Решение № 677 от 27.05.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 677 гр. София, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело № 20261100900449 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Производството е образувано по молба по чл. 625 ТЗ от кредитора БУЛ.БЪЛГАРИЯ 69 ЕАД, ЕИК: 205202538 срещу А. К. ЕООД, ЕИК: 203741946 за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност, евентуално – поради свръхзадълженост.

Молителят твърди да има от ответника изискуеми и непогасени парични вземания.

Счита, че ответникът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност, а при условията на евентуалност – твърди и да е свръхзадължен.

В производството молителят носи тежест да докаже следните факти и обстоятелства: съществуването на вземанията си към ответника по основание и размер, така както са посочени в молбата по чл. 625 от ТЗ, вкл., че те са парични, изискуеми и произтичат от търговска сделка по см. на чл. 286 от ТЗ, при осъществяване на търговската му дейност; че е налице състояние на неплатежоспособност на ответника, изразяващо се в невъзможност на последния да изпълни очертаните в чл. 608 ал. 1 от ТЗ вземания, начална дата на неплатежоспособността на дружеството; че ответникът има достатъчно имущество, с което да могат да се покрият началните разноски по см. на чл.629б ал.2 от ТЗ в производството по несъстоятелност, с оглед избягването на хипотезата на чл.632 ал.1 от ТЗ, съответно състояние на свръхзадълженост по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.

Ответникът, от своя страна, носи тежест да докаже следните факти и обстоятелства:

1/ че затрудненията му са временни или 2/ че има имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, тоест, че е в състояние да изпълнява задълженията си, възникнали от търговската му дейност.

1

На първо място, следва да се посочи, че ответникът като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2 ТЗ е сред лицата, спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност.

Същият, предвид заключението на вещото лице, е упражнял стопанска дейност с предмет търговия на дребно с облекло, а дружеството е вписано с предмет на дейност: консултански услуги в областта на хранително-вкусовата промишленост и индустриалния мениджмънт; лицензионни сделки; хотелиерски, туристически, ресторантьорски, информационни, рекламни, и други услуги; вътрешна и външна търговия внос, износ на стоки, търговия на едро и дребно; търговско представителство и посредничество; производство, изкупуване и реализация на селскостопанска продукция, преводаческа дейност, както други дейности, незабранени от закона, като е регистриран по ЗДДС на 20.01.2025 година (и не е дерегистриран).

На второ място, съдът намира за доказано и обстоятелството, че ищецът е кредитор, притежаващ изискуемо парично вземане по см. на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ - породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й. Този факт се установява от представените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице и осъдебно –счетоводната експертиза, което съдът кредитира като мотивирано, изготвено в обхвата на специални знания на вещото лице.

Видно от представения по делото договор и приложения, неразделна част от същия, страните са били обвързани от договор за наем от 15.07.2024 година, по силата на който ищецът е предоставил на ответника срещу наемна цена и за временно ползване обект № 2.049 с площ от 385,93 кв.м., разположен на втори етаж над партер в Тьрговски центьр „България мол", находящ се на ***. Обектът е предаден на наемателя – ответник на 22.07.2024 година, видно от представения по делото протокол от същата дата.

Видно от представените доказателства ответникът се е задължил да заплаща наемна цена на месечна база, заедно с определена цена за предоставени услиги, както и консумативните разходи за обекта /последните дължими в срок от получаване на фактура за съответния разход/.

Видно от заключението на вещото лице, което съдът възприема като обективно, мотивирано и изготвено изцяло в обхвата на специални знания на вещото лице, във връзка със задълженията по процесния наемен договор и допълнения към него са издадени 13 броя фактури в периода 01.08.2025 година – 10.02.2026 година, на обща незаплатена стойност от 50 722,31 лева. Видно от същите, основание за издаването са общо наемно плащане и консумативни разходи.

Според вещото лице, законната лихва върху вземанията по фактурите, определена от падежа на всяко задължение, към 04.03.2026 година е в размер на 1858,75 лева.

Ето защо, анализът на горните доказателства в тяхната съвкупност и липсата на спор относно фактите във връзка с горните правоотношения, налага извод за това, че ищецът и ответникът са страни по договор за наем, по който ищецът е изпълнил задълженията си за предаване на процесния обект и предоставяне на договорените услуги, а ответникът е останал задължен да заплати уговорената обща наемна цена в цялост, както и дължимите консумативни разходи, в общ размер, посочен от вещото лице.

Следователно, доказа се в процеса, че задължението на ответника произтича от търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, тъй като договорът за наем е сключен между търговци, при упражняване на търговската им дейност и съответно - задължението на ответника да заплати на молителя сума в общ размер от 52581,06 лева – главница и законна лихва от падежа по всяка фактура, което е възникнало във връзка с неизпълнението по наемния договор и договора за услуги, е от вида на тези, предвидени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, които могат да легитимират кредитора по него да иска откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника.

