Решение № 10050 от 27.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10050 гр. ***, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20261110106838 по описа за 2026 година

Предявени са установителни искове от „*** срещу Р. В. У., В. Р. У. и Р. Р.

У., за признаване на установено, че ответниците дължат следните суми, а именно:

Р. В. У. - 20.43 евро. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ през периода 01.05.2023г.-30.04.2025г., и 3.70 евро. - законна лихва за забава от 01.07.2023 г. до 23.01.2026 г., както и сума за дялово разпределение 8.57 евро главница за 01.05.2023г.-30.04.2025г. и 1.83 евро. - лихва за 01.07.2023г.-23.01.2026г. като се претендира и законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите;

В. Р. У.- 20.43 евро. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ през периода 01.05.2023г.- 30.04.2025г., и 3.70 евро. - законна лихва за забава от 01,07.2023 г. до 23.01.2026 г., както и сума за дялово разпределение 8.57 евро главница за 01.05.2023г.- 30.04.2025г. и 1.83 евро. - лихва за 01.07.2023г.-23.01.2026г. като се претендира и законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.

Р. Р. У.- 20.43 евро. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ през периода 01.05.2023г.-30.04.2025г., и 3.70 евро. - законна лихва за забава от 01.07.2023 г. до 23.01.2026 г., както и сума за дялово разпределение 8.57 евро главница за 01.05.2023г.-30.04.2025г. и 1.83 евро. - лихва за 01.07.2023г.-23.01.2026г. като се претендира и законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от 1

ГПК до окончателното изплащане на сумите.

Ищецът твърди, че ответникът, в качеството му на собственик на процесния топлоснабден имот, е задължен да заплати стойността на потребената топлинна енергия, което не е сторил, с което неоснователно се е обогатил за сметка на топлопреносното предприятие, предвид липсата на подписан договор за продажба на топлинна енергия с ответника. Обосновава правния си интерес от проведеното заповедно производство и издадената в полза на „*** заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 638/2026 г. по описа на PC Враца, срещу която е постъпило възражение.

Представят се писмени доказателства. Правят се доказателствени искания. Претендират се разноски.

Ответникът оспорва претенцията. Заявява, че в магазина няма тръби от вътрешно отоплителна инсталация, съответно топла вода. Уведомява съда, че в ищцовото дружество на този адрес се води партида на магазин, който се намира на бул. „***, което се намира в сграда, строена на калкан със сградата на ул. „***, но двете постройки нямат обща инсталация. Твърди, че поради така допуснатата грешка неправомерно му се търсят суми. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „***, редовно конституирано, не изразява изрично становище по съществото на спора в открито заседание, но е представило справки за дялово разпределение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и експертизи, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От приетото за послужване ч.гр.д. № 638 по описа за 2026 г. на Районен съд - ***, се установява, че за процесните суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. В дадения от съда едномесечен срок след постъпило възражение е предявен искът с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, който има за предмет вземания, идентични на тези, предмет на издадената заповед за изпълнение. Поради изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е допустим.

Предявени са субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Между страните е безспорно установено, че не са били обвързани с валиден договор за продажба на топлоенергия за стопански нужди, съгласно чл. 149, ал. 1 т. 3 от ЗЕ и предвид характеристиките на обекта като нежилищен, нито с наследодателя на ответниците, нито със самите ответници.

В този ред на мисли и предвид предявената претенция за неоснователно обогатяване, в тежест на ищцовото дружество е разпределено доказването при условията на пълно и главно доказване на следните обстоятелства: наличието 2 на обедняване за ищеца, обогатяване на ответниците, причинна връзка между факта на обедняване и този на обогатяване и липсата на валидно правно основание за това, както и размера на претенциите.

По делото не е спорно, а и от приложен към исковата молба Нотариален акт ***, том 235, дело 46313/19.12.1997 г. по описа на нотариус *** при Софийска нотариална служба към СРС, се установява, че наследодателят на ответниците е придобил собствеността по отношение на магазин, находящ се в партерния етаж на сграда с адрес в гр. ***, ул. „**" № 1, с площ от 21,25 кв.м.

Въз основа на Удостоверение за наследници изх. № 683/12.11.2021 г., като наследници по закон на починалия длъжник *** са установени преживялата съпруга Р. У. и двете му дъщери – Р. и В. ***, конституирани на негово място по делото. Предвид процесуалното поведение на ответниците, за съда се налага извод, че същите са приели наследството на починалия праводател и се явяват съсобственици по отношение на процесния магазин при равни квоти от по 1/3-та ид. част, доколкото по делото не са налице данни, от които да бъде направен извод, че процесния недвижим имот е придобит в режим на СИО.

