на предявените искове. Претендира присъждане на разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Столична община. Оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че на посоченото място има трамвайни релси за поддържането на които отговаря трето лице. Оспорва, че твърдените от ищеца увреждания, за които е заплатено застрахователно обезщетение представляват покрит застрахователен риск. Оспорва изложената в исковата молба фактическата обстановка, при която е настъпила вредата, описания механизъм на увреждането, наличието на дупка на пътното платно. Оспорва доказателствената стойност на изготвения протокол за ПТП.

Оспорва размера на описаните в исковата молба вреди. Твърди наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице, доколкото водачът на автомобила го е управлявал с несъобразена скорост. Моли за отхвърляне на предявените искове, евентуално – за уважаването им в намален размер. Моли за присъждане на разноски.

Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна страна следното:

Предявени са от ищеца обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ. По иска с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже по делото следните обстоятелства: че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане, вследствие на противоправното бездействие на лице, на което ответникът е възложил работа, e настъпило събитие, за което застрахователят носи риска; наличието на причинно – следствена връзка между всички твърдени вреди и процесното вредоносно събитие; факта на плащане на застрахователно обезщетение по процесната имуществена застраховка, както и действителният размер на вредите, настъпили в причинна връзка със събитието. При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже изпълнение на възникналите парични задължения, както и всички свои защитни възражения.

Разпоредбата на чл. 410 КЗ урежда специално суброгационно право в отклонение от общото правило на чл. 74 ЗЗД , съгласно което, при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят, след изпълнение на своето договорно задължение за изплащане на застрахователно обезщетение, встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложена някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД , вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД , отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнението.

За доказване на фактите, включени в предмета на спора, пред настоящия състав са събрани единствено писмени доказателствени средства поради бездействие от страна на ищеца.

Въз основа на анализа на горните доказателства, съдът приема следното:

Установява се от представения по делото в заверен препис двустранно подписан екземпляр на комбинирана застрахователна полица № 4704251330000019/09.01.2025г. за застраховка „Каско Стандарт“, сключена между ищеца и собственика на увредения лек автомобил марка „БМВ“ модел ........, с период на валидност от 24.01.2025г. до 23.01.2026г., че към датата на твърдяното ПТП /12.02.2025 г./ ищецът е носил риска от настъпване на имуществено увреждане на автомобила при уговорено застрахователно покритие „Пълно Каско“ с право на ремонт в официален сервиз. За установяване на датата и вида на застрахователното събитие ищецът е представил копие на Протокол за ПТП № 2026-10222217-1/12.02.2025г. съставен от представител на ПП при СДВР. Неоснователно е направеното от ответника възражение, че уврежданията не представляват покрит риск по договора – видно от приложените към полицата Общи условия, застрахователят не покрива преди върху автомобилни гуми и джанти, единствено, когато не са в резултат на ПТП. В процесния случай, доколкото се твърди увреждането върху автомобилните части да е настъпило именно в резултат на ПТП, следва да се приема, че настъпилите вреди представляват покрит риск. Неоснователно е и възражението на ответника, че собственикът на увредения автомобил не е информирал своевременно ищеца. Заявлението за изплащане 2 на застрахователно обезщетение е от 13.02.2025г. – ден следващ деня на твърдяното застрахователно събитие. Установява се приетите по делото писмени доказателства, че във връзка с процесното ПТП пред застрахователя е образувана ликвидационна преписка по щета № 4704252525090070, като съгласно изготвения опис на щетите /л. 8-2/ са установени уврежданията върху предна и задна дясна гума и джанта и преден спойлер. Установено, че двете гуми и предния спойлер подлежат на подмяна, а двете десни джанти на ремонт. От представения по делото ликвидационен акт /л. 9/ се установява, че определеното от застрахователя обезщетение за така констатираното увреждане върху гумата възлиза на сумата от 1455.40 лева /739.02 евро/. Установява се от представеното по делото платежно нареждане /л. 10-28, че ищцовото дружество е изплатило на собственика на увредения автомобил сумата от 435.40 лв. /222.61 евро/ на 07.03.2025г. На 15.04.2025г. ищцовото дружество е отправило до ответника регресна покана за сумата от 1455.40 лв. /739.02 евро/.

От събраните по делото писмени доказателства – протокол за ПТП № 2026-1022-22171/12.02.2025г. съставен от полицейските органи след посещение на мястото на инцидента /ползващ се със задължителна за съда доказателствена сила за установените пряко от съставителя обстоятелства – в това число, наличието на неравност на пътното платно/, и от представените писмени доказателства от ищеца, неоспорени от ответинка съдът намира, че по делото се установява следният механизъм на ПТП:

На 12.02.2025 г., около 19 часа лек автомобил марка „БМВ“ модел „740“ с ДКН РАААААА7, управляван от Саид Н. Б. при движение по ул. „Ал. Екзарх“ дс посока ул.

„Тодорини кукли“ към ул. „Витиня“ при кръстовището с бул. „Ботевградско шосе“, попада в необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно – дупка, в резултат на което върху автомобила са нанесени видими материални щети върху предната и задна дясна гуми и преден спойлер. От схемата на ПТП в протокола не се установява дупката да е в непосредствена близост до трамвайни релси, поради което неоснователно се явява твърдението на ответника, че за тази част от трасето отговорност носи трето лице. От приетите писмени доказателства се установява несъмнено, че описаните щети върху автомобилната гума се намират в пряка-причинно следствена връзка от процесното ПТП.

Установената дупка по пътното платно представлява "препятствие на пътя" по смисъла на § 6, т. 37 от ДР ЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност на движението. Задължен да поддържа улиците, част от общинската пътна мрежа, е именно ответникът по спора /чл. 19, ал. 1, т. 2 Закона за пътищата/. Общината, като юридическо лице, осъществява тези дейности по поддръжка чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия.

Тази отговорност винаги е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът е бил задължен да осъществява дейностите по поддържането на пътя, включително да означи съответната неравност, дупка, с необходимите пътни знаци, с оглед предупреждаване на участниците в движението, както и да отстрани съответни препятствия във възможно най-кратък срок – така чл. 167, ал. 1 ЗДвП. Неизпълнението на тези негови задължения е довело до настъпване на процесния пътен инцидент, пряка последица от който са нанесените върху автомобила вреди.

Предвид изложеното, съдът намира, че събраните доказателства формират достатъчно стабилна доказателствена маса, позволяваща еднозначни изводи за правно релевантните 3 факти, поради което съдът намира за доказани твърденията на ищеца за настъпило застрахователно събитие и на нанасяне на имуществени вреди върху автомобила вследствие на противоправно бездействие от страна на ответника.

Относно размера на регресната претенция за заплатено застрахователното обезщетение:

По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение, съдът приема, че КЗ предвижда, че застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици. От представения по делото опис – заключение по претенция от 13.02.2025г. се установява, че ищцовото дружество е оценило щетите на 1455 лв. /739.02 евро/. В същото време от представените от ищеца документи се установява, че на собственика на увредения и застрахован при ищеца автомобил е заплатена сумата от 435.40 лв. /222.61 евро/. По изложените съображения съдът приема, че в полза на застрахователя, който се е суброгирал в правата на застрахования, е възникнало вземане в размер на изплатеното застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационните разноски, за сумата от 435.40 лв. /222.61 евро/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /26.09.2025г./ до окончателното й изплащане. По изложените съображения в останалата част до пълния предявен размер от 1445.40 лв.