Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1310 от 21.02.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 55328/2021
Вид
Решение № 1310
Подписан
21.02.2022
Състав
ГЕРГАНА ИВАНОВА КРАТУНКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 33 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.111, ал.1, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 42, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • член 2, буква з) · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
  • член 7 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)

РЕШЕНИЕ

№ 1310 гр. София, 21.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА при участието на секретаря Р.Д. като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело № 20211110155328 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявен е от К. ТР. срещу „Б.Е.“ ЕООД, ЕИК *** установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.7, пар. I, б. „б“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета за установяване съществуването на следните вземания: сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет, планиран за 22.07.2018 г. по направление М., В. – летище Б., ведно със законната лихва за забава от 08.07.2021 г.

/дата на подаване на заявлението/ до окончателно изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 40140/2021 г. на СРС, 179-ти с-в.

Ищецът претендира и разноските по исковото производство. Ищецът твърди, че е сключил договор за въздушен превоз с ответника за редовен полет LB228 по направление летище М., В. – летище Б. на 22.07.2018 г. Излага, че в деня на полета се е явил навреме. Твърди, че поради виновно забавяне на изпълнението на договора е пристигнал в крайния пункт с повече от три часа закъснение. Излага подробни съображения в насока, че ответникът е признал извънсъдебно вземането. Сочи, че между страните са водени преговори за сключване на извънсъдебно споразумение, като за целта ответникът е съставил списък на лицата, на които следва да бъдат изплатени обезщетения. Твърди се, че ищецът също е фигурирал сред лицата, но ответникът е прекратил комуникацията без да обоснове причините за това.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът оспорва предявения иск. Оспорва представителната власт на адвоката, подал исковата молба. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Излага, че приложимото право е българското и че давността съгласно 1

ЗГВ, който се явявал специален по отношение на ЗЗД, е двугодишна и същата започва да тече от деня на полета. Твърди, че не е осъществен фактическият състав, пораждащ правото на обезщетение. Оспорва наличието на облигационно отношение. Сочи, че ищецът не е доказал явяването си навреме за полета. Оспорва да е признавал извънсъдебно вземането, като излага, че лицата, с които е водена кореспонденция нямат представителна власт и не са упълномощавани от представители на дружеството.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент № 261/2004г. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Възражението на ответника за липса на представителна власт на процесуалния представител на ищеца с оглед направеното оспорване на пълномощното е неоснователно и не може да се отрази на развитието на производството. Както е прието в Решение № 296/05.04.2017г., постановено по гр. д. № 1776/2016г., IV ГО на ВКС, което се споделя изцяло от настоящия съдебен състав, пълномощникът се легитимира като такъв с представянето на писмено пълномощно, отговарящо на изискванията на чл. 33 от ГПК.

Пълномощното се прилага към исковата молба и въз основа на него съдът извършва проверка за наличието на представителна власт на предявилия иска пълномощник и за обема на същата. Тази проверка обаче е ограничена само до установяващото се от съдържанието на пълномощното, като съдът не може да извършва проверка дали удостовереното с него изявление на упълномощителя действително е направено.

Същевременно пълномощното удостоверява изявление на страна по спора, което е насочено към възникването на представителна власт на пълномощника, но не и изявления и/или факти, които са от значение за съществуването на спорното право и за основателността на предявения иск.

Извършените от пълномощника процесуални действия обвързват само представляваната от него страна и пораждат действие само по отношение на нея. Затова пълномощното нито обвързва, нито вреди на другата страна в производството.

Съществуването на упълномощителната сделка е от значение за отношенията между упълномощителя и пълномощника, но не и за спорните отношения между далата пълномощното страна и насрещната такава. Затова пълномощното не се преценява от съда при постановяване на решението му по съществото на спора. Поради това за насрещната страна не съществува правен интерес да оспорва съществуването на упълномощителната сделка чрез оспорване на съдържанието на пълномощното или на положения от упълномощителя подпис.

Интерес от отпадането на обвързващата сила на извършени от пълномощник без представителна власт действия има само лицето, за което се счита за обвързано от тях. Това е лицето посочено като упълномощител в пълномощното по чл. 33 от ГПК. По силата на чл.

42, ал. 2 от ЗЗД това лице може както да се позове на това, че действията на пълномощника са извършени без представителна власт и не са породили действия за него, така и по своя 2 преценка да потвърди същите. Правото на потвърждаване принадлежи само на лицето, от чието име са извършени действията без представителна власт и затова само то може да се позовава и на липсата на представителна власт на извършилия действията пълномощник.

Трети лица не могат да се позовават на липсата на представителна власт и да искат да се прилагат последиците от нея, тъй като по този начин би се стигнало до невъзможност на упълномощителя да потвърди действията. В този смисъл в т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 година, постановено по тълк. д. № 5/2014 година на ОСГТК е посочено, че договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници.

