Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 78 от 05.05.2023, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно гражданско дело 62/2023
Вид
Решение № 78
Подписан
05.05.2023
В сила
05.05.2023
Състав
Веселина Топалова, Полина Пенкова, Симона Миланези

Цитирани разпоредби

  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за собствеността
  • чл. 93 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Габрово, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В. Топалова

Членове:

Полина Пенкова

Симона Миланези при участието на секретаря В. Й. Венкова като разгледа докладваното от В. Топалова Въззивно гражданско дело № 20234200500062 по описа за 2023 година

Производството е по ред0а на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивни жалби от страните по делото.

Ц. И. И. обжалва решението по гр.д.1629/2020г. на ГРС в частта, с която е отхвърлен иска.

В жалбата се твърди, че съдът без основание изключил от доказателствата показанията на свидетеля И. само защото бил заинтересуван като син на ищцата, което било недопустимо. Болките и страданията не можели да бъдат доказани като факт и инензитет, тъй като свидетели на тях били обикновено най-близките хора.Чушките, доматите, краставиците, боба, царевицата, лободата и всички изброени в иска и потвърдени в показанията на И. растения били зеленчукови култури, които обичайно се отглеждали в този край по едно и също време на годината. Фактът, че полицейските служители не се задълбочили да изследват, какво е било утъпкано, не изключвало достоверността на показанията на И., само, защото бил син на ищцата. Наличието на колове говорело за отглеждането и на боб, а не само на краставици.

Съдът неправилно приел, че продукцията не следвало да се цени като биопродукцияспоред заключението на вещото лице, така описания от свидетелите начин на отглеждане на зеленчуците давал основание да се приеме, че се касае за т.нар. домашно отглеждане, при което добивът бил по-нисък и напълно покривал критерият за био продукция като качество, количество и цена, макар и производителят да не притежавал необходимите документи.

1

Сумата в размер на ЗОО лева не можела да обезщети по справедливост нанесените емоционални страдания на една 80- годишна жена, която гледала растенията с любов, старание и желание.

Иска се да бъде отменено решението в частта, в която исковете са отхвърлени и да бъдат уважени изцяло.

Жалба е постъпила и от адв.С. Б., процесуален представител на ответниците по делото Х. Б. П.,

С. П. П., Д.

П. П. и Б. П. П. решение №260016/14.11.2022 г. постановено по гр.д.1629/2021г. по описа на РС-Габрово, в частта му, с която исковете са уважени.

Твърди се, че при постановяване на решението съдът нарушил грубо материалния и процесуалния закон, като в изложените мотиви не била направена коректна преценка на доказателствата, с оглед на което били интерпретирани неправилно релевантните и установени по спора факти, което довело до достигане на неправилен извод за основателност на претенцията в отклонение с събраните по делото доказателства, а за част от правните изводи лисвали мотиви.

Постановеният съдебен акт противоречал на цитирана в жалбата съдебна практика.

Не били обсъдени направените възражения, относно това че ищцата не е активно легитимирана да предяви исковете, тъй като не била собственик на продукцията, тъй като собственик на поземления имот в с. М. не била ищцата, а П. И. . Съгласно чл. 92 ЗС собственикът на земята е собственик и на насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Ако не се установи друго, имуществената вреда е за собственика на земята, тъй като съгласно чл. 93 ЗС добивите му принадлежат.

Според жалбоподателите, не ставало ясно въз основа на кои доказателства съдът приел, че ищцата е собственик на насажденията, тъй като в мотивите било посочено само, че ищцата и св.И. отглеждали зеленчуци, а отглеждането на зеленчуци не доказвало тяхната собственост.

В случая ищцата следвало да докаже не само, че "стопанисва" конкретно засятата със зеленчуци земя - както било прието от районния съд за достатъчно, а и основанието да счита добивите от насажденията за свои.

В жалбата се твърди още, че искът бил предявен срещу лице, за което не се доказало по безспорен и категоричен начин да е собственик на животните, които според описаното в исковата молба и прието в първоинстанционното решение, са причинили имуществени вреди или те да са се намирали под негов надзор. От събраните по делото доказателства не било установено какви и чии животни са влизали в двора на свидетелят И., наличие на увредени насаждения, описани в исковата молба, както и тяхната бройка. В обжалваното решение липсвали мотиви и обсъждане на доказателства относно това, кой е причинил увреждане на растения и ако това са животни , чия собственост са и колко бройки са.

Твърди се също, че неправилно и в разрив с всички събрани по делото доказателства, съдът приел за доказан вида и броя на увредената продукция, като по този въпрос изложил 2 противоречиви мотиви.

По отношение на втория уважен иск в размер на ЗОО лева, жалбоподателите също считат, че решението било незаконосъобразно.

По делото по никакъв начин не било установено, ищцата да е претърпяла емоционални страдания, тъй като нито един от свидетелите очевидци не съобщавал за промяна в емоционалното състояние на ищцата на датата 19.07.2020г, нито да е била разстроена, уплашена или стресирана, тогава или в по-късен момент.

Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и исковете отхвърлени изцяло.

Писмени отговори на въззивните жалби не са постъпили.

Решението е валидно и допустимо, а по същество неправилно.

Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание чл.50 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени на ищцата имуществени и неимуществени вреди, в резултат на унищожаване на селскостопански насаждения от животни, собственост на наследодателя на ответниците.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбите и доказателствата по делото, приема следното от фактическа страна:

Ищцата Ц. И. отглежда зеленчукови насаждения в имот, собственост на нейния син, намиращ се в с. М., Община Габрово. Съседният имот е собственост на свидетелката В.

