Определение № 980 от 25.11.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 980 гр. Ловеч, 25.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500732 по описа за 2024 година година и за да се произнесе съобрази:

Подадена е частна жалба №6075/04.10.2024 г. от „Агенция за събиране на вземания, ЕАД-София против разпореждане №2568/19.09.2024 г. по гр.д.

№776/2024 т. н а Тетевенски районен съд, с което е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Ц. Й. К.. Посочва се, че в чл. 410 от ГПК е постановено, че заповедното производство се развива само на база на твърденията на страните. Разсъждава се относно договора за цесия, като такъв ,който е сключен с потребител и не следва да бъде третиран в хипотезата на чл. 410, ал.3 от ГПК. Посочва се, че не е необходимо да се изследва дали длъжникът е уведомен за цесията и не е необходимо да се прави проверка на предпоставките за уважаване на иска в заповедното производство.Жалбоподателят обсъжда съдебната практика,че доказването на факта на прехвърляне е въпрос на установяване в хода на исковото производство и се цитират конкретни съдебни решения. .Моли да бъде отменен атакувания съдебен акт и да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение.

Жалбоподателят е получил съобщението за изготвяне на съдебния акт н а 02.10.2024 г. чрез системата за сигурно електронно връчване. Частната жалба е подадена по същия ред на 04.10.2024 година. Следователно е спазен законоустановения срок и производството е допустимо.

Ловешки окръжен съд обсъди позицията на жалбоподателя, писмените доказателства по делото и приема, че частната жалба от „Агенция за събиране на вземания, ЕАД-София е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Подадено е заявление № 209961/26.06.2024 г. на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение почл. 410 от ГПК против Ц. Й. К. ,ЕГН **********, **** относно следните суми: главница 1 1000 лева , договорна лихва - 121,28лева за периода 30.04.2023г. до 30.09.2023г., сума за допълнителни услуги - 584,70лв , лихва за забава147,27лв за периода 01.05.2023г. до 28.06.2024г , държавнатакса-37,07лв и юрисконсултско възнаграждение - 50 лв. по договор за заем CreditNet № 8052********/31.03.2023 г. сключен между „Микро Кредит“АД и Ц. К. . Излага се в заявлението, че вземането е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания „ по силата на Приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 30.03.2023 г. Посочва се, че се касае3 до договор за кредит от разстояние по ЗПФУР.

С разпореждане № 2197/08-08.2024г заповедният съд е указал на заявителя „Агенция за събиране на вземания “ ЕАД в три дневен срок от получаване на съобщението с писмена молба да уточни получил ли е длъжника Ц. Й. К. от ****, уведомителното писмо по чл. 99 ал.3 от ЗЗД с изх.

№ УПЦ-П-МКР /8052- ********/21.08.2023г и ако е получено на коя дата в противен случай производството по делото ще бъде прекратено. Съдебният акт е връчен на 14.08.2024г и е подадена молба от заявителя, в която е уточнено ,че уведомителното писмо по чл.99 от ЗЗД УПЦ-ПМКР/8052******** от 21.08.2023г е получено от длъжника на дата 28.03.2022 г.

Произнесено е разпореждане №2568/19.09.2024 г. на Тетевенски районен съд, с което е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410

ГПК срещу длъжника изцяло,поради неотстраняване на нередовностите на заявлението .

Съдът установи, че в договора за кредит или в стандартния европейски формуляр не се посочва, че е предоставена финансова услуга от разстояние.В чл. 14,ал.1 от ЗПФУР в императивен порядък е въведена забрана да се предоставя финансова услуга от разстояние на потребителя срещу заплащане без изрично и предварително искане от негова страна. Такова изрично и предварително искане на длъжника към заявлението не е доказано от заявителя.

По представения договор за кредит липсва саморъчно поставен подпис на длъжника. В разпоредбата на чл. 13,ал. 4 от Закона за ел. документ и електроните удостоверителни услуги е предвидено, че правна сила на ел. подпис и усъвършенстван ел. подпис е равностойна на саморъчен подпис , но само когато между страните има такава договорка. В казуса няма каквито и да са данни за уговорка между страните.

Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е свързан с отправяне на предложение и сключване на договор чрез използване изключително на средства за комуникация от разстояние-чл.6 от ЗПФУР.

Освен легалната дефиниция на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние по чл. 6 от ЗПФРУ, в член 7 на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние е конкретизирано, че страни по него са потребител и доставчик с оглед особеностите на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние са завишени изискванията за доказване на 2 сключването и изпълнението на договора- член 18 на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. В цитираната норма се определя какви са обстоятелствата, относно които доставчикът следва да представи доказателства,какви са специфичните изисквания при сключване на договора и относимостта на нормите на член 143 - член 148 от Закона за защита на потребителите. Доставчикът по договора следва да докаже, че е изпълнил задължението си да предостави информация на потребителя, спазил е сроковете по член 12 от ЗПФУР и е получил съгласие на потребителя за сключване на договора. Следователно за предоставените финансови услуги от разстояние, на основание чл.410,ал.3 от ГПК, за оказване сключването на договор за кредит следва да бъдат представени и документите по чл. 18 от ЗПФУР. По делото не са вложени доказателства относно съгласието на потребителя по сключване на договора, предвид липсата на записи, касаещи преддоговорната информация или изявления направени чрез електронна поща по сключване на договора.При действието на член 18, алинея първа и по аргумент от член 18, алинея трета от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние съдът приема,че доставчикът не е представил надлежни доказателства относно изразеното съгласие за сключване на договор за кредит.

Доколкото се претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит заповедният съд дължи произнасяне по приложението на чл. 143,т.5 от ЗЗП.Длъжникът има качеството на „ потребител ” и съдът е задължен да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя, предвид действието на член 6, параграф 1 от Директива 93 / 13 ЕИО на Съвета ,Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити за отмяна на Директива 87/102/ ЕИО на Съвета и на Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г. за изменение на част II на Приложение I към Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, в която са предвидени допълнителни допускания за изчисляването на годишния процент на разходите-/определение № 974 от 7.12.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 797 / 2010 г., ІІ т.о., ТК. /. В действащата редакция на чл. 410, ал.3 от ГПК изрично се въведе изискване заявителят да представя договора,от който произтича вземането с потребител и всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия. Тези задължения за жалбоподателя произтичат от вмененото задължение на заповедният съд да извърши дейността по чл.

411,ал.2,т.2 и т.3 от ГПК. В този смисъл няма противоречие с цитираното решение на СЕС от жалбоподателя и разрешението по казуса от настоящата инстанция. Още повече, че в актуалната практика на СЕС- Решение от 17 януари 2023 година C‑379/21с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (България) с акт от 17 юни 2021 г., постъпил в Съда на 17 юни 2021 г. е постановено ,че националната юрисдикция, сезирана със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение — когато длъжникът потребител не 3 участва в производството до издаването на тази заповед — е длъжна служебно да остави без приложение неравноправна клауза от договора за потребителски кредит, сключен между този потребител и съответния продавач или доставчик, на която се основава част от предявеното вземане. В подобна хипотеза тази юрисдикция разполага с възможността да отхвърли частично това заявление, при условие, от една страна, че съответният договор може да продължи да действа без каквито и да било други изменения, допълнения или поправки, което посочената юрисдикция следва да провери, и от друга страна, че претенциите, произтичащи от тази клауза, могат да бъдат разграничени от останалите претенции в заявлението. В такава насока е и решение от 30 юни 2022 година по дело C‑170/21 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (България) с акт от 15 март 2021 г.- Член 6, параграф 1 от Директива 93/13. Следва да се отбележи, че от представения договор за кредит не се установява легитимацията на заявителя “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, тъй като такава страна не фигурира в него, а липсват други писмени доказателства относно съобщение на твърдяната цесия в негова полза .

Поради изложените съображения въззивната инстанция приема, че разпореждане №2568/19.09.2024 г. по гр.д. №776/2024 т. н а Тетевенски районен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА, като законосъобразно, разпореждане

№2568/19.09.2024 г. по гр.д. №776/2024 т. на Тетевенски районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4