Определение № 1302 от 19.12.2023, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1302 гр. Благоевград, 19.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно гражданско дело № 20231200501217 по описа за 2023 година взе предвид следното:

ЕЕ с идентификатор *** по КККР на гр. Р, комплекс „К“, блок „“, гр. Р, м.

„И“, представлявана от управителя Д А А, обжалва определение № 834 от 28.08.2023 г., постановено по гражданско дело № 669 от 2023 г. на Районен съд Разлог, с което е допуснато обезпечение на предявения от „ х“ ЕООД, ЕИК, седалище и адрес на управление гр. Б, ул. „Б С“ №, оф., представлявано от В К Д, иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС, чрез спиране на изпълнението на всички решения, взети на общото събрание на етажните собственици, състояло се на 05.12.2022 г., до приключване на съдебното производство с влязъл в сила акт.

В частната жалба се твърди, че атакуваното с нея определение е необосновано, незаконосъобразно и неправилно, развиват се съображения в такава насока и се моли за неговата отмяна и отхвърляне на обезпечителното искане.

Насрещната страна е подала отговор, в който излага аргументи в подкрепа на обжалвания съдебен акт и сочи, че същият не трябва да бъде отменян.

В т. 3 на Тълкувателно решение № 5 от 24.06.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2014 г., ОСГК, докладчик съдията Маргарита Соколова, изрично се казва, че молбата за спиране на изпълнението на решение на общото събрание на етажна собственост, регламентирана в чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС, се разглежда по реда на обезпечителното производство. Определението, с което съдът се произнася по такава молба, подлежи на обжалване по правилата за обжалване на обезпеченията.

Окръжният съд констатира, че жалбата и отговорът са редовни и допустими, поради 1 което следва да бъдат разгледани по същество.

За да бъде допуснато обезпечение, следва да са налице определени предпоставки, визирани в чл. 391, ал. 1 от ГПК - искът да е допустим, да е подкрепен с убедителни писмени доказателства /да е вероятно основателен/, да съществува обезпечителна нужда и предложената обезпечителна мярка да е подходяща /така и т. 5 на Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2013 г., ОСГТК, докладчик съдията Светла Цачева/.

Преценката за допустимост на иска в рамките на обезпечителното производство се извършва ex officio от сезирания с молбата за обезпечение съд /така и утвърдената правна доктрина – „Обезпеченията в материалното и в процесуалното право приложен коментар, проблеми на правоприлагането и анализ на съдебната практика“, ИК „Труд и право“, София, 2018 г., стр. 779/. С право да получи обезпечителна защита разполага ищецът само при допустими искове. Ако предявеният или бъдещият иск е недопустим, изключено е да съществува нужда от обезпечаването му - Определение № 594 от 23.09.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5495/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков. Съдът извършва дължимата преценка въз основа на фактите от обстоятелствената част на исковата молба/молбата. Анализирана от тази гледна точка, исковата претенция на „Сноу хил“ ЕООД се явява допустима. Въз основа на направените от ищеца фактически твърдения и представения нотариален акт от 12.08.2022 г. се установява, че той има правен интерес да предяви иск по реда на чл. 40 от ЗУЕС за отмяна на решенията на общото събрание на етажните собственици, за които в исковата молба твърди, че са нищожни/незаконосъобразни. Дали действително е спазен срокът, регламентиран в чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС, или не, е спорен факт, който тепърва ще се изяснява в хода на исковия процес и не подлежи на изследване сега от окръжния съд.

В производството по допускане на обезпечение и във въззивното такова, имащо за предмет контрол върху определението на първоинстанционния съд, е невъзможно да се извърши подробен анализ и да се направят категорични заключения по представените от ищеца писмени доказателства. Недопустимо е и да се вземе становище относно крайния резултат по материалноправния спор. Основателността на иска е въпрос, който подлежи на окончателно разрешаване със съдебното решение. Според т. 5 на Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2013 г., ОСГТК, докладчик съдията Светла Цачева, преценката за вероятната основателност на иска се извършва въз основа на въведените от ищеца твърдения и подкрепящите ги писмени доказателства /така и чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК/. В обезпечителното производство трябва да се извърши непълно доказване на относимите фактически обстоятелства, при което е достатъчно да се създаде вероятност, че твърдяните факти са се осъществили.

Не е нужно да може да се формира извод за доказаност на претенцията /Определение 2

№ 57 от 26.01.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 425/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Мария Славчева/. Преценката на сезирания съд на представените от ищеца писмени доказателства следва да е най-обща, без да се навлиза в подробното им обсъждане Определение № 22 от 13.01.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 603/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова, и Определение № 411 от 30.10.2008 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1597/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева. По конкретния казус твърденията на ищеца са за допуснати сериозни нарушения на процедурата по свикване и провеждане на общото събрание на етажните собственици, в резултат на което се претендира, че взетите на него решения са нищожни/незаконосъобразни. Не е спорен фактът, че е спряно изпълнението на решенията, взети на предходното общо събрание, поради индиции за наличие на съществени пороци на свикването и провеждането му. Сега, с оглед на данните, съдържащи се в приложените към исковата молба документи, отново могат да бъдат направени подобни обосновани предположения за неспазване на императивни елементи и фази от процедурата, свързана със събранието. Естествено, отговор на въпроса дали посочените в исковата молба нарушения действително са допуснати, или не, ще даде районният съд с решението си по съществото на спора, като за характера на настоящото производство, установената вероятна основателност е достатъчна, за да се допусне исканото обезпечение на предявената претенция.

