Определение № 30753 от 20.07.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30753 гр. С., 20.07.2025 г.

С. РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: В.В.М. като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20241110107410 по описа за 2024 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на „Ю. Б.“ АД срещу С. Д.

Д., с която са предявени за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 29312/2019 г. на СРС, 119 състав, евентуално съединени с осъдителни искове за същите вземания с обявена предсрочна изискуемост с депозиране на исковата молба.

Видно от материалите по ч. гр. д. № 29312/2019 г. на СРС, 119 състав, същото е образувано по повод на заявление вх. № 3036260 от 27.05.2019 г. на „Б. П. П. Ф.“ С. А., П., чрез регистрирания по реда на чл. 17а ТЗ клон – „Б. П.

П. Ф.“ С. А. – клон Б.. На 11.09.2019 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК в полза на „Б. П. П. Ф.“ С. А. – клон Б..

В сезиращата исковия съд искова молба се навеждат твърдения, че на 31.05.2023 г. е извършено прехвърляне по реда на чл. 15 ТЗ на търговското предприятие на „Б. П. П. Ф.“ С. А. – клон Б. в полза на „Ю. Б.“ АД, което обстоятелство е вписано в Т. и въз основа на което „Ю. Б.“ АД се легитимира като ищец в настоящото производство.

С оглед на служебните задължения на съда да следи за допустимостта на исковото производство настоящият състав извърши служебна справка по реда на чл. 23, ал. 6 Т. и констатира, че на 06.06.2023 г. по партидата на „Б. П. П.

Ф.“ С. А. – клон Б. е вписано обстоятелството по прехвърляне на търговското предприятие на клона, като за правоприемник е вписано „Ю. Б.“ АД. На 04.12.2023 г. е вписано обстоятелството по закриване на клона на чуждестранния търговец.

Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ТЗ предприятието на търговеца или части от него се прехвърля като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, които преминават в патримониума на приобретателя.

При прехвърлянето на търговското предприятие не настъпва прекратяване на праводателя. Отчуждителят продължава да съществува като субект на 1 правото. Приобретателят по договора за прехвърляне на част от предприятието, независимо дали е обособено като клон, се явява частен правоприемник на отчуждителя.

За разлика от универсалното правоприемство, при което правоприемникът придобива всички права и задължения на праводателя (наследяване по закон, сливане или вливане на ЮЛ), при частното правоприемство в патримониума на правоприемника преминават само отделни субективни права и задължения. Клонът е именно такава обособена част от предприятието на търговеца, съответно предмет на прехвърлителната сделка са само конкретно обособените права на прехвърлителя, а не цялото му имущество. Независимо от начина, по който прехвърляните права и задължения бъдат индивидуализирани – дали чрез изчерпателната им индивидуализацията или чрез общото им ограничаване до дейности, осъществявани от клона, това не променя вида на правоприемството.

Положението на правоприемника по договора за прехвърляне на търговско предприятие е аналогично на това на цесионера по договор за прехвърляне на вземания.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че настоящият случай, при който е налице прехвърляне на търговско предприятие по чл. 15 ТЗ, не попада в хипотезата на чл. 227 ГПК, тъй като се касае за частно, а не за универсално правоприемство. След заличаването в Т. на „Б. П. П. Ф.“ С. А., клон Б., със седалище гр. С., юридическото лице – страна в производството „Б. П. П. Ф.“ С. А., П., Ф. – заявител в заповедното производство, не е престанало да съществува, поради което именно то се явява надлежна страна в процеса.

В качеството му на частен правоприемник на страна по делото, приобретателят може да встъпи във висящ процес само при условията на чл.

226 ГПК. Съгласно ал. 1 на цитираната разпоредба, ако в течението на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни. Следователно прехвърлящата страна в условията на висящ процес запазва положението си на главна страна.

Приобретателят не може да участва като главна страна, но тъй като съгласно чл. 226, ал. 3 ГПК е обвързан от силата на решението, той може да встъпи или да бъде привлечен като подпомагаща прехвърлителя страна и съответно да замести своя праводател само при условията на чл. 222 ГПК, т. е. със съгласието на противната страна в процеса – чл. 226, ал. 2 ГПК.

Съгласно приетото в т. 10б от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г., при настъпило частно правоприемство след издаване на заповедта за изпълнение, легитимиран да предяви иска е праводателят – заявител в заповедното производство, на когото съдът е дал указанията по чл. 415, ал. 1 ГПК. Исковият процес продължава между заявителя и ответника по правилото на чл. 226 ГПК със съответно приложение и на нормите на 226, ал. 2 и ал. 3 ГПК. Прието е, че в хипотезата на частно правоприемство по договор за цесия, указанията по чл. 415, ал. 1 ГПК се дават от съда на цедента, който е легитимиран да предяви иска. С предявяването на иска се създава висящност на исковия процес от момента на подаване на заявлението, от който момент цедентът е носител на спорното право. При прехвърляне на вземането след 2 издаване на заповедта за изпълнение е налице правоприемство на спорното право в течение на делото, като цедентът е първоначална страна по смисъла на чл. 226, ал. 1 ГПК. По тези съображения е възприето разрешение, че искът би могъл да се предяви и от цесионера при спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, който и по отношение на него тече от датата на връчване на указанията на съда на цедента. Посочено е, че при предявен от цесионера иск в диспозитива на съдебното решение по установителния иск съдът следва да отрази настъпилото правоприемство в страните по издадената заповед за изпълнение.

