Решение № 2100 от 04.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2100 гр. София, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. И.А като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20221110205094 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д - чл. 63д от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Р. И. И., с ЕГН **********, с адрес с. Л, ул. Л № //, чрез пълномощникът му -адв. Р. - САК, срещу Наказателно постановление /НП/ № 21-4332000587/28.01.2021 г., издадено от Началник група към СДВР, Отдел Пътна полиция СДВР, с което на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

В жалбата се твърди несъответствие на отразената в АУАН и НП фактическа обстановка с действителната такава, както и допуснати нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят И., редовно призован, не се явява. Същият се представлява от адв. Р., който в хода на съдебните прения излага съображения за отмяна на атакувания санкционен акт, поради липса на категорични доказателства, установяващи извършването му от жалбоподателя. В тази насока излага доводи, че жалбоподателят не е управлявал автомобила на процесната дата.

Административно-наказващият орган, редовно призован не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

На 16.01.2021 г. около 00:20 ч. Р. И. И. управлявал л.а. „Мерцедес 250 ТД“ с рег. № в 1 с. Лозен, по ул. Простор с посока на движение от ул. „Съединение“ към ул. „Св. Св. Кирил и Методий“. Автомобилът бил забелязан от свидетелите Д. и В. – служители при 08 РУ-СДВР, назначени в наряд като АП-232, които извършвали обход в с. Лозен. Същият се движел с висока скорост и криволичел, поради което полицейските служители го последвали, но водачът ускорил скоростта на движение на автомобила, и те го изгубили от поглед.

На кръстовището с ул. „Св. св. Кирил и Методий“ № поради движение със скорост несъобразена с релефа на местността (наклон) автомобилът се блъснал в бордюр и стена на къща, собственост на свидетеля К.. Впоследствие свидетелите Д. и В. забелязали катастрофиралия автомобил и намиращият се вътре в автомобила водач, който лъхал на алкохол. Те докладвали на ОДЧ-80 и на място бил изпратен патрул на ОПП-СДВР в състав свидетелите Н. и В., които пристъпили към тестване за употреба на алкохол на жалбоподателя Р. И..

Последният обаче отказал да бъде изпробван с представеното му техническо средство Алкотест Дрегер 7510+ с номер № 0206 за установяване концентрация на алкохол в издишания въздух. На същия бил съставен АУАН № 315149/16.01.2021 г. и му бил издаден талон за изследване № 80011, с който му било указано да се яви в УМБАЛ "Св. Анна" в срок от 45 минути за извършване на медицинско и химическо изследване на кръвта. Екземпляр от талона бил връчен на лицето в 02:35 ч., което обстоятелство било удостоверено с полагането на подпис върху документа. И. бил транспортиран в УМБАЛ „Св. Анна“, където отказал да даде кръвна проба за биологично изследване.

Актът бил съставен срещу нарушителя Р. И. от св.Н. Н. –мл.автоконтрольор в СДВР - ОПП в присъствието на двама свидетели. Актосъставителят квалифицирал констатираните нарушения по чл.20, ал.2 от ЗДвП и по чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП. След като се запознал със съдържанието на АУАН жалбоподателят го подписал, като не изложил възражения срещу акта. Такива не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, поради което не могат да бъдат споделени доводите на защитата за накърняване правото на защита на санкционираното лице.

Въз основа на така издадения АУАН и при почти пълна идентичност на описанието и дадената на нарушенията правна квалификация, на 28.01.2022 г. било издадено атакуваното в настоящото съдебно производство Наказателно постановление от Началник на група в отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП жалбоподателят е санкциониран „глоба“ в размер на 200 лв. за нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е санкциониран с „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Препис от Наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя срещу подпис на 23.03.2022 г. Жалбата срещу НП е подадена с пощенско клеймо на 01.04.2022 г. и е постъпила в ОПП- СДВР на 05.04.2022 г.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на свидетелите Н. Г. Н., П. В. В., Г. И. Д., А. А. В. и К. П. К., както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК вр.чл.84 от ЗАНН, а именно: АУАН № 315149/16.01.2021 г., Талон за изследване, Протокол за медицинско изследване, Декларация, Протокол за ПТП, Докладна записка, Справка на водача, Заверени копия на Заповеди № 8121К-13180 и № 81213-515, материалите по пр. преписка № 3383р-2008/2021 г. по описа на 08 РУ-СДВР, пр.пр. № 18503/2022 г. по описа на СРП, Постановление за отказ да се образува досъдебно производство, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

От събраните в хода на производството доказателства не се установява различна фактическа обстановка от установената в съставения АУАН и последващото НП по отношение на факта на реализиране на ПТП, причините за същото и поведението на водача след пристигането на полицейските служители и извършената проверка. Същата се 2 установява по категоричен начин на първо място от показанията на свидетелите Н. и В., които съдът намира за обективни, непротиворечиви и подкрепени от приложените по делото писмени доказателства. Независимо от обстоятелството, че заявеното от свидетелите Н. и В. се отнася общо до процедурата при подаден сигнал за ПТП, и е лишено от детайли, двамата свидетели потвърждават подписите си в АУАН и в талона за медициско изследване.