2

По делото от ответника не се твърди, а и не се представят доказателства да е изпълнил възникналите в негова тежест задължения, поради което е установено, че молителят притежава срещу ответника изискуеми парични вземания, породени от търговска сделка по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ и съответно - притежава активна материалноправна легитимация на кредитор да иска откриване на производство по несъстоятелност спрямо ответника.

Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни основания за откриване на производство по несъстоятелност са следните имуществени състояния на длъжника: неплатежоспособност общо основание, приложимо спрямо всички видове длъжници и свръхзадълженост специално основание, приложимо спрямо капиталовите търговски дружества по смисъла на чл. 64, ал. 3 ТЗ. В конкретния случай молителят са е позовал на наличието и на двете, предвидени в закона основания за откриване на производство по несъстоятелност – неплатежоспособност и свръхзадълженост, като неплатежоспособността е посочено като предпочитано основание. На първо място, следователно, следва да се изследва въпроса дали ответникът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ.

Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане. Едновременно с това, за наличието на неплатежоспособност, предвид нормата на чл. 631 ТЗ, следва да се установи и че затрудненията на длъжника не са временни или че той не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите и именно това са причините за неизпълнението. След измененията с ДВ, бр. 105/2016 година, законът установява три презумпции за неплатежоспособност – по чл. 608, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ТЗ. В конкретния случай не е приложима тази по ал. 2 /ответникът е подал ГФО за 2023 и 2024 година/ и тази по ал. 4 от ТЗ, но се установява втората презумпция – предполага се, че е неплатежоспособен онзи търговец, който е спрял плащанията, без значение дали по всички или само на част от изискуемите си задължения стига те да са от вида по изчерпателно изброените в чл. 608, ал. 1 ТЗ. Длъжникът е спрял плащанията, както на изискуми парични задължения по търговски сделки /към молителя/, така и на публични задължения към НАП – главница и лихви за просрочени задължения за данъци и осигуровки (чл. 162 ДОПК), като последното плащане по тях ответникът е извършил на 29.10.2025 година, което е видно от заключението по съдебно-счетоводната експертиза. Презумпцята не е оборена в процеса.

На следващо място, се установи и че посочените задължения, както към молителя, така и публичноправните са изискуеми. По отношение на първите е настъпил падежът, конкретно определен в договора за наем и договора за услуги, неразделна част, на вземанията по всяка от фактурите, а с оглед периода на възникване на публичноправните задължения и изтеклия срок за доброволното им погасяване – и тези вземания се установява да са изискуеми (което е отразено в заключението на вещото лице).

Неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл.

608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните си парични и други реално ликвидни активи, то е и извън волята на задълженото лице. Тоест, длъжникът следва да установи, че разполага с налични парични средства или непарични активи, които могат в кратък срок да се преобразуват в парични средства /при това на цена, близка до пазарната/, посредством които да покрие своите задължения и което да не доведе до преустановяване на търговската му дейност и засягане интересите на кредитори с още неизискуеми вземания.

Изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност се налага за отговор на въпроса дали същото е неплатежоспособно.

3

Най-голяма тежест в преценката за платежоспособността на длъжника са краткотрайните /текущи/ активи, които се категоризират на материални запаси /суровини и материали, незавършено производство, стоки и готова продукция, предоставени аванси/, краткосрочни вземания /с падеж до 1 година/, краткосрочни инвестиции /акции, облигации, дялове и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е., за препродажба/ и парични средства /в брой или по банкови сметки/. Краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1 година/, участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време да се преобразуват в парични средства, при което за длъжника да са налице текущи постъпления, които именно са източник на средствата за погасяване на краткосрочните, съответно текущите, задължения при едно действащо предприятие.

Същевременно, формалното счетоводно класифициране на даден актив като краткотраен не е достатъчно за годността му да служи за обосноваване на платежоспособността на длъжника /самото осчетоводяване не всякога отразява реалността и счетоводните регистри са частни документи на самия длъжник, който има интерес да включва в тях само изгодни за себе си обстоятелства/. Ето защо, независимо от счетоводното класифициране на даден актив като краткотраен, същият е от значение за платежоспособността на длъжника единствено ако реално съществува и ако е реално ликвиден /събираем/ в кратък срок.

Съответно - длъжникът е неплатежоспособен, ако не притежава подобни краткотрайни и реално ликвидни активи, достатъчни да покрият всичките му изискуеми парични задължения от вида на чл. 608, ал. 1 ТЗ. За да бъде открито производство по несъстоятелност е необходимо, също така, състоянието на неплатежоспособност /съответно – свръхзадълженост/ да е налице към момента на устните състезания по делото. Това означава към този момент да се установи, че длъжникът не разполага с реално ликвидни активи, достатъчни да покрият всичките му установени изискуеми парични задължения и затрудненията му да не са временни по смисъла на чл. 631 ТЗ /влошеното финансово състояние на длъжника следва да има траен характер, който се извлича от цялостен финансово-икономически анализ на дейността и в период назад във времето/.