Решение № 859 от 26.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 859 гр. Пловдив, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20255330112999 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от В. П. В.срещу „Фератум България“ ЕООД, с която е предявен иск за осъждане на ответника да плати на ищеца парична сума от 5 лева (частично от 264 лева) – недължимо дадена по сключен между страните недействителен договор за потребителски кредит №*** от *** г., ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба – 05.08.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът В. Велев твърди, че между страните бил подписан горепосоченият договор за потребителски кредит, за който бил приложим ЗПФУР, при следните параметри: чиста стойност в размер на 800 лева и лихва от 27,04 лева. В чл. 5 от договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството ответник. След като усвоил кредита, ищецът установил, че освен заемната сума му била начислена такса за обезпечение с поръчителство - услуга предоставяна от партньор на „Фератум България“ ЕООД, в размер на 236,96 лева. Договорът за кредит бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като противоречал на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Посоченият ГПР не отговарял на действителния, тъй като възнаграждението на поръчителя не било включено в него, а това следвало да бъде направено, понеже то представлявало скрито допълнително възнаграждение за кредитора и оскъпявало кредита. Ищецът платил всичко по договора за кредит, но поради недействителността следвало да получи връщане на платеното над чистата 1 стойност. Иска се от съда да уважи претенцията. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Фератум България“ ЕООД е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Счита, че има основание да задържи получените по кредита суми, защото договорът е действителен. Не оспорва факта, че възнаграждението на поръчителя не е включено в ГПР по кредита, но твърди, че това не е задължително. Иска се от съда да отхвърли предявените претенции. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните по делото, че помежду им е бил сключен договор за потребителски кредит № *** от *** г., при следните параметри: чиста стойност в размер на 800 лева; срок от и възнаградителна лихва от 27,04 лева; че в чл. 5 от договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството ответник; че поръчителството е било възмездно и за него ищецът следвало да заплати възнаграждение, което не било включено при определяне на размера на ГПР, посочен в договора. От страните не са представени никакви доказателства.

По правото:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на даденото без основание, ищецът е необходимо да докаже единствено даването, а ответникът – основанието да го задържи (в този смисъл изрично напр. решение № 227 от 22.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 896/2018 г., III г. о., ГК; определение № 421 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 592/2014 г., IV г. о., ГК).

В случая, въпреки изрично дадените с проекта за доклад по делото указания, ищецът не е ангажирал нито едно допустимо доказателство, че е платил претендираната сума от 5 лв. на ответника. Искът за недължимо дадено се намира за недоказан в своето основание и като такъв следва да се отхвърли.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД от В. П. В., ЕГН **********, против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, за заплащане на сумата от 5 лв., недължимо платена по твърдяно сключен между страните недействителен договор за потребителски кредит №*** от *** г.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

2

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3