Даденото тълкуване се отнася до действието на договорите, сключени от пълномощник без представителна власт, но даденото с него разрешение е принципно и следва да намери приложение във всички случаи попадащи в приложното поле на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, какъвто е и този за липса на представителна власт в исковото производство.

По делото не е спорно, а и същото се установява от представените в превод на български език, както изисква процесуалния закон, електронен билет и маршрутна квитанция, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за въздушен превоз, по силата на който превозвачът е следвало да извърши полет с № LB228 на дата 22.07.2018г. с маршрут М. - Б. с планиран час на кацане 21.00ч За полети от една държава членка до друга държава членка, осъществявани по силата на договор, сключен с един въздушен превозвач, който е опериращият въздушен превозвач, какъвто е и процесният случай, иск за обезщетение съгласно Регламента може да се предяви по избор на ищеца пред националния съд, който е компетентен по отношение на мястото на излитане или мястото на пристигане, посочено в договора за превоз при прилагане на Регламент (ЕО) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета („Брюксел I“) – аргумент от Решение на СЕС от 9 юли 2009 година по дело C-204/08. 2 Регламент (ЕО) № 261/2004, определящ общи правила относно обезщетяване и помощ на пътници при отказан достъп на борда, както и при отмяна или голямо закъснение на полети се прилага за пътници, заминаващи от летище, намиращо се на територията на държава от ЕС, към която се прилагат договорите за ЕС, както и за пътници, заминаващи от летище, намиращо се в държава извън ЕС, до летище на територията на държава от ЕС, към която се прилагат Договорите за ЕС, ако опериращият въздушен превозвач на полета е превозвач от ЕС.

Мястото на пристигане на самолета е в Русия и е налице закъснението на полета с повече от три часа. В този смисъл, след като българският съд е сезиран със спора, приложимо се явява правото на Общността, респективно българското право. Предявени са искове с правно основание чл. 7, т. 1, б. "б" от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване : 1. Валиден договор за превоз; 2.

3

Закъснение на полета в крайния пункт на пристигане от повече от 3 часа и 3. Пътникът да се е явил за качване на борда. В Регламент (ЕО) № 261/2004г. са разграничени няколко различни хипотези, при които е предвидено да възникне право на пътника да получи обезщетение за причинените му вреди в размерите, предвидени в чл.7 от Регламента. Едното основание е отмяна на полет (чл. 5), а другото е при отказан достъп на борда (чл.4), като при всяко от тях задълженията на превозвача да обезщети пътниците са регламентирани по различен начин.

При отправено преюдициално запитване относно приложението на Регламент (ЕО) 261/2004г., Съдът на Европейските общности се е произнесъл с решение от 19.11.2009г. по съединени дела С-402/07 и С-423/07, с което съгласно чл. 633 ГПК е дал задължително за българския съд тълкуване на разпоредбите на приложимия към настоящия спор регламент.

Съобразно тези разясненията, пътниците на закъснели полети могат да се приравнят на пътници на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение като същите имат правата по чл.7 от регламента, когато поради закъснение на полет, претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа. В настоящия случай от представения по делото електронен билет, включително и в превод на български език, е видно, че между страните е налице договор за въздушен превоз за полет LB 228 от летище М., В. до летище Б., България, който полет следвало да се извърши от ответника "Б.Е." АД на 22.07.2018г. Ето защо, неоснователни са възраженията на ответника за липса на валидно сключен договор за превоз.

Членове 5, 6 и 7 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че пътниците на закъснели полети могат да бъдат третирани, за целите на прилагането на правото на обезщетение, като пътници, чиито полети са отменени, и те могат по този начин да се позовават на правото на обезщетение, предвидено в член 7 от регламента, когато те страдат, поради закъснение на полет, от загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, което е, когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след времето за пристигане по разписание от въздушния превозвач. Такова забавяне обаче не дава право на пътниците на обезщетение, ако въздушният превозвач може да докаже, че голямото закъснение е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки, които се намират извън ефективния контрол на въздушен превозвач. В настоящия случай такива обстоятелства не се твърдят от страна на ответника. Тъй като, що се отнася до закъснелите полети, това неудобство се обективира при достигането на крайния пункт на пристигане.

Съдът е постановил, че с оглед на обезщетението по член 7 от Регламент № 261/2004 закъснението трябва да се преценява по отношение на предварително планираното време за пристигане в тази дестинация по разписание (Решение по дело Sturgeon и др., точка 61 и Решение по дело Nelson и др., точка 40). Понятието „краен пункт на пристигане“ е дефинирано в член 2, буква з) от Регламент № 261/2004 като дестинацията, посочена на билета, представен при регистрацията, или при директно свързващи полети дестинацията на последния полет. С доклада по делото, приет от страните без възражения, съдът е приел за 4 безспорно, че закъснението е било над 3 часа. Установява се от приложеното извлечение от интернет страницата на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”, че разстоянието от летище М. до летище Б. е 1611 км.