Решение № 11 от 05.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Пловдив, 05.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20245330202612 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1030-002658 от 19.04.2024г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, упълномощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министър на вътрешните работи, с което на Г. И. К., ЕГН **********, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания - ГЛОБА в размер на 1 000 /хиляда/ лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като наред с това на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети 12 контролни точки.

Жалбоподателят иска отмяна на процесното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно уведомен, не се явява лично, представлява се от адв. С. който поддържа жалбата, прави същото искане и излага съображения в тази насока.

Въззиваемата страна, редовно призована за съдебното заседание, не изпраща процесуален представител. В молба становище изпратена до съда възиваемата страна моли издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосоъобразно.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като 1 анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното физическо лице/ и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 10.03.2024г. около 01:10 часа жалбоподателят Г. И. К., ЕГН **********, управлявал лек автомобил „Мерцедес“ МЛ 320 ЦДИ, с рег. № **, негова собственист, по път отворен за обществено ползване в гр. Пловдив на ул. „Цар Калоян“ № 1а. Водачът бил спрян за рутинна проверка от служители на Сектор „Пътна поиция“ на ОДМВР Пловдив. На място свидетелят Т. Д., заемащ длъжността ** към Сектор „Пътна полиция“ командирован във Второ РУ на ОДМВР Пловдив и неговия колега Р.Ж., извършили проверка на водача К. за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест“ 7510, фабричен № ARDM-0712. При проверката техническото средство отчело 1,40 промила алкохол в издишвания от жалбоподателя въздух. Констатираните обстоятелства актосъставителя квалифицирал като нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. За установеното административно нарушение актосъставителят Д. съставил АУАН с бланков № 283076/10.03.2024г. Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта и го подписал, като в графата за възражения отразил „Нямам възражения“.

Получил и препис от него за което подписал разписка. Като доказателства били иззети СУМПС № 286227167 и СРМПС № 009916390. На жалбоподателя бил издаден талон за медицинско изследване с бланков № 283076, в който му бил даден срок до 45 минути от връчването му в 02.15 ч. на 10.03.2024г. да се яви в медицинско заведение – УМБАЛ „Св. Г.“ - гр.

Пловдив, за да даде кръвна проба за изследване. Жалбоподателят К. отразил с подписа си че желае да бъде изследван с медицинско и химическо изследване.

Свидетеля Д. и неговия колега, закарали жалбоподателя К. в УМБАЛ „Св. Г.“ за да му бъде предоставена възможност да даде кръвна проба за изследване наличие на алкохол. За посещението бил издаден Амбулаторен лист № 25033, в който било отразено че пациентът К. постъпил на 10.03.2024г. в 02.33ч. и напуснал на 10.03.2024г. в 02.53ч. В полето „Анамнеза“ на амбулаторния лист било отразено че К. дал кръв за алкохол в 02.35ч. в присъствието на св. Д.. Бил съставен и Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол от др. П., в който лекаря отразил че по данни на пациента К. същия бил употребил алкохол – уиски, около 300мл. в 23.00ч. на 09.03.2024г. Протокола бил подписан от жалбоподателя и от д-р П..

За установеното нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание 2 чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, административнонаказателното производство било прекратено, тъй като били констатирани признаци на извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Била издадена Мотивирана резолюция № 24-1030-М000079 от 11.03.2024г. с която административно наказателното производство било прекратено на посоченото основание. Във връзка с установеното още на 10.03.2024г. било образувано Бързо производство № 148/2024г. по описа на 02 РУ на ОДМВР Пловдив, за престъпление по чл.

343б, ал. 1 от НК. С Постановление за прекратяване на наказателното производство, наблюдаващия прокурор по пр.пр. № 3126/2024г. по описа на РП Пловдив, приел че жалбоподателя К. не е извършил престъпление по чл.

343б, ал. 1 от НК, тъй като количеството на алкохола в издишания от водача въздух установено чрез извършена в хода на разследването Съдебно химическа експертиза № 574 от 12.03.2024г. било в концентрация 1,11 промила, което се явява под изискуемия за съставомерността на деянието по чл. 343б, ал. 1 от НК минимум от 1,2 промила. Наблюдаващия прокурор прекратил наказателното производство и изпратил препис от постановлението си на Началника на 02 РУ на ОДМВР Пловдив, с оглед преценка за реализиране на административно наказателна отговорност по отношение на жалбоподателя К..

На основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, Началника на 02 РУ на ОДМВР Пловдив, издал обжалваното наказателно постановление в което подробно описал хронологично протеклите събития свързани с извършеното от жалбоподателя К. нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като в постановлението било отразено и становището на наблюдаващия прокурор прекратил наказателното производство за извършено пестъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, а именно че количеството алкохол в кръвта на жалбоподателя установено чрез извършена в хода на разследването Съдебно химическа експертиза № 574 от 12.03.2024г. било в концентрация 1,11 промила, което се явява под изискуемия за съставомерността на деянието по чл. 343б, ал. 1 от НК минимум от 1,2 промила. В наказателното постановление било отразено че жалбоподателя К. е извършил административно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП с това че на 10.03.2024г. около 01:10 часа е управлявал лек автомобил „Мерцедес“ МЛ 320 ЦДИ, с рег. № **, негова собственист, по път отворен за обществено ползване в гр. Пловдив на ул. „Цар Калоян“ № 1а, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда, до 1,2 на хиляда.

С обжалваното НП, за нарушението на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП са наложени административни наказания - глоба в размер на 1 000 лв. и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 12 месеца, като наред с това на основание Наредба №Із-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.

