Решение № 101 от 28.10.2024, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Гълъбово, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радка Г. Стоянова при участието на секретаря Белослава П. Колева като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело № 20245550100378 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Н. Д. Д., действаща чрез пълномощника адв. М. от АК-Стара Загора, срещу „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, с която се предявяват искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал.

1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Ищцата твърди, че на 13.01.2021 г. сключила с ответното дружество договор за кредит № ********, с който ответникът се задължил да й предостави кредит в размер на 1000 лв., а ищцата се задължила да върне на ответника заемната сума, ведно с възнаградителна лихва върху предоставената главница.

Твърди, че съгласно чл.5, ал.6 от договора за кредит бил уговорен ГЛП в размер на 32,54 %, а съгласно чл.5, ал.7 от договора ГПР бил в размер на 36,37 %. Твърди, че в чл. 10 от договора било уговорено, че се дължи такса за „бързо разглеждане на искането за кредит“ в размер на 350,11 лв. и такса за „експресно обслужване“ на кредита в размер на 500 лв.

Твърди, че така уговорените допълнителни такси представляват добавък към договорната лихва, а същите не били добавени в ГПР като разход по кредита, като поради това посочения ГПР в процесния договор не е реално прилагания в кредитното правоотношение.

Поради тези съображения счита договора за кредит за нищожен на основание чл.22 от ЗПК.

Твърди, че уговорената договорна лихва в договора в размер на 32,54 % годишно, надвишава трикратния размер на законната лихва за претендирания период, с което прави клаузата уговаряща я нищожна. Твърди, че клаузите, с които са уговорени възнаграждения за дължима такса за „бързо разглеждане на искането за кредит“ и възнаграждение за „експресно обслужване“ в чл.10, ал.1 и ал.2 от договора за кредит са недействителни, като излага съображения за това. Заявява, че към настоящия момент кредита бил погасен, видно от Удостоверение за изплатен кредит от 21.01.2022 г. Твърди, че след справка в ответното дружество установила, че е заплатила обща сума в размер на 2105 лв., като по този начин е 1 надплатила сумата в размер на 1105 лв. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да установи недействителност на договора за кредит, а в условията на евентуалност нищожност на чл.5, ал.7, чл.10, ал.1 и чл.10, ал.2 от договора за кредит и да бъде осъден ответникът да му заплати платената без основание сума в размер на 1105 лв. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, в който взема становище за неоснователност на твърденията изложени от ищеца. По отношение на твърденията за нищожност на клаузите на чл.10, ал.1 и ал.2 от договора за кредит, твърди, че същите не накърняват добрите нрави, тъй като дейността на финансовите институции се осъществява при регулаторен режим, строг контрол и договор при общи условия, необходими да се гарантира пазарната дисциплина и сигурността на клиентите. По отношение твърденията на ищеца за заобикаляне на закона във връзка с възнаградителната лихва и допълнителните действия по отпускане на кредита – допълнителните такси, развива съображения за неоснователност на същите. Поради това иска от съда да се отхвърлят исковете като неоснователни.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че между ищеца Н. Д. Д., в качеството и на кредитополучател и „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД в качеството на кредитодател, е сключен Договор за кредит № ******** от 13.01.2021 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца потребителски кредит, в размер на 1000 лева, срещу задължението на последния да го върне в срок от 11 месечни вноски, при годишен лихвен процент от 32,54 % и ГПР в размер на 36,37 %. В чл.10 от процесния договор е посочено, че кредитополучателя дължи сумите: сумата 350,11 лв. за услуга „Бързо разглеждане на искането му за кредит“ и 500 лв. за услуга „Експресно обслужване по кредита“. По делото е приет като писмено доказателство процесният договор за кредит с номер ******** от 13.01.2021 г. /л.6-8 от делото/, ведно с погасителния план към него, както и общи условия /л. 9-12/. От договора е видно, че на ищеца е отпуснат кредит в размер на 1000 лв., която сума следва да се изплати от заемателя на 11 месечни вноски, всяка в размер на 106,36 лв., при ГЛП 32,54% и ГПР 36,37 лв. Или общо дължимата сума по кредита е посочена в размер на 1169,96 лв., включваща главница и възнаградителна лихва. В чл.10 са посочени и следните суми, дължими от кредитополучателя: сума в размер на 350,11 лв. за бързо разглеждане на искането за кредит и сума в размер на 500 лв. за експресно обслужване по кредита. Видно от ал.3 на чл.10 тези суми са кумулирани към месечната погасителна вноска и общо дължимото задължение по кредита вече е в размер на 2020,40 лв.

