Решение № 16332 от 01.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16332 гр. ***, 01.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110114895 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от В. В. Я. срещу ***.

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че на 21.04.2023 г. в гр. ***, между него и ответника *** бил сключен писмен трудов договор № ***, по силата на който служителят е назначен на длъжност продавач-консултант, шифър по Националната класификация на професиите 52232001. Ищецът сочи, че съгласно чл. 5 от договора основното му месечно трудово възнаграждение било в размер на 780 лева, а към 01.01.2024 г. размерът на основното месечно трудово възнаграждение е 933 лв. Излагат се твърдения, че работното място, където ищцата е изпълнявала служебните си задължения е магазин, находящ се на адрес: гр. ***, район ***, бул. ***. Поддържа, че въпреки, че ищцата е изпълнява добросъвестно трудовите си задължения, работодателя не е заплатил трудовото възнаграждение за м. януари и февруари 2024 г. На 04.03.2024 г., на 05.03.2024 г. и на 06.03.2024 г. управителя на ответното дружество *** не допуска до работното място в магазина ищцата, без да даде обяснение защо не я допуска, поради което ищцата не е могла да изпълни трудовите си задължения. Посочва, че ищцата е връчила на 07.03.2024 г. на управителя на ответното дружество-работодател уведомление за прекратяване на трудовия договор между страните на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, но последният е отказал да подпише и върне на ищцата разписка, че е получил документа, поради което волеизявлението за прекратяване е връчено на ответника при отказ в присъствието на двама свидетели: *** и ***, а също така е изпратено с куриерска фирма *** на 07.03.2024 г. на адреса на управление на ответното дружество, както и на складовата база на 1 работодателя, но и двете пратки не са доставени на получателя поради отказ от негова страна да ги получи. При тези твърдения моли, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 1866 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за м. януари и февруари 2024 г., сумата от 933 лв., представляваща обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение без предизвести по чл. 221, ал. 1 КТ, сумата от 311 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 7 дни, както и сумата от 135 лв., представляваща обезщетение по чл. 213 КТ за недопускане на работник/служител до работното му място за периода от 04.03.2024 г. до 06.03.2024 г. включително, ведно със законна лихва върху посочените суми от датата на предявяване на исковата молба – 14.03.2024 г. до окончателно изплащане. Претендира разноски за исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.

Не оспорва, че между страните е сключен трудов договор на посочената от ищцата дата и за посочената длъжност, а също така и не оспорва размерът на договореното трудово възнаграждение. Твърди, че на 07.03.2024 г. ищцата е дошла в склада на ответното дружество, находящ се в гр. ***, ул. ***, заедно с непозната за жена и е връчила на управителя на ответника неподписан документ, озаглавен едностранно волеизявление за прекратяване на трудовия договор с искане за прекратяване на трудовия договор между страните поради неизплащане на дължимо трудово възнаграждение за м. януари и февруари 2024 г. посочва, че на следващия ден на ответното дружество са доставени чрез *** две куриерски пратки, които съдържат отново неподписано изявление за прекратяване на трудов договор, поради което и двете пратки са били върнати на ищцата. Поддържа се, че и управителя на ответника, след консултация с адвокат, се е обадил на ищцата и е поискал да донесе подписано от нея изявление за прекратяване на трудовия договор, тъй като неподписаното изявление няма валидни правни последици. След 07.03.2024 г. ищцата не е идвала на работа, тъй като е смятала трудовото си правоотношение за прекратено по силата на изпратеното уведомление.

Поради това на 16.03.2024 г. ответникът е изпратил до ищцата с куриерска фирма *** искане за даване на писмени обяснения за неявяване на работа в периода от 7-ми до 14-ти март включително, като на 21.03.2024 г. е получил писмен отговор от ищцата с приложен към документа заверен препис от изявление за прекратяване на трудовия договор, с положен под текста от ищцата саморъчен подпис, саморъчно изписване на имената и имена и подписи на двама свидетели. Поради това на 21.03.2024 г. ответникът е издал Заповед № *** г., получена от ищцата на същия ден, с която на основание чл.

327, ал. 1, т. 2 КТ е констатирал прекратяване на трудовия договор на осн. чл.

327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 21.03.2024 г. посочва, че с банков превод, осъществен на 25.03.2024 г. ответникът е заплатил по банковата сметка на ищцата дължимите й трудови възнаграждение за месеците януари и февруари 2024 г. и за периода от 01.03.2024 г. до 07.03.2024 г., както и дължимите й обезщетения за 6 дни неизползван отпуск, както и за прекратяване на трудовия договор без предизвестие по чл. 221, ал. 1 КТ. Оспорва твърденията, 2 че трудовия договор е прекратен на 07.03.2024 г. с получено от работодателя уведомление за едностранно прекратяване, тъй като последното не е било подписано, а също така оспорва и че за дните от 04.03, 05.03 и 06.03.2024 г. не е била допускана до работа от страна на работодателя, оспорва ищцата да е посещавала работното си място за посочените дни, оспорва съдържанието на протоколите за недопускане на работното място, съставени от ищцата, поради което оспорва и исковете за заплащане на обезщетение за недопускане до работа. Твърди, че за периода от 4-ти март до 6-ти март вкл. на ищцата е заплатено трудово възнаграждение в пълен размер, поради което оспорва и правния интерес от предявяване на иск за посочения период. В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че ищцата не е допускана до работа за дните от 04.03, 05.03 и 06.03.2024 г. и искът за заплащане на обезщетение за тези дни е основателен, прави възражение за прихващане с насрещното вземане на ответника спрямо ищеца за връщане на неоснователно заплатено трудово възнаграждение в размер на 139,95 лв. за работа през същите дни, тъй като ищцата не е полагала труд през посочения период. Претендира разноски.

