Решение № 3321 от 20.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3321 гр. С., 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110128814 по описа за 2025 година

Производството е образувано по депозира искова молба от „..” ЕАД срещу И. С. П., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата 1 428,80 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия до имот в гр..., за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 20.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 233,46 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 16.12.2024 г. върху цената на топлинната енергия, сумата 48,64 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 20.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 4,54 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.01.2022 г. до 07.02.2024г. върху платена главница за дялово разпределение за периода от м.11.2021г до м.07.2022г, сумата 2,03 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2022г. до 16.12.2024. върху неплатена главница за дялово разпределение за периода от м.08.2022 до м.10.2022г, сумата 1,76 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.01.2022 г. до 07.02.2024г. върху платена главница за дялово разпределение за периода от м.11.2022 г. до м.04.2023 г., сумата 5.22лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2022 г. до 16.12.2024г. върху неплатена главница за дялово разпределение за периода от м.05.2023г до м.04.2024г, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по частно гр.д. № . г. на СРС, 153 състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата, в качеството и на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези 1

Общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като тя не е престирала насрещно – не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № .г. по описа на СРС, 153 състав, както и разноските за производството.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Релевирано е възражение за давност по отношение на претендираните главница и лихва. С оглед изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „..“ ЕООД изразява становище по съществото на спор с молба от 21.01.2026г, като представя и писмени доказателства.

Ответникът с молба с вх. № 43096/11.02.2026г, постъпила по делото след приключване на откритото по делото съдебно заседание, твърди, че е извършвал плащания на процесните суми. Следва да се отбележи, че приложените доказателства към тази молба не са приети по делото, тъй като не само че молбата е постъпила в съда след приключване на съдебното заседание, но видно от товарителницата на куриера, по който е изпратена, тя е предадена на куриер на 10.02.2026г. в 12.11 часа, въпреки че съдебното заседание е било насрочено за 10.02.2026г от 10.30 часа.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

2

По делото не се спори и че ап. 21, находящ се в гр.С., ул. „.“ .., се намира в сграда, присъединена към абонатната станция, което се доказва и от представения по делото договор, сключен между етажните собственици и дружество за въвеждане на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода. Това обстоятелство не се оспорва и от самия ответник.

Установено от ищцовото дружество е и обстоятелството, че ответникът е бил собственик на топлоснабдения имот считано от 1990г., доколкото по делото е представен нотариален акт № ., том ., дело .г, от който е видно, че на 02.04.1990г. П. К. П.а и И. С. П. са признати за собственици именно на ап. 21, находящ се в гр.С., ул. „.“ .., като непосредствено след това с нотариален акт за дарение на недвижим имот .., том ...I, дело № .г П. К. П.а е прехвърлила притежаваната от нея 1/2 ид.ч от жилището на сина си – ответника П., като е запазила правото на ползване на процесната идеална част от жилище пожизнено.

Следователно през 1990г ответникът е придобил правото на собственост върху целия топлоснабдения имот, като за 1/2 ид.ч от същия имот е било учредено и право на ползване, т.е имало е и вещен ползвател, като липсват доказателства вещното право на ползване да е погасено.

Въпреки това видно от приетата по делото молба-декларация от 20.09.2002г, неоспорена от ответника, И. П. е направил изрично изявление именно на негово име да бъде открита партидата при ищцовото дружество за топлоснабдения имот.

Съгласно действащата към 1990г. нормативна уредба – чл.5, ал. 1 Наредба № 1 за ползуване на топлинна енергия /обн. ДВ. Бр. 49/27.06.1975г/, а и в последствие действалите норми на Закона за енергетиката (Изм. ДВ, бр. 98 от 14.11.2008 г.) - § 1, т. 42 (отм.) ДР на ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице-собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Подобна е и дефиницията за клиент на топлинна енергия, разписана в чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. ) - редакцията действаща към спорния период.

Предвид изложеното обикновено вещният ползвател, а не собствениците на топлоснабдения имот, се приема за клиент на топлинна енергия. В конкретната хипотеза обаче настоящият състав намира, тъй като собственикът – ответникът П. е изразил изрично желание да встъпи в облигационно правоотношение с топлопреносното предприятие на мястото на вещния ползвател с подаване на заявление за откриване на партида на негово име, то именно той е станал потребител на топлинна енергия и като такъв отговаря за заплащането на потребеното количество топлинна енергия в жилището.

Ето защо ответникът И. П. в качеството си на собственик на топлоснабден имот, изразил изрично желание да встъпи в правоотношение с ищеца, се явява материално легитимиран да отговаря за заплащането на потребената през исковия период топлинна енергия в апартамента. Същият в качеството си на потребител на топлинна енергия е обвързана с общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, 3 доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.

Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона.

Следователно, писмена форма на договор не е необходима, като за да се явява обвързан ответникът с общите условия на ищцовото дружество е достатъчно общите условия да са влезли в сила, което обстоятелство не е спорно между страните. По делото не е установено и ответникът П. да е упражнил правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу Общите условия, действали към процесния период.

Следва да се отбележи, че съдът цени по реда на чл.175 ГПК като извънсъдебно признание за наличието на облигационна връзка между страните, обстоятелството, че ответникът е положил подписа си в Протокола от проведено на 11.02.2002г. общо събрание на етажните собственици, неоспорен от него, в който протокол е отбелязал, че в жилището има 4 радиатора с 4 ИРРО и е отбелязал, че желае да заплаща потребената топлинна енергия „разсрочено“.

По отношение на въпроса за осъществяването на реална доставка на топлинна енергия до имота на ответника П. в посоченото от ищеца количество и на претендираната стойност между страните не съществува спор, доколкото от ответника тези обстоятелства не са оспорени и още с доклада по делото са отделени за безспорни. Въпреки това следва за пълнота на изложението да се посочи, че според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба № ЕРД-01 от 12.03.2020г за топлоснабдяването. Съгласно представените от третото лицепомагач писмени доказателства – главни отчети, носещи подписа на потребителя, неоспорени от ответника, в процесиня имот е извършено отчитане на реално потребеното количество топлинна енергия на 10.05.2022г, на 06.05.2023г. и на 11.05.2024г, като за помещенията кухня и баня е констатирано нулево потребление. Видно от главните отчети е отчетено потребление единствено в баня/тоалетна, хол и спалня. Тези документи не са оспорени от ответника, поради което съдът цени положения от него подпис по реда на чл.

175 ГПК като признание, че отчетеното количество и отбелязано в подписания формуляр, отговаря на реално потребеното.

Предвид това от приетите по делото изравнителни сметки е видно, че за периода от 01.05.2021г до 30.04.2022г. на ответника са начислени 239.47 лева без ДДС за топлинна енергия за отопление и 227.52лева без ДДС за БГВ. Съответно за следващия отоплителен сезон е начислена общо топлинна енергия за отопление и БГВ в размер на 507.25 лева без ДДС, а за периода от 01.05.2023г до 30.04.2024г – общо 653.34 лева без ДДС. Съгласно данните в изравнителните сметки в така посочените суми е включена и начислената 4 топлинна енергия за сградна инсталация.

Ето защо Софийски районен съд счита, че събраните по делото доказателства ценени ведно с изявленията на ответника водят до непротИ.речивия изрод за осъществяване на доставка на топлинна енергия в количествата, начислени от ищцовото дружество за отопление на имота, за сградна инсталация и за БГВ, като и че начислените суми отговарят именно на потребеното количество топлинна енергия в имота.

Разпечатката съдържа 30 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f6ce5721-5067-46d5-8bcb-112a28d9e13f