Решение № 4615 от 22.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4615 гр. София, 22.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Г.

Димитър Ковачев при участието на секретаря Румяна Гр. Арсова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20211100514440 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от В. П. чрез адвокат Д. П. срещу Решение № 20171939 от 13.08.2021г., постановено по гр. д. № 23390/2020г. по описа на Софийски районен съд, 164 с-в, с което са уважени предявените от „Софийска вода“ЕАД срещу жалбоподателя установителни искове по чл. 422 от ГПК с предмет дължимост на суми за доставени „ВиК“ услуги по издадени 8 броя фактури в периода 19.04.2019г17.11.2019г. в размер на 7412,57 лева за имот в гр. София, ж.к. „******* *******а“;

249,57 лева лихва за забава, за които е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

3159/2020г. на СРС.

С жалбата моли решението да бъде отменено и да се отхвърлят изцяло исковете като се претендират и разноски за двете инстанции. Счита, че СРС неправилно е възприел фактическата обстановка по случая. Неправилно било прието, че представените с исковата молба доказателства не били оспорени. Била оспорена тяхната доказателствена стойност, както и че не са връчвани на ответника. Ответника не бил узнал за процедурата по проверка и корекция. Неправилно било прието, че не е оспорвал СЧЕ и СТЕ. Не били обсъдени свидетелските показания на св. В.. Счита, че неправилно е определен периода, за който може да се начислява служебна сума, който 1 бил 6 месеца, а нямало данни кога е предходният реален отчет. Позовава се на клаузи от ОУ на ищеца. Не било доказано виновно поведение на ответника, каквото се изисквало от ОУ. Трето лице било собственик и той бил само ползвател на един от обектите и други лица имали достъп до водомера.

Няма доказателствени искания.

Няма отговор на жалбата

СГС след проверка по реда на чл.269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение неговата правилност съдът е ограничен до оплакванията в жалбата и прилагането на императивни материални норми.

След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед събраните по делото доказателства СГС намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не е оспорено твърдението на ищеца, че ответника има вещно право на ползване върху процесния имот.

Съгласно § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги „потребители“ са собствениците или вещните ползватели на съответния обект. Наличието на вещно право на ползване се доказва и от представената справка за ответника от АВ и представеното заявление за приемане на сградно отклонение. Следователно между страните е възникнало валидно облигационно отношение по доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода в процесния имот.

Преклудирани, а и недоказани са възраженията в жалбата на ответника, че в имота има повече от един самостоятелен обект на право на собственост или ползване, който да има друг собственик или ползвател.

Такива възражения не са повдигани с отговора на исковата молба, а едва при разпита на вещото лице по СТЕ във второто поред съдебно заседание и са преклудирани.

Неотносими са оплакванията по отношение доказването на вина на потребителя за нарушената пломба. Съгласно трайната съдебна практика такова доказване не е необходимо (Решение № 4 от 4.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3756/2013 г., III г. о., ГК;

Определение № 339 от 8.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 1639/2021 г., I т. о., ТК).

Достатъчно е констатирането на нарушена пломба за прилагане на последиците по чл.

37, ал. 1, изречение 2-ро връзка с чл. 35, ал. 6 от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи в относимата редакция действала до 04.10.2019г.

Начисленията са извършени за срок по-малък от уредения в наредбата, което е в 2 полза на потребителя.

Наредбата (в приложимата редакция) не изисква уведомяване на потребител за извършената проверка. В случая са съставени протоколи подписани от две длъжностни лица на ищеца, което е допустимо по действалата редакция на чл. 37 към момента на проверките и процедурата е спазена.

Коректността на изчисленията е потвърдена от вещото лице по СТЕ.

Оспорванията на тази експертиза са несъстоятелни-те всъщност са с оглед на твърдения на страната за други ползватели и други водомери, каквито твърдения не са заявени до обявяване на доклада на СРС за окончателен в първото по делото заседание, а и се касае за оспорвания предпоставени от отговор на правни въпроси (относно реда по който следва да се определи задължението в хипотеза на нарушена пломба, който е и нормативно определен)

От СЧЕ се установява, че искът за лихва не обхваща задълженията по спорната фактура от 19.04.2019г-издадена с оглед на констатациите за нарушена пломба.

Ищецът не е начислявал лихва за тях. Срещу решението по иска за лихва за вземанията по останалите фактури предмет на делото не са правени оплаквания в жалбата ( а и пред СРС).

По изложените съображения решението следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото само въззиваемото дружество има право на разноски, но същото не е претендирало такива.

Водим от гореизложеното СГС, II-А с-в

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20171939 от 13.08.2021г., постановено по гр. д. № 23390/2020г. по описа на Софийски районен съд, 164 с-в.

Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3