В проведеното открито съдебно заседание, съдът е приел изменение на предявения иск по чл. 128, т. 2 КТ, чрез намаляване на неговия размер, като същият се счита предявен за сумата от 1 378,75 лв.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове, за осъждане на ответника *** да заплати на В. В. Я. сумата от 1 378,75 лева – на осн. чл. 128, т. 2 КТ, представляваща неплатено трудово възнаграждение за м. януари и февруари 2024 г., сумата от 933 лева – обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение без предизвестие по чл. 221, ал. 1 КТ; сумата от 311 лв. – представляваща обезщетение по чл. 213 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 7 дни и сумата от 135 лева – обезщетение за незаконно недопускане до работа за периода 04.03.2024 г. – 06.03.2024 г. включително, ведно със законна лихва върху посочените суми, считано от подаване на исковата молба – 14.03.2024г. до окончателното й плащане.

С изготвения проект за доклад на делото, обективиран в Определение № 45201/06.11.2024 г. и обявен за окончателен без възражения от страните, съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото следните факти:

1. между ищеца и ответника е сключен трудов договор № ***, по силата на който служителят е назначен на длъжност „продавач-консултант“, при уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 780 лева, а към 01.01.2024 г. – 933 лв.;

2. трудовото правоотношение между ищеца и ответника е прекратено на осн. чл. 327, ал.1, т. 2 КТ;

3. към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ответникът не е заплатил дължимите трудови възнаграждения на ищцата за м. януари и 3 февруари 2024 г.

По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ

За основателността на предявения иск, в тежест на ищеца, е да установи по делото, при условията на пълно и главно доказване следните факти: 1) наличието на трудово правоотношение между него и ответното дружество; 2) размерът на уговореното между страните трудово възнаграждение; 3) обстоятелството, че е извършвал възложената работа. При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да установи погасяване на паричното си задължение.

От приобщените по делото писмени доказателства – фишове за заплата за м.01.2024 г.; м.02.2024 и м.03.2024 г., платежно нареждане за кредитен превод от 25.03.2024 г., както и от приетата без възражения от страните ССчЕ, се установява, че с извънсъдебното си поведение, ответникът не оспорва предявеният иск за присъждане на сумата от 1 378,75 лева – трудово възнаграждение за м. януари и февруари 2024 г., доколкото задължението е погасено чрез плащане в хода на процеса – на 25.03.2024 г., поради което искът следва да бъде отхвърлен на посоченото основание. Ответникът дължи заплащане на обезщетение за забава изчислено върху посочената сума за периода от подаване на исковата молба – 14.03.2024 г. до датата на плащането – 25.03.2024 г., което възлиза на сумата от 6,34 лв. /изчислена от съда с помощта на ел.калкулатор достъпен на ел. адрес https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, за което не са необходими специални знания/.

По иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ.

В доказателствена тежест на ищеца по иска за обезщетение при неспазено предизвестие е да установи пълно и главно: 1) валидно прекратяване на трудовия договор без предизвестие на посоченото основание (чл. 327, ал. 1, т.

2 КТ); 2) размер на брутно трудово възнаграждение по чл. 228 КТ. При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да установи погасяване на паричното си задължение.

Елементите от фактическия състав на предявения иск, са отделени като безспорни по делото, като ответникът е заплатил изцяло претендираното обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, в размер на сумата от 933 лв. на 25.03.2024 г., поради което искът следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на процеса. Дължимо е обезщетение за забава изчислено върху посочената сума за периода от подаване на исковата молба – 14.03.2024 г. до датата на плащането – 25.03.2024 г., което възлиза на сумата от 4,29 лв.

По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи по делото пълно и главно: 1) прекратяване на съществувало между него и ответното дружество трудовото правоотношение и 2) неизползван платен годишен в размер на 4 дни за 2023 г. и 3 дни за 2024 г. При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да установи погасяване на паричното си задължение.

От заключението на приетата по делото ССчЕ се установява, че за 2023 г.

4 и 2024 г. на ищцата се полагат 17 дни (13,82+3,59=17,41) платен годишен отпуск, като от извършената проверка в счетоводството на ответника е видно, че ищцата е ползвала платен годишен отпуск общо в размер на 10 дни - 10 дни за 2023 г., при което остават неизползвани 4 дни за 2023 г., а за 2024 г. не е използвала платен годишен отпуск, поради което остават 3 дни, или общо за периода – 7 дни платен годишен отпуск. Ответното дружество е начислило и изплатило в хода на процеса обезщетение по чл. 224 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 6 дни, в общ размер на сумата от 266,57 лв., поради което предявеният иск е основателен за до сумата от 44,43 лв. – обезщетение за 1 ден, платен годишен отпуск, до който следва да бъде уважен и съответно отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 311 лв., като погасен чрез плащане в хода на процеса. Ответникът дължи обезщетение за забава изчислено върху посочената платената сума от 266,57 лв., за периода от подаване на исковата молба – 14.03.2024 г. до датата на плащането – 25.03.2024 г., което възлиза на сумата от 1,23 лв.