Съобразно разясненията, дадени в цитираното ТР, съдът приема, че частният правоприемник по чл. 15 ТЗ се явява активно легитимиран да предяви установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК.

При проверка на редовността и допустимостта на исковата молба съдът намира, че исковата молба следва да бъде върната в частта по предявените евентуални осъдителни искове. Мотивите за това са следните:

Съгласно приетото в т. 11б от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г., ОСГТК „В производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК – за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска.

Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, и пълния размер на вземането, при условията на чл. 210, ал. 1 ГПК може да се предяви осъдителен иск в това производство.“. В конкретно разглеждания случай не е налице друго основание на предявените при условията на евентуалност осъдителни искове, а същото, каквото е в издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. С оглед на това е налице хипотезата на чл. 130 ГПК, във вр. чл. 126 ГПК. Съгласно правилото на чл.

126, ал. 1 ГПК, когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, покъсно заведеното дело се прекратява служебно от съда, с изключение на делата за присъждане на първоначално непредявената част от вземане, предмет на дело по вече висящ частичен иск. Целта не е установена забрана за едновременно разглеждане от съда на две дела, които имат идентични страни и спорен предмет и в рамките на които се търси идентична съдебна защита.

Целта на забраната е да се предотврати постановяването на противоречиви съдебни решения, съдържащи разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно право или правоотношение. За да се избегне обвързването на страните с противоречива по съдържание сила на присъдено нещо, съдът, пред който е образувано по-късно заведеното дело, е длъжен да го прекрати служебно, след като констатира недопустимостта на предявения иск. Тоест, разпоредбата по своята правна същност е антиципиран отвод за сила на пресъдено нещо – така Решение № 119 от 17.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3

3368/2014 г., IV г. о., ГК; Решение № 471 от 16.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1522/2010 г., IV г. о., ГК. В случая е без значение обстоятелството, че формално по главните искове петитумът на ищеца за установителни искове, тъй като същите са предявени при условието на чл. 422 ГПК, като се цели да се установят вземанията, инкорпорирани в заповедта за изпълнение, която е изпълнително основание – арг. чл. 404, т. 1 ГПК. Идентичен е резултатът при постановяване на осъдително съдебно решение, което също представлява изпълнително основание – арг. чл. 404, т. 1 ГПК. Тъй като производството по предявените установителни искове, при условията на чл. 422 ГПК не е приключило, а евентуално съединените осъдителни искове са предявени между същите страни, на същото основание и същото искане, то последните се явяват процесуално недопустими.

За пълнота е необходимо да се изясни и обстоятелството, че дали вземанията са обявени за предсрочно изискуеми не обуславя различно основание на иска – така Решение № 15/09.05.2017 г. по т. д. № 60034/2016 г. на ВКС, I г. о; Решение № 139/5.11.2014 г. на І-во т. о. по т. д. № 57/2012 г.;

Решение № 7/19.05.2017 г. по гр. д. № 60053/2016 г. на ВКС, ГК, II г. о. Не може да се игнорира, че съществува валидна облигационна връзка по договора за кредит при условията договорени от страните кредитор и кредитополучател. Липсата на точно изпълнение по тях, без настъпилите последици на надлежно обявената предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит, съобразно договореното по актуален погасителен план, подписан от страните за погасяване на задължението – главница и лихви, следва да бъде съобразено в рамките на исковото производство по чл. 422 ГПК. Длъжникът – ответник по иска дължи изпълнение макар и само до онази част, по отношение на която е настъпил падежът, договорен от страните. С оглед на горното, съдът приема, че настоящият процес е допустим в частта по предявените установителни претенции и следва да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

По доказателствата и исканията на страните:

Ищецът с исковата молба е представил документи, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

Ще се приложи ч. гр. д. № 29312/2019 г. по описа на СРС, 119 състав.

Следва да се допусне изслушването на съдебно-счетоводна експертиза по задачите, поставени от ищеца в исковата молба и от ответника в отговора на исковата молба.

На основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът следва да уведоми страните, че следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, както и за нищожност, произтичаща пряко от представените по делото доказателства.

На основание чл. 140 ГПК, С. районен съд

4

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК, вр. чл. 126, ал. 1 ГПК искова молба вх. № 43984 от 09.02.2024 на „Ю. Б.“ АД срещу С. Д. Д. В ЧАСТТА по евентуално предявените осъдителни искове с правно основание вр. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 7410/2024 г. по описа на СРС, 119 състав, в тази част.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.10.2025 г. от 14.30 часа, за която дата и час да се уведомят страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати препис от отговора на исковата молба от ответника.