3

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от гласните доказателства – показанията на актосъставителя Т. Д., който заявява, че поддържа описаното в съставения от него АУАН и потвърждава фактическа обстановка, идентична с очертаната в НП и АУАН, и които показания съдът намира за логични, обективни и съответни на останалите събрани по делото писмени доказателства.

Фактическата обстановка се потвърждава и от събраните по делото писмени доказателства – постановление за Прекратяване на наказателното производство по пр.пр. 3126/2024г. на РП Пловдив, Мотивирана резолюция № 24-1030-М000079 от 11.03.2024г., АУАН бл. № 995930 от 10.03.2024г., справка за нарушител водач, Писмо от РП Пловдив с вх. № 79577 от 29.07.2024г. и приложените към него заверено копие на АУАН, Талон за изследване № 283076, Протокол № 574 от 12.03.2024г. за извършена СХЕ, Протокол за медицинско изследване и вземане на биологична проба за употреба на алкохол, Албулаторен лист за преглед на пациент от УМБАЛ „Св. Г.“ в гр.

Пловдив.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното наказателно постановление са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Съвсем законосъобразно на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН административнонаказващия орган е прекратил воденото административнонаказателно производство тъй като са били установени признаци на извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от ЗДвП.

Отново спазвайки разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, административнонаказващия орган се е съобразил с постановлението на наблюдаващия прокурор за прекратяване на воденото срещу К. наказателно проивзодство и на основание именно това постановление и събраните доказателства издал обжалваното наказателно постановление.

При така изложената фактическа обстановка съдът намира, че по делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Посоченият законов текст на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП забранява на водачите на пътно превозно средство да управляват пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 до 1,2 на хиляда, и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Факта че на 10.03.2024г. жалбоподателя е управлявал лек автомобил „Мерцедес“ МЛ 320 ЦДИ, с рег.

№ **, негова собственост, на път отворен за обществено ползване в гр.

Пловдив на ул. „Цар Калоян“ № 1а, не се оспорва от жалбоподателя и се 4 установява както от показанията на св. Д. който заяви че потвърждава описаното в АУАН, така и от съставения АУАН който на основание чл. 189, ал.

2 от ЗДвП като редовно съставен акт има доказателствена сила която не беше оборена. Факта че жалбоподателя е бил тестван с техническо средство „Дрегер Алкотест“ 7510 се установява както от АУАН и свидетелските показания, така и от приложените писмени доказателства – талон за изследване № 283076 в който жалбоподателя с подписа си е потвърдил че желае наличието на алкохол в кръвта му да бъде установено чрез медицинско и химическо изследване.

Обстоятелството че в кръвта на жалбоподателя е било налично 1,11 промила алкохол, безспорно е установено с изготвената Съдебно химическа експертиза № 574 от 12.03.2024г. изготвена в хода на бързото производство от вещо лице в кръга на неговата компетентност която се ползва от съда като писмено доказателство. В подкрепа на извода че жалбоподателя действително е употребил алкохол се явява и отразеното в протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби съставен от др. П., който снел анамнеза от жалбоподателя К. и който отразил че по данни от него той бил употребил алкохол около 300 мл. в 23ч. на 09.03.2024г.

Фактите описани по-горе са били установени и в хода на воденото срещу К. наказателно производство за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от ЗДвП и са отразени в постановлението за прекратяване на наказателното производство което е дало основание на административнонаказващия орган да издаде обжалваното наказателно постановление. Така или иначе жалбоподателя в нито един момент не е отрекъл че е управлявал МПС след като е употребил алкохол. Още в съставения АУАН е посочил че няма възражения. Такива не е посочил в издадения талон за медицинско изследване. Пред др. П. е осочил че е употребил алкохол около 300мл. уиски два часа преди да бъде извършена проверка, което обстоятелство е било отразено в съставения от него протокол.

В подадената до съда жалба и в хода на развилото се съдебно производство също не се твърди че жалбоподателя не е извършил описаното административно нарушение, а се излагат доводи за неговата незаконосъобразност.

Съдът не възприема становището на адв. С. за неточно и неясно описание на извършеното от К. административно нарушение, в обжалваното наказателно постановление. В него много подробно и ясно е отразена цялата фактология свързана с извършената на жалб. К. проверка, установеното при нея и хода на развилото се административнонаказателно производство, в последствие бързо производство и накрая отново административнонаказателно такова. При излагане на фактите свързани с установеното нарушение безспорно се посочва че установената счрез СХЕ 5 концентрация на алкохол в кръвта на К. е 1,11 промила. Посочва се че първоначално е бил тестван с техническо средство което отчело 1,40 промила алкохол в издишвания от водача въздух. Именно резултата от извършената СХЕ – 1,11 промила, попада в хипотезата на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП – между 0,8 промила и 1,2 промила. Поради това и административното наказание е определено именно съобразно посочената разпоредба. Фактите са описани достатъчно подробно и ясно че не будят никакво съмнение защо се приема именно тази стойност и защо административнонаказващия орган налага наказание именно на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. В този смисъл съдът не споделя възраженията сторени от страна на жалбоподателя в тази насока. Напротив хронологичното описание на фактите свързани с установяването и документирането на извършеното нарушение само спомагат на жалбоподателя да се ориентира и охраняват в пълна степен правото му на защита. Нещо повече, той е участвал и като обвиняем в хода на развилото се бързо производство в което отново е бил запознат с тези факти.