Що се отнася до обезпечителната нужда, трябва да се има предвид, че тя се свързва със съхраняване на правата на търсещия обезпечение, а не с доказването на иска или с неговата евентуална основателност /Определение № 1 от 05.01.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4978/2017 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Светлана Калинова/. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 391, ал. 1 от ГПК, където преди да се посочи, че предявеният или бъдещият иск, за да бъде обезпечен, следва да е подкрепен с убедителни писмени доказателства, е казано, че обезпечението се допуска тогава, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата на ищеца. В същото време съдебната практика приема, че обезпечителната нужда винаги съществува, стига да не са налице обстоятелства, които да я опровергават.

Наличието на обезпечителна нужда, като предпоставка за допускане на обезпечение, следва да бъде преценявано от сезирания съд при съобразяване предмета на конкретния материалноправен спор и вида на иска /„Обезпеченията в материалното и в процесуалното право - приложен коментар, проблеми на правоприлагането и анализ на съдебната практика“, ИК „Труд и право“, София, 2018 г., стр. 787/. Дължимата от съда преценка на обезпечителната нужда трябва да бъде комплексна - Определение № 86 от 06.02.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 61/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Росица Ковачева. Обезпечителната нужда се предполага винаги когато съществува дори и потенциална възможност да се затрудни реализирането на правата на ищеца при благоприятно решение и не са установени обстоятелства, които да я изключват.

3

Ищецът не е длъжен да доказва, че без допускане на обезпечението ще бъде затруднено осъществяването на правата по бъдещото положително за него решение Определение № 584 от 12.10.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2246/2017 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова, Определение № 391 от 13.07.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 918/2017 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Светла Чорбаджиева, Определение № 330 от 04.07.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 978/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Албена Бонева, Определение № 350 от 08.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1027/2016 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Николай Марков, Определение № 933 от 19.10.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 778/2012 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова, и Определение № 111 от 15.02.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 49/2012 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева. Доколкото нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС не сочи изрични предпоставки, при които съдът може да допусне спиране на изпълнението на атакувани решения на общото събрание на етажната собственост, и доколкото по делото не се установяват опровергаващи обезпечителната нужда обстоятелства, то следва да се предположи, че такава е налице. Освен това, на процесното събрание са взети решения, изпълнението на които евентуално може да доведе до неоснователни размествания в имуществените сфери на всички етажни собственици, тъй като са определени нови високи размери на вноските за поддръжка и ремонт, а също така са приети и нови правила за авансовото им събиране. Възможно е да се стигне до непоправимо накърняване на правата и интересите на ищеца. За пълнота трябва да се отбележи, че първоинстанционният съдебен състав правилно е спрял изпълнението на всички решения на процесното общо събрание, понеже с исковата молба се твърди нищожност/незаконосъобразност на всяко от тях.

Допуснатата обезпечителна мярка се явява напълно адекватна. Критерий за определянето на мярката като „подходяща“ е съответствието й на обезпечителната нужда. В казуса обезпечителната мярка е удачна, понеже постига задачата на обезпечителното производство - да осигури надеждна временна защита на правата на ищеца /в подобна насока са и Определение № 176 от 25.03.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 801/2015 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Ирина Петрова, и Определение № 28 от 21.01.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 40/2014 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова/. Тя е съобразена с вида и характеристиките на иска, особеностите на защитаваните чрез същия субективни материални права и последиците от уважаването на претенцията /така и Определение № 694 от 22.12.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2647/2022 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Ивайло Младенов, и Определение № 165 от 03.04.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 479/2017 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова/. Допуснатата обезпечителна мярка е единствено адекватната и с оглед на обстоятелството, че решенията на общото събрание на етажната собственост пряко рефлектират върху интересите на ищеца по делото и ако същите решения се окажат нищожни/незаконосъобразни - въпрос, който ще се реши в рамките на исковия процес 4

- значително ще нарушат правата му в случай че не бъде спряно тяхното изпълнение.

Няма основание за определяне на парична гаранция. ГПК предоставя на съда възможност да направи подобна преценка /Определение № 60104 от 29.09.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2790/2021 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Гергана Никова, Определение № 183 от 31.03.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 536/2016 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Бонка Йонкова, Определение № 15 от 14.01.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 434/2012 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Лидия Иванова, и Определение № 151 от 28.02.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 101/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ваня Атанасова/. Съдържащите се в представените от ищеца писмени доказателства данни подкрепят, в необходимата за нуждите на обезпечителния процес степен, твърденията, оплакванията и възраженията, развити в исковата молба. В този смисъл не са налице хипотезите, описани в нормите на чл. 391, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК. Освен това се касае за неоценяем по своята правна същност иск и не е възможно да бъде установен приблизителен размер на преките и непосредствени вреди, които биха могли да настъпят за ответника.