Решение № 631 от 27.10.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 631 гр. София, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева при участието на секретаря Росица Ал. Иванова като разгледа докладваното от Геновева Николаева Касационно гражданско дело № 20248002103145 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца С. Д. А. срещу решение № 436 от 23.04.2024 г. по в. гр. дело № 478/2024 г. на Варненски окръжен съд (ВнОС), с което са отхвърлени предявените от касатора срещу Прокуратурата на Република България искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на сумата 7 400 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно досъдебно производство № 513/2022 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ – Варна, пр. преписка № 13870/2022 г. на РП – Варна, за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, както и за заплащане на сумата 856 лв. – обезщетение за имуществени вреди от горепосочения деликт, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 24.04.2023 г. до окончателното плащане.

Касаторът - ищец поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен в нарушение на материалния закон и е необоснован. Твърди, че въззивният съд не е приложил правилно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, като е приел, че ответникът не носи отговорност за претендираните вреди по процесното досъдебно производство, тъй като по същото спрямо ищеца не е било повдигано обвинение в извършване на престъпление, макар то да е прекратено поради липса на извършено престъпление и въпреки, че спрямо пострадалия са наложени принудителни административни мерки от органите на полицията 1 при условията на обвързана компетентност. Моли атакуваното решение да бъде отменено и вместо него постановено ново решение, с което предявените искове с правно основание чл.

2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди да бъдат уважени изцяло. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - Прокуратурата на Република България (ПРБ) не подава отговор. В проведеното открито съдебно заседание в производството по чл. 290 ГПК, процесуалният й представител поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.

С определение № 1952 от 16.04.2025 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по материалноправния въпрос: ПРБ отговаря ли по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за вреди, причинени от наложените принудителни мерки – „задържане за 24 часа“ по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и „временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността“ по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „б“ ЗДвП, при образувано наказателно производство по чл. 343 „б“, ал. 3 НК, без повдигнато обвинение, прекратено поради липса на извършено престъпление?. По този правен въпрос е формирана практика на ВКС, обективирана в решение № 50084 от 30.05.2023 г. по гр. д. № 1961/2022 г. на Трето г.о., решение № 232 от 23.04.2025 по гр.д. № 2516/2024 Четвърто г.о. и решение № 43от 31.01.2025 г. по гр.д. № 242/2024 г. на Трето г.о., която се споделя от настоящия съдебен състав и следва да намери приложение и по настоящото дело. Според същата, ПРБ отговаря по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за вреди, причинени от наложените принудителни мерки: "задържане за 24 часа" по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и "временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността" по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДвП, при образувано наказателно производство по чл. 343 "б", ал. 3 НК, което е прекратено поради липса на доказателства за извършено престъпление, без да е повдигнато обвинение. Този извод е възприет поради това, че образуването на наказателно производство, както и действията по разследване срещу уличено лице, са предварителни и подготвителни действия за събиране на доказателства за вината на уличения и за повдигане на обвинение (чл. 215 и чл. 219 НПК).

Предварителните действия са свързани с упражняване на държавна принуда и когато са неоснователни причиняват вреди. По правната си същност искът за вреди от тези действия, дори когато не се е стигнало до повдигане на обвинение, е същият иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като неоснователно е осъществена принуда във връзка с бъдещо повдигане на обвинение. Разликата в двата случая е в количеството на упражнената принуда, защото не е повдигнато обвинение, но правилото е, че който може по-голямото, може и по-малкото.

Затова за неоснователно упражнената принуда срещу лице, срещу което се води наказателно производство, дори когато не е повдигнато обвинение, а наказателното производство е прекратено поради липса на доказателства, ПРБ ще носи отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Това е частен случай, който се включва в общата хипотеза на правната норма.

Неоснователно упражнената принуда в този случай ще обхваща мерките срещу уличеното лице, за които образуваното наказателно производство е необходимо и достатъчно условие 2 за осъществяването им, например мерки за процесуална принуда срещу уличеното лице, както и принудителните административни мерки, които са налагат при условията на обвързана компетентност заради образуваното наказателно производство, доколкото административният орган не действа при условията на оперативна самостоятелност, за да прецени дали да наложи принудителните административни мерки или не.

По основателността на касационната жалба и по наведените от касатора касационни основания, настоящият съдебен състав намира следното:

За да отхвърли предявените искове, въззивният съд е приел, че съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Посочил е също, че обвинението в извършване на престъпление се осъществява чрез привличане на физическото лице - страна по наказателното правоотношение, в качеството му на обвиняем, за извършено от него престъпление при условията и по реда, предвидени в НПК, с цел реализиране на наказателната му отговорност. С привличането на обвиняем се формулира обвинението и се конституира фигурата на обвиняемия. В хода на разследването се привлича обвиняем, а след приключването му се повдига обвинение с обвинителен акт. Решаващият съд е заключил, че едва след привличането на едно лице като обвиняем по отношение на него могат да се предприемат мерки за процесуална принуда, предвидени за обвиняемия в НПК, с които да му бъдат причинени вреди, които да бъдат поправени по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Счел е, че само лице, което е привлечено в качеството на обвиняем може да бъде оправдано, наказателното производство срещу него да бъде прекратено, погасено по давност или амнистирано, и само привлеченото като обвиняем лице, а не и останалите субекти на наказателнопроцесуалните отношения, може да претендира обезщетение за претърпени вреди от незаконна дейност на правозащитните органи по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Заключил е, че в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ главна предпоставка, обуславяща нейната съставомерност, е наличието на образувано срещу ищеца, привлечен като обвиняем, наказателно производство, прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Посочил е, че според чл. 219, ал. 1 и 2 НПК привличането в качеството на обвиняем се извършва или със съставянето на нарочно постановление от прокурор или с протокола за първото действие по разследването срещу лицето, а в процесния случай нарочно постановление за привличане на ищеца в качеството му на обвиняем не е съставяно. Осъществяване на предпоставките на чл.

219, ал. 2 НПК също не е установил от материалите по досъдебното производство.

Напротив, ищецът е бил разпитан единствено в качеството му на свидетел и не е имал друго процесуално качество по процесното досъдебно производство. От приетите по делото доказателства ВнОС е приел за установено, че е възложено на вещо лице да извърши съдебно-химическа експертиза, от заключението на която е доказано, че в биологичните 3 проби, иззети на 12.10.2022 г. в 01. 50 часа от ищеца А., не са открити следи от наркотични вещества или техни аналози, в това число и амфетамин, последният отчетен с тест "Дрегер Дръг Тест 5000", проба пореден № 082, в деня на извършената проверка от органите на полицията спрямо ищеца (12.10.2022 г.) . По досъдебното производство не са събрани доказателства за виновността на ищеца, поради което същото е прекратено на 28.03.2023 г. с постановление на прокурор при РП-Варна, на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като деянието не представлява престъпление.

С решаващия правен извод, че в процесното досъдебно производство ищецът е имал само качеството на свидетел, а свидетелстването е граждански дълг, но не е привличан в качеството на обвиняем, при което една от материалноправните предпоставки за уважаване на осъдителните искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ не е налице, въззивният съд е отхвърлил предявените искове като неоснователни. Посочил е също, че взетата мярка по чл. 72, ал. 1, т.

1 ЗМВР за задържането за срок до 24 часа, е наложена от орган, оперативно подчинен на прокурора, но не по негово разпореждане, поради което евентуално настъпили от същата вреди в правната сфера на ищеца не се намират в причинна връзка с действия и/или бездействия на прокурора. Счел е, че наложените принудителни административни мерки имат административно-наказателен характер. Прокурорът не разполага с компетентност за постановяване на отнемане на свидетелство за управление на МПС, контролен талон, табели и др., т.е. той не носи отговорност по реда на ЗОДОВ в качеството на правозащитен орган за вреди, причинени от налагане на принудителни административни мерки. В случай, че в резултат от налагането на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР или на принудителна административна мярка спрямо конкретно лице, за последното са настъпили имуществени и/или неимуществени вреди, то евентуално може да търси обезщетение за тях от административния орган, наложил мярката, по ред, различен от предприетия в настоящото производство от ищеца.

Върховният касационен съд, в настоящия съдебен състав намира, че съобразно горепосочения отговор на материалноправния въпрос, по който е допуснато настоящото касационно обжалване, решаващият извод на въззивния съд за неоснователност на предявените искове е в нарушение на материалния закон и обуславя неправилност на атакуваното решение. В хипотеза като процесната, в която срещу ищеца е водено наказателно производство в досъдебната му фаза и са извършени процесуално-следствени действия за събиране на доказателства за уличаването му в престъпление, в случая такова по чл. 343б, ал. 3 НК, независимо от това, че не се е стигнало до повдигане на обвинение, държавата носи отговорност на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Това е така, доколкото е осъществено наказателно преследване срещу конкретно, индивидуализирано по недвусмислен начин лице, което не е придобило качеството „обвиняем“ само поради това, че от събраните доказателства разследващият орган е установил, че то не е извършило престъплението, в което е уличено, и поради тази причина наказателното производство е прекратено. Този правен извод, подробно обоснован в отговора на правния въпрос, по който е допуснат касационния контрол, по никакъв начин не може да бъде разколебан от обстоятелството, че ищецът е разпитван като свидетел в процесното досъдебно 4 производство и това е единственото процесуално качество, което е имал в него. Законът следва да се прилага не формално, а да се тълкува волята на законодателя според духа на приложимите правни норми, които целят обезвреда на правните субекти срещу които се води наказателно производство, без те да са го предизвикали със свои действия и без да са осъществили какъвто и да било престъпен състав, но въпреки това са търпели неблагоприятни последици от приложената спрямо тях, несъмнено противоправна, процесуална принуда. Спрямо ищеца са осъществени всички елементи от фактическия състав на субективното право по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, поради което той следва да бъде обезщетен за претърпените имуществени и неимуществени вреди в причинно-следствена връзка с проведеното срещу него противоправно наказателно производство.