Решение № 3617 от 25.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3617 гр. София, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20231110207997 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 685220 F 683556 от 09.01.2023г. на Началник на отдел на „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, оправомощен на основание заповед № ЗЦУ-ОПР – ********* от 25.08.2020 г. на Изпълнителния Директор на НАП, с което на основание чл.53 от ЗАНН, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000.00 лева на „Ъ.“, ЕИК: ********* на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № H-18/13.12.2006г. на Министъра на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във вр.чл.118, ал.4 от ЗДДС.

Санкционираното лице обжалва НП с искане за неговата отмяна като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се липсата на извършено административни нарушения. Релевират се твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяната на НП.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призован чрез законният си представител, се представлява от законния си представител, както и от надлежен процесуален представител, който инвокира допълнителни съображения в подкрепа на доводите от въззивната жалба.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна чрез законният си представител, редовно

1 призована, изпраща надлежен процесуален представител, който инвокира на доводи за неоснователност и недоказаност на депозираната въззивна жалба.

Претендират се разноски.

Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

I . Въззивната жалба е депозирана на 25.05.2023г. в законоустановеният 14-дневен преклузивен срок до 29.05.2023г. на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, връчено на 15.05.2023г. с разписка, инкорпорирана в НП, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и Ф.нкционално компетентен районен съд (въззивна инстанция) на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.

II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):

След извършена от свидетеля-актосъставител С. Е. Д. – инспектор по приходите от НАП и служителя на тази администрация Цветелин Митков Цолов проверка на 27.10.2022 г., извършена в 21.00 часа на същия ден в търговски обект, находящ се в гр.София, ул. „Пирин“ № 80 - ресторант, стопанисван от дружеството „Ъ.“ ООД с ЕИК: ******** във връзка с извършена контролна покупка на храна на стойност около 39.00 лева, за която не бил издаден касов бон, е установено и съгласно констатациите от КП № серия АА № 0126268 от 27.10.2022г., че след опетчатване на дневен финансов “X” от 27.10.2022 г. отчет с общ оборот в размер на 2087.33 лева към 27.10.2022г. от монтираното, въведено в експлоатация с изградена с НАП връзка и Ф.нкциониращо към този момент в обекта Ф. модел „ELTRADE A3 KL” с № ED331932 и ФП №44331932, притежаващо Ф.нкциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, е налична разлика от 99.63 лева между касовата наличност, възлизаща в размер на 871.00 лева, която е в по-вече, и въведената във Ф. сума в размер на 771.37лева, която е помалка.

В хода на проверката бил извършен опис на всички парични средства в размер от 871.00 лева от управителя Ф. Ъ. на дружеството-жалбоподател „Ъ.“ ООД.

Във връзка с констатациите от КП № серия АА № 0126268 от 27.10.2022г.и на основание заповед ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния Директор на НАП е съставен от актосъставителя Д. АУАН № F 683556/03.11.2022 г. във връзка с който е постановено от АНО НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 685220 - F 683556 от 09.01.2023г. на Началник на отдел на „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, оправомощен на 2 основание заповед № ЗЦУ-ОПР – *********** от 25.08.2020 г. на Изпълнителния Директор на НАП, с което на основание чл.53 от ЗАНН, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000.00 лева на „Ъ.“, ЕИК: ******* на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № H-18/13.12.2006г. на Министъра на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във вр.чл.118, ал.4 от ЗДДС..

Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК, както и от показанията на свидетеля-актосъставител С. Е. Д. – инспектор по приходите от НАП – инспектор по приходите от НАП, които съдът кредитира изцяло, като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни на изложената фактическа обстановка, като предвид липсата на противоречия в тях, както и поради липсата на такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната личност е нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля А. И. И. Свидетелят И. е служител на дружеството-жалбоподател. Той е в трудовоправна връзка. В момента на проверката, извършена от свидетеля Д. не е било извършено възражение, че разликата от 99.63 лева е била от бакшиши на сервитьорите в ресторанта. Управителят Ф. Ъ. е включил тази сума към цялата касова наличност, възлизаща в размер на 871.00 лева. Налице е признание на неизгодни факти, които се подкрепят еднопосочно от описа на управителя на дружеството-жалбоподател Ф. Ъ. и от показанията на свидетеля Д.. Няма логика в касата на ресторанта да се съхраняват личните бакшиши на сервитьорите, които реално са резултат от дейността на самия обект.