От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът приема като компетентно и добросъвестно изготвено, се установява, че ако бъдат включени таксата за бързо разглеждане на искането за кредит по чл.10, ал.1 от договора и такса 2 динамично плащане по кредита по чл.10, ал.2 от договора, ГПР е 477,4778 %. Вещото лице е установило, че са направени плащания от ищеца по процесния договор и те са в общ размер на 2 105 лв.

Безспорно е по делото, че между страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключен договор за потребителски кредит, намиращ своята правна регламентация в ЗПК. В чл. 9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на договора за потребителски кредит, съгласно която той е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, срещу задължение на длъжника - потребител да заплати стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма - чл. 10, ал. 1 от ЗПК.

За да се отговори на въпроса дали договорът е нищожен, поради противоречие със закона следва да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК – „Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“, сред които е чл. 22, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл.

12, ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според т. 9 и т. 10 на чл.

1 1 о т ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.

Съдът констатира, че съдържанието на договора за паричен заем е в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. В договора за паричен заем е посочен годишен процент на разходите в размер на 36,37 %. Този годишен процент на разходите е неточен и заблуждава потребителя с оглед двете такси за бързо разглеждане на кредита и таксата за експресно обслужване на кредита, това води до задължението на потребителя да върне на кредитора сума за срок от по малко от една година почти в размер и половина на изтеглената. ГПР заблуждава потребителя и по отношение на това, че в него не е включена таксата за експресно обслужване на кредита и таксата за бързо разглеждане на искането за кредит. По този начин ответното дружество е извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално ГПР 477,4778 %. Това е в нарушение на императивната норма на чл.19, ал.4 ЗПК, която предвижда, че ГПР по договора за потребителски кредит не може да бъде по висок от 5 пъти размера на законната лихва. Договора за кредит е недействителен и кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на лихви, неустойки, такси и други разходи по кредита. В представените по 3 делото документи-договор за кредит не става ясно и как са формирани тези такси, като таксата за бързо разглеждане на искането за кредит е в размер на половината от главницата, а таксата за експресно обслужване на кредита е почти в размер на главницата. Поради изложеното договора за потребителски кредит от разстояние е недействителен и кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита.

С оглед гореизложеното съдът намира, че договорът за потребителски кредит, сключен между страните се явява недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и и 11 ЗПК и не поражда целените правни последици.

С оглед основателността на главния иск, съдът не дължи произнасяне по тези, предявени при условията на евентуалност.

По разноските:

При този изход на спора, ищецът има право на разноски, които съобразно представения списък по чл. 80 ГПК са в размер на 350 лв. /внесена държавна такса в размер на 50 лв. и депозит за вещо лице /. Относно искането на процесуалния представител на ищеца адв. М. от АК-Стара Загора за присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., съдът приема, че на процесуалния представител на ищеца следва да се определи възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС.

Поради уважаване на иска ответникът няма право на разноски съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за недействителен на основание чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК Договор за кредит № ******** от 13.01.2021 г., сключен между Н. Д. Д., ЕГН **********, с адрес *********** и „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ********.

ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ********, да заплати на Н. Д. Д., ЕГН **********, с адрес *********** сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/ - разноски по делото.

ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ********0, да заплати на ЕАД М., с ЕИК ********, с адрес ************, действащо чрез управителя адв М. М., на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата от 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/ с ДДС за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

4

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.

Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________

5