По–нататък, съдът кредитира с доверие и показанията на свидетелите В. и Д., като намира за логична, с оглед изминалия период от време и изпълняваните от тях служебни задължения, липсата на спомен за конкретни факти и обстоятелства, свързани с процесното деяние. Празнотите в показанията на свидетелите по отношение на детайлите от проверката, се преодоляват от приобщените по делото писмени доказателствата, които съдът възприема и кредитира в цялост като логични, последователни, съответни помежду си и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност.

Настоящият съдебен състав се довери изцяло и на заявеното от свидетеля К., което се отличава с подробности относно механизма на настъпилото ПТП, състоянието на водача и поведението на първоначално пристигналите полицейски служители. Въпреки, че този свидетел се е намирал вътре в къщата по време на удара, разказът му относно полученото от негов приятел обаждане, установяването на жалбоподателя, с когото се познава от преди инцидента и наблюдаваното заедно с полицейския служител на камерите за видео наблюдение, е логичен, последователен и кореспондира с останалия доказателствен материал, вкл. с изложеното от представителя на жалбоподателя за оказана съпротива, поради което не са налице основания същите да бъдат приети за недостоверни. Свидетелят не излага твърдения водачът, причинил ПТП, да е напускал местопроизшествието и убедено посочва Р. И. като лицето, което е заварил до автомобила, поради което не могат да бъдат споделени възраженията на адв. Р., че жалбоподателят не е управлявал собствения си лек автомобил.

Съдът кредитира всички събрани по делото писмени доказателства, тъй като същите изхождат от компетентни органи и няма основания за поставянето им под съмнение. От приложения към материалите на делото талон за медицинско изследване безспорно се установява, че същият е бил връчен срещу подпис на водача Р. И. с указание, че следва в срок от 45 минути да се яви да даде кръвна проба за анализ в МБАЛ „Света Анна“, а от приложената декларация – че същият е отказал да му бъде взета кръв за изследване.

Доказателствената съвкупност по делото е вътрешно логична и непротиворечива, поради което няма основание да не бъде кредитирана от съда. Поради това, съдът намира, че презумптивната доказателствена сила на АУАН, въведена в разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, не беше оборена от страна на жалбоподателя.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, и в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, с оглед на което жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

На първо място, АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в рамките на тяхната материална и териториална компетентност /видно от приложените Заповеди на Министъра на вътрешните работи/. Налице е редовна процедура по връчване на АУАН и НП на жалбоподателя. В случая АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и на свидетели на установяване на нарушенията. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.

В конкретния случай и в акта, и в наказателното постановление са налице изискуемите реквизити по смисъла на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Описани са в пълен обем обстоятелствата, при които са извършени нарушенията. Изрично са отразени време, място, МПС, което е управлявал жалбоподателят, фактите, свързани с конкретния механизъм на 3 настъпване на произшествието, респективно и резултатът от ПТП, както и отказът на водача на МПС да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол.

Предвид изложеното съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на оспорения санкционен акт.

По същество на нарушенията съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, водачът е длъжен да избере скоростта си на движение, като се съобрази с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Съгласно закона, водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В конкретиката на настоящия казус, на посочената в АУАН и НП дата жалбоподателят е управлявал МПС, поради несъобразена скорост с релефа на местността (наклон) е реализирал ПТП последователно, в тротоара и в къща, като по този начин е извършил нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

Нарушението е извършено с форма на вината небрежност – деецът не е предвиждал общественоопасните последици (настъпването на ПТП), но е могъл и е бил длъжен да го направи.

Установи се по несъмнен и категоричен начин, че на посочените в наказателното постановление време и място, жалбоподателят е извършил и нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като е отказал проверка с техническо средство за установяване на алкохол в кръвта и при издаден талон за медицинско изследване не е изпълнил предписанията му да се изследва за установяване на алкохол в кръвта му.