Свидетелят И. не е конкретен от кои лица в обекта са получени бакшишите в размер на 99.63 лева, как се е получила тази сума в този размер, доколкото бакшишите се даряват от клиенти във величини (лев, два, пет, десет и т.н., не например бакшиш от 63 стотинки). Свидетелят И. не посочи дали парични средства са от личните средства на лица от ресторанта. Показанията на свидетеля И. обслужват защитната линия на дружеството-жалбоподател да 3 избегне ангажираната на последното административно-наказателна отговорност.

IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги въззивна инстанция по същество (последна инстанция по фактите) по аргумент от разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да се провери от съда законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя на основание от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя „Ъ.“ ООД. АУАН и НП са съставени от материално компетентни органи по закон в сроковете по чл.34 от ЗАНН, като в тази насока съдът не споделя възраженията на адвокат Б. за нередовността на упълномощителната заповед на лицето, представляващо административнонаказващия орган.

В изпълнение на законовите си правомощия като въззивна инстанция съдът намира, че АУАН и НП отговарят от външна страна по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, респективно чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежни длъжностни лица от НАП и в рамките на техните пълномощия, права и задълженията, като констатираното нарушение е изчерпателно, точно, ясно и категорично описано в акта за установяване на административното нарушение, по идентичен начин – описано и в наказателното постановление. Административното нарушение е правилно субсумирано под съответната правна норма на приложимия материален закон.

АУАН и НП са надлежно връчени на нарушителя с оглед гарантиране на неговите права чрез надлежен представител с валидно пълномощно, въпреки изложените възражения от адвокат Б., които съдът приема за неоснователни.

Не е нарушено правото на защита на дружеството-жалбоподател „Ъ.“ ООД.

Същото е уведомено за АУАН, знае какво е нарушението и е наясно срещу какви факти може да се защитава. Тези действия се възприемат от съдържанието на процесуалната защита на дружеството-жалбоподател „Ъ.“ ООД чрез законния му представител и чрез нарочно упълномощния му професионален защитник – адвокат Б.. Действията по връчване на АУАН и НП са правни действия на управление, а не действия на разпореждане.

Връчването има уведомителни последици. Те не са конститутивни, каквито има АУАН, с който се повдига административно-наказателно обвинение. В пълномощното е предвидено за пълномощника П. Ц. Ц. възможност да получава НП (по-голямо действие), в което се включва връчването на АУАН (по-малкото действие). Който може по-голямото, може и по-малкото, но не и обратното повелява принципът на формалната логика „от по-силното основание). В пълномощното на пълномощника Цонев предвидените книжа, включително и АУАН, които може да получава дружеството-жалбоподател „Ъ.“ ООД са изброени неизчерпателно от НАП (…“и други“.).

Не е нарушено правото на защита на дружеството-жалбоподател „Ъ.“ 4

О ОД . Въпросната разлика от 99.63 лева от гледна точка на касовата наличност в размер на 871.00 лева е положителна величина спрямо въведената във Ф. сума от 771.37 лева. От гледна точка на Ф. разликата от 99.63 лева е отрицателна стойност (величина), която не е била въведена във фискалната памет на апарата, за да формира съответствие с реалната касова наличност в размер на 871.00 лева.

Поради тези причини съдът намира, че административно-наказващия орган не е извършил процесуални нарушения при провеждане на процедурата по съставяне на обжалваното наказателно постановление, като обратните съображения на жалбоподателя „Ъ.“ ООД срещу тези правни доводи на съда са неоснователни и недоказани.

Съгласно чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС извън случаите на продажби/сторно операции, всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на Ф. се регистрира във Ф. чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.

Разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС въвежда в задължение на всяко регистрирано и нерегистрирано по ЗДДС лице, да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо дали е поискан друг данъчен документ.