Решение № 160 от 20.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. София, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20241000501721 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

Ответникът в първоинстанционното производство Прокуратурата на Република България и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 28.03.2024 г., а въззивната жалба е подадена на 08.04.2024 г.) обжалва Решение № 86/19.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 612/2023 г. по описа на Пернишкия окръжен съд, допълнено в частта за законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди с Решение № 144/07.05.2024 г., в частта, с която съдът е уважил искът на А. И. А. за неимуществени вреди за сумата от 4 000 лв., ведно със законната лихва, както в частта, с която искът за имуществени вреди в размер на 900 лв. също е уважен.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимна страна, която не дължи държавна такса в производството по аргумент от мотивите на ТР № 7/2014 от 16.11.2015 г., т.д. № 7/2014 г. ВКС, ОСГК, в които е прието общо правило за недължимост на държавна такса по всяко гражданско дело по ЗОДОВ, по което държавата е представена като институция от държавния орган, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.

1

С оглед на горното въззивният съд е сезиран с редовна въззивна жалба.

Въззивникът - ответник счита, че постановеното първоинстанционно решение в обжалваната му част е неправилно. Поддържа се, че обективно е налице съдебен акт, с който ищецът е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение, но в производството пред първонистанционния съд не били доказани нито действително търпените от него неимуществени вреди, нито пряката и причинна връзка на същите с действията на органите на прокуратурата. Твърди, че неимуществените вреди не могат да се предполагат и трябва да са установени с конкретни доказателства по делото, а не с общи твърдения, както е в конкретния случай, тъй като за всеки отделен индивид те са индивидуално определяеми и съдът не може да предполага тяхната наличност. Поддържа се, че определеният от съда размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди е завишен, определен в нарушение на чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че не доказани в хода на процеса са и претендираните имуществени вреди.

Моли съда да отмени решението в обжалваната му част, като намали обезщетението за неимуществени вреди и изцяло отхвърли иска за имуществени вреди като неоснователен и недоказан.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ищеца чрез процесуалния му представител адвокат П. Г., с който оспорва въззивната жалба на ответника като неоснователна, незаконосъобразна, неаргументирана и необоснована, по подробни съображения изложени в отговора. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба на ответника.

Ищeцът в първоинстанционното производство А. И. А. и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 08.04.2024 г., а въззивната жалба е подадена на 18.04.2024 г.) обжалва Решение № 86/19.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 612/2023 г. по описа на Пернишкия окръжен съд, допълнено в частта за законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди с Решение № 144/07.05.2024 г., в частта, с която съдът е отхвърлил искът му за неимуществени вреди за сумата от 36 000 лв., представляваща разликата над присъдената сума от 4 000 лв. до пълния претендиран размер от 40 000 лв., ведно със законната лихва.

Такава е въззивната жалба на ищеца, съобразно направеното уточнение с молба вх. № 18839/11.07.2024 г.

2

Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат П.

Г. с надлежно учредена представителна власт, съобразно пълномощно приложено на л.9 от първоинстанционното дело. Въззивникът-ищец е внесъл дължимата държавна такса с вносен документ от 17.04.2024 г., приложен към въззивната жалба.

С оглед на горното въззивният съд е сезиран с редовна въззивна жалба.

Въззивникът - ищец счита, че решението в обжалваната му част е постановено в нарушение на процедурните разпоредби на чл.235 и чл.236 от ГПК и в нарушение на материалния закон чл.52 от ЗЗД, като съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, неоправдано е пренебрегнал или игнорирал някой от тях, като присъдената сума от 4 000 лв. не представлява справедлив размер по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Поддържа се, че съдът не е направил пълно обсъждане на всички доказателства по делото, както и относимите и установени обстоятелства, факти и доказателства имащи значение при определяне на размера на претенцията за неимуществени вреди, съществуващите такива от приложените наказателни производства.

Изброени са общо, бланкетно, без преценка на значението им някой от елементите и доказателствата установени с така приложените дела пред първата и втората инстанция. Не са взети предвид и факти, че ищецът е бил разпитван пет пъти във фаза досъдебно производство и е присъствал лично общо на 11 съдебни заседания пред двете инстанции, като само по себе си също представлява емоционален стрес и дисконфорт за него и семейството му.

Поддържа се, че неправилно и незаконосъобразно в мотивите съдът прави извод, че воденото срещу ищеца наказателно преследване не се е отразило на психическото и здравословното му състояние, което да надвишава нормалното. Неверен и неправилен е извода на съда, че тъй като ищецът е на 35 години, той по-бързо би се възстановил, тъй като определящо е не възрастта, а емоционално психологическата характеристика на човека, която е строго индивидуална. Развиват се подробни съображения по съществото на спора.

Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него постанови друго, с което уважи исковата претенция в пълния й размер.

Претендират се сторените разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор 3 от ответника.

С оглед на предмета на настоящото производство, Решение № 86/19.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 612/2023 г. по описа на Пернишкия окръжен съд, допълнено в частта за законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди с Решение № 144/07.05.2024 г., в частта, с която съдът е отхвърлил искът за имуществени вреди за сумата от 100 лв., представляваща разликата над присъдената сума от 900 лв. до пълния претендиран размер от 1000 лв. е влязло в сила на като необжалвано от страните.