Х..Двата имота са отделени с ограда, направена преди около 30 години. Х. предоставила за ползване имота си на наследодателя на ответниците, който имал животни – четири овце и седем кози. На 19.07.2020 г. ищцата заедно със сина си, свидетеля И., посетили имота в с.

М. и констатирали, че зеленчуците и фиданките са изпотъпкани, изядени и унищожени.

Свидетелят и ищцата били много ядосани и афектирани, считали, че козите на наследодателя на ответниците са преминали през имота на св. Х., съборили са оградата и са навлезли в тяхното дворище, където унищожили насажденията. След проведен телефонен разговор между св. И. и св. Х., била извикана полиция. При пристигане на полицейските служители, на място били ищцата, св. И. и св. Х.. По-късно дошъл и св. П.. Съставен е доклад от патрулния екип по данни на присъстващите, в който е записано, че повод за скандала са навлезли кози от имота на св. Х. в този на св. И., в резултат на което са увредени зеленчукови насаждения. В присъствие на полицейските служители страните се разбрали да подменят оградата между двата имота.

Така изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно.

Съдът цени показанията на полицейските служители, посетили имотите след възникналия скандал, св. К. и Ц., според които на мястото са били само ищцата, нейният син, св. Х. и св.

П.. Установени са увредени насаждения – изядени от горе и счупени стъбла.

Наследодателят на ответниците не присъствал, нямало и домашни животни/кози/. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, които не са заинтересовани от изхода на спора, а 3 депозираните от тях твърдения се подкрепят и от другите доказателства по делото. В показанията си св. П. и Х. заявяват, че са отдали имота на наследодателя на ответниците за да го поддържа – да го коси и използва тревата, тъй като имал домашни животни.

Свидетелите не знаят и не установяват животните му да са навлизали в техния имот и от там в този на синът на ищцата. Единствен св. И., син на ищцата, твърди, че вредите са причинени от животните на наследодателя на ответниците, като са стигнали до неговия имот, преминавайки през този на св. Х.. Той твърди още, че на 19.07.2020 г. е говорил с наследодателя на ответниците, който изразил съжаление за случилото се. Тези показания съдът цени при условията на чл.172 ГПК, отчитайки явната заинтересованост на свидетеля в полза на ищцата, като неин син. Изложеното от И. не се подкрепя от останалите доказателства по делото и предвид неговата заинтересованост, съдът не ги приема за достоверни относно обстоятелството, че животните нанесли вредите в зеленчуковата градина, са собственост на наследодателя на ответниците.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно чл. 50 от ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чиито надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното и избягало или се е изгубило. Основанието на отговорността за вреди, причинени от животни, е наличието на повишен риск, който се създава при притежаването и отглеждането на животно, а поемането на този риск спрямо трети лица, води до носене на отговорност при нанесена от животното вреда. Отговорността на собственика и на надзираващия животното е безвиновна за разлика от тази при общия деликт по чл. 45 от ЗЗД. За да възникне отговорност по този текст на закона, е необходимо наличието на общите условия на деликтната отговорност – увреждащо действие от вещ, противоправност, вреда и причинна връзка между увреждането и вредата.

В случая е безспорно, че е налице увреждане, което се изразява в унищожаване на зеленчукови насаждения, засадени от ищцата, в имота на нейния син. Безспорно е също, че ищцата е ползвала имота на сина си с неговото съгласие и сама е засаждала и отглеждала зеленчуците, поради което те се явяват нейна собственост. Увреждането е станало от животни, които са навлезли в зеленчуковата градини.

Предвид изложеното относно свидетелските показания, преценени и с оглед писмените доказателства, съдът приема, не е проведено от ищцата пълно и главно доказване на фактическия състав по чл. 50, вр. чл. 45 ЗЗД за причинено непозволено увреждане от животни, които да са собственост или под надзора на наследодателя на ответниците в твърдяния период – около две седмици преди 19.07.2020 г.Показанията на свидетелите, с изключение на тези на св. И., докладът на полицействия патрул, посетил мястото на уреждане, не съдържат конкретни фактически данни, които да доказват, че нанесените вреди в зеленчуковата градина на ищцата, са от животните, собственост на наследодателя на ответниците. Показанията на разпитаните по делото свидетели в подкрепа на ищцовата теза- св. Б. и И., при направения по-горе анализ, се явяват неубедителни, за да 4 обосноват категоричен извод за релевантните за спора факти – нанесените вреди да са причинени от селскостопански животни, собственост на П. П. или намиращи се под негов надзор. Св. Б. е видял увредените посеви и следите от влизане на животни, но не установява нищо относно собственика им или лицето под чиито надзор са се намирали. Както вече се посочи, съдът не кредитира показанията на св. И., предвид неговата явна заинтересованост и липса на потвърждаването им от останалите доказателства по делото. За да бъде възприет категоричен извод, че твърдяното увреждане е осъществено от животни на П. или такива намиращи се под негов надзор, следва да отсъстват всякакви други обстоятелства, които да го разколебават. В случая обаче, това не е така, видно от изложения по-горе анализ на доказателствата. По делото няма категорични доказателства, а и група от доказателства в тяхната съвкупност, които да сочат на несъмнен и единствено възможен извод, че вредите са причинени от животните на наследодателя на ответниците. С оглед данните по делото, съществува някаква вероятност това да е така, но съдебното решение не може да почива на предположения.

Предвид изложеното, исковата претенция за непозволено увреждане, в хипотезата на вреди от животни по чл. 50, изр. 2 ЗЗД, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.