По искане на ответниците и във връзка с насрещното доказване на възраженията им е допусната съдебно-техническа експертиза, която да изясни посочените правопораждащи обстоятелства по делото.

От изготвеното от вещото лице инж. Т. К. заключение, което съдът цени, като компетентно и безпристрастно дадено, се установява, че захранването с топлоносител на отоплителната и топловодната инсталации се извършва от една обща абонатна станция за сградите на ул. „*** и бул. „***. Експертът, след посещение на място в процесния обект на 30.04.2026 г., категорично е установил, че търговският обект е с вход директно от улицата. В самия обект няма монтирани радиатори и консуматори на топла вода от централен източник. Помещението е физически отделено от останалите магазини на адреса с монолитна стена. Изрично е констатирано, че през имота няма преминаващи тръбни участъци от инсталациите.

Вещото лице посочва, че за обекта е разпределяна топлинна енергия за сградна инсталация единствено на база изчисление върху пълния отопляем обем от 54 куб.м. Това изчисление обаче е направено теоретично и служебно, без оглед на фактическата липса на топлопреносна мрежа в самия обект.

Предвид горното, съдът приема за недоказан по делото факта, че наследодателят на ответниците или самите те са потребявали топлинна енергия за собствения си магазин в процесния период. В обекта не е установена тръбна мрежа като част от осигуреното в сградата централно отопление. Не е установено и наличието на отоплително тяло или ползването на топла вода, подавана от ищцовото дружество, както и достъп до отопляеми общи части на сградата. Обектът ползва изцяло електроенергия. При отсъствие на валидно договорно правоотношение между страните, неприложими са разпоредбите на Наредбата за топлоснабдяването за служебно начисляване на енергия въз основа на кубатурата.

3

При недоказаност на основния правопораждащ факт – реално потребено количество топлинна енергия, водещо до обогатяване на ответниците и обедняване на ищеца – за настоящия състав се налага краен извод за недоказаност на претенциите по чл. 59 от ЗЗД в тяхната цялост.

Доколкото претенцията за законна лихва има акцесорен характер и следва основателността на главния иск, настоящият съд намира за неоснователни и исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Неоснователна се явява и претенцията за дължимост на сумите за дялово разпределение, тъй като при липса на топлоподаване в имота, не е налице и реално предоставена услуга, от която ответниците да са се обогатили.

По изложените съображения предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни и недоказани.

По разноските

При този изход на спора и предвид своевременно заявеното искане, на ответниците следва да бъдат присъдени разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и съобразно доказателствата за извършването им. Видно от представения договор за правна защита и съдействие и преведените депозити за вещо лице, ответниците са сторили разноски общо в размер на 250.00 евро. Съдът, като съобрази принципа за разделност на отговорността и дяловете на съсобственост, намира, че на всеки един от ответниците следва да се присъди сумата от 83.33 евро.

Ответниците претендират и 300 евро депозит за вещо лице, който не следва да им се възлагат, доколкото не са били задължени да ги внесат, доколкото с Определение от 23.04.2026г. съдът е задължил ищецът да внесе посочената сума, като депозит за вещо лице. В този смисъл ответниците нямат право да претендират тези разноски от ищеца, същите могат да им бъдат възстановени, като погрешно внесени, след подадена от тях молба, с посочена в нея банкова сметка.

С оглед изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „*** ***" ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ***, район „***, представлявано от ***, срещу Р. В.

У., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ***, ул. „**** чрез адв. Т. К.-П., положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че същата дължи на ищцовото дружество сумата от 20.43 евро главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г. за топлоснабден имот – магазин, находящ се в гр. ***, ул. „**" № 1, партер, с абонатен № *** /инсталация ***/, сумата от 3.70 евро обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.07.2023 г. до 23.01.2026 г., сумата о т 8.35 евро главница за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., както и сумата от 1.83 –евро 4 обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата за дялово разпределение за периода от 01.07.2023 г. до 23.01.2026 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 23.01.2026 г. до окончателното им изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 638/2026 г. по описа на Районен съд - ***.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „*** ***" ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ***, район „***, представлявано от ***, срещу В. Р.

У., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ***, ул. „**** чрез адв. Т. К.-П., положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че същата дължи на ищцовото дружество сумата от 20.43 евро главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г. за топлоснабден имот – магазин, находящ се в гр. ***, ул. „**" № 1, партер, с абонатен № *** /инсталация ***/, сумата от 3.70 евро - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.07.2023 г. до 23.01.2026 г., сумата о т 8.35 евро главница за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., както и сумата от 1.83 евро обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата за дялово разпределение за периода от 01.07.2023 г. до 23.01.2026 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 23.01.2026 г. до окончателното им изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 638/2026 г. по описа на Районен съд - ***.