В открито съдебно заседание въззивникът-ищец чрез процесуалния си представител поддържа въззивната си жалба и моли съда да я уважи и присъди по-висок размер. Претендира разноски, за което представя списък.

В открито съдебно заседание въззивникът-ответник чрез своя процесуален представител моли съда да уважи въззивната му жалба и отхвърли тази на ищеца. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Окръжен съд-Перник е бил сезиран с иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ предявен от А. И. А. против Прокуратурата на Република България за обезщетяване на причинените му неимуществени и имуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е бил оправдан с вляза в сила присъда.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелеванти факти и обстоятелства:

Досъдебно производство № 81/2016 г. по описа на ОД МВР гр.Перник, пр.пр. № 2043/2016 г. по описа на Районна прокуратура - Перник е образувано с постановление от 16.09.2016 г. срещу виновно лице за това, че на неустановена дата в периода от 01.01.2014 г. до 12.11.2014 г. в гр.Перник, противозаконно присвоил чужда движима вещ-л.а.м. „Опел Омега“ с рег.№ ********, която владеел-престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

С постановление от 09.03.2017 г. ищецът А. е привлечен като обвиняем 4 за това, че на неустановена дата в периода от 04.12.2013 г. до 25.06.2016 г. в гр.Перник, противозаконно присвоил чужда движима вещ-л.а.м. „Опел Омега“ с рег.№ ********, собственост на Р. Д. Р., на стойност 3050 лв., която владеел-престъпление по чл.206, ал.1 от НК. Спрямо ищеца не е вземана мярка за неотклонение. Същият ден е разпитан в качеството му на обвиняем.

По време на тези процесуални действия ищецът е представляван от адвокат, като видно от приложения на л.11 от досъдебното производство оригинал на договор за правна защита и съдействие № 05961 от 09.03.2017 г. срещу реквизитите: „Договорено възнаграждение /словом/“, „Обща сума за плащане, /словом/“, „начин и срок на плащане“, „платена сума, /словом/, „от които в брой“, няма никакво отбелязване. Към исковата молба е представено копие от същия договор, но с отбелязвания, от които се установява, че ищецът е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Очевидно е налице дописване, с оглед на което въззивният съд кредитира оригинала на представения договор и приема за недоказано ищецът и на 09.03.2017 г. да е заплатил адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред досъдебното производство по време на привличането му в качеството на обвиняем и съответно разпита му в това качество.

На 16.03.2017 г. на ищеца му е предявено разследването.

По указания на прокурора и във връзка с констатирано процесуално нарушение, на ищеца е предявено повторно разследването на 27.03.2017 г. и на същата дата делото е изпратено на РП-Перник.

На 10.05.2017 г. ответникът внася обвинителен акт срещу ищеца за извършено престъпление по чл.206, ал.1 от НК въз основа на който е образувано н.о.х.д. № 867/2017 г. по описа на Пернишки районен съд.

По н.о.х.д. № 867/2017 г. по описа на Пернишки районен съд ищецът е защитаван от адвокат, за което заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., доказано с приложения на л.14 от делото договор 05498 от 08.06.2017 г.

По това дело са насрочени общо десет открити съдебни заседания, съответно на: 19.06.2017 г., 18.09.2017 г., 09.10.2017 г., 20.11.2017 г., 22.01.2018 г., 26.02.2018 г., 23.04.2018 г., 28.05.2018 г., 25.06.2018 г. и 09.07.2018 г.

Ищецът се е явил лично на шест от съдебните заседания. Три от насрочените съдебни заседания съответно за 18.09.2017 г., 09.10.2017 г. и 28.05.2018 г. са 5 отсрочени поради отсъствието на единия от съдебните заседатели. На 23.04.2018 г. съдебното производство е започнало отново, поради настъпила смърт на единия съдебен заседател. Насроченото за 09.07.2018 г. съдебно заседание не е проведено, тъй като с Решение № 38/06.07.2018 г., постановено по в.н.ч.д.№ 183/2018 г. по описа на Окръжен съд-Перник е отменено протоколно определение от 25.06.2018 г., постановено по н.о.х.д. № 867/2017 г. в частта, с която съдът е оставил без уважение искането на подсъдимия за прекратяване на съдебното производство, поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения и е прекратил съдебното производство по н.о.х.д. № 867/2017 г. по описа на РС-Перник и върнал материалите по делото на РП-Перник за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

На 15.08.2018 г. ищецът е разпитан в качеството на обвиняем, като по време на разпита е защитаван от адвокат М.. Приложен е и договор за правна защита и съдействие /л.97 от досъдебното производство/ № 11275/15.08.2018 г., от който се установява, че ищецът е заплатил на адвокат М. адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

С постановление от 20.11.2018 г. ищецът е привлечен в качеството му на обвиняем за втори път, за това, че на неустановени дати в периода от 06.03.2014 г. до 31.12.2015 г. в гр.Перник, в условията на продължавано престъпление, противозаконно присвоил /продал на неустановени лица и издал в пункт за черни и цветни метали/ чужди движими вещи /1 бр.двигател за л.а.м. „Опел Омега“, серия X20XEV, лети джанти-комплект 4 броя, 1 бр.газоова уредба, 1 бр. датчик на разпределителен вал и купе от л.а.м. „Опел Омега“ с рег.№ ********, собственост на Р. Д. Р., на обща стойност 2 425 лв., която владеел-престъпление по чл.206, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.