Определение № 3933 от 06.08.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3933 гр. София, 06.08.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Десислава Попколева Касационно гражданско дело № 20258002101395 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез процесуалния си представител Д. С.а – държавен инспектор в ТД Варна на КОНПИ, против решение № 220/23.12.2024 г. по в.гр.д. № 289 по описа за 2024 г. на Апелативен съд – Варна, с което като е отменено частично решение № 26001/26.02.2024 г., постановено по гр. д. № 2292/2018 г. Окръжен съд Варна, а в другата част е потвърдено, са отхвърлени изцяло исковете на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество против Е. И. Г., Д. Ж. Н. и „Т и Д Къмпани БГ“ ЕООД, „Полукс 5“ ЕООД, „АутоГ.“ ЕООД, „Т.енд Д.“ ЕООД и „Т. Еннд Д.“ ЕООД, искове с правно основание чл.74 ЗОПДНПИ /отм./ и разгледани по реда на ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ, ред. ДВ, бр.84/2023 г./ на основание § 5, ал.2 от ПЗР на ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на следното имущество:

1/ От Е. И. Г. – сумата от 4 038,57 лв., представляваща получени след проверявания период суми от продажба на ценни книжа – 2 000 бр. акции от емисия BG1200001094 на „ЦКБ“ АД, на стойност 3 700 лв.; 103 бр. акции от емисия BG1100046066 на „Химимпорт“ АД на стойност 211,15 лв.; 270 бр. акции от емисия BG********** на „Зърнени храни България“ АД на стойност 106,92 лв.; 10 бр. акции от емисия BG1200001094 на „Химимпорт“ АД на стойност 20,50 лв.

2/ От Д. Ж. Н. – сумата от 80 200 лв., представляваща предоставени заеми от картова сметка в лева № BG 61 RZBB 9155 1002 3088 01, открита на 4.05.2012 г. в „Райфайзенбанк“ ЕАД.

3/ От „Т и Д Къмпани БГ“ ЕООД – недвижими имоти, находящи се в гр.Варна, Западна промишлена зона и съставляващи: ПИ с идентификатор 1

***, с площ от 6 000 кв.м.; сграда с идентификатор

***, със застроена площ от 1098 кв.м., включваща масивна двуетажна сграда, цех за шивашко производство и склад № 22; сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 193 кв.м., включваща склад 23; складова база с идентификатор *** със застроена площ от 245 кв.м., включваща полуподземен етаж, първи етаж, втори, трети и четвърти етажи, придобити с договор за продажба, обективиран в нот.акт № 67, том II, рег.№ 7634, дело № 248 от 23.07.2009 г., с пазарна стойност към настоящия момент 2 100 000 лв.

4/ От „Полукс 5“ ЕООД – сумата от 289 000 лв., представляваща предоставени през 2009 г. и невъзстановени от дружеството допълнителни парични вноски.

5/ От „АутоГ.“ ЕООД - сумата от 1 000 лв. представляваща предоставени през 2009 г. и невъзстановени от дружеството допълнителни парични вноски.

6/ От „Т.енд Д.“ ЕООД – сумата от 127 000 лв., представляваща предоставени през 2009 г. и невъзстановени от дружеството допълнителни парични вноски.

7/ От „Т. Еннд Д.“ ЕООД – сумата от 2 000 лв., представляваща предоставени през 2008 г. и невъзстановени от дружеството допълнителни парични вноски.

С въззивното решение е потвърдено и определение от 9.05.2024 г. по гр. д. № 2292/2018 г. по описа Окръжен съд Варна, постановено по реда на чл.248 ГПК; Комисията е осъдена да заплати на Е. И. Г. и „Т и Д Къмпани БГ“ ЕООД, сумата от 2 005,54 лв. – разноски за първоинстанционното производство; на Е. И. Г. сумата от 9 222.47 лв. – разноски за въззивното производство; на „Т и Д Къмпани БГ“ ЕООД сумата от 60 080,77 лв. – разноски за въззивното производство; а по сметка на съда сумата от 94 145,54 лв.- държавна такса за въззивното производството и неприсъдената за отхвърлената част от исковете държавна такса за първата инстанция.

Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Касаторът КОНПИ обжалва решението на въззивния съд, като поддържа, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 е повдигнат следния въпрос: Представляват ли „имущество“ по смисъла на §1, т.4 ДР на ЗОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ парични вземания на ответника, възникнали в резултат на предоставени през проверявания период допълнителни парични вноски в търговски дружества, 2 които не са му възстановени в края на проверявания период. На основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК са формулирани и следните въпроси: 1/ Следва ли да се приеме за осъществено със законни средства придобиването на недвижим имот от търговско дружество чрез прехвърлянето на едни и същи средства между контролирани търговски дружества с цел избягването установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, за което лицето е осъдено с влязла в сила присъда; 2/ Представляват ли противоречие на ЗОНПИ отъждествяването на придобитото и наличното в края на периода имущество с понятието „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ и 3/ Съставна част от определянето на несъответствието ли е установения недостиг на парични средства /отрицателен нетен доход/, получен при съпоставяне размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му и установените техни нетни доходи, приходи или източници на финансиране; По въпросите не е изложена надлежна обосновка съгласно разясненията, дадени в т.4 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС. Подържа се и наличие на основанието на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК –очевидна неправилност на въззивното решение поради грубо нарушение на материалния закон – приложение на несъществуваща правна норма или приложение на правна норма в нейния противоположен смисъла и при грубо нарушение на формалната логика.

Насрещните страни – Е. И. Г., Д. Ж. Н. и „Т и Д Къмпани БГ“ ЕООД, „Полукс 5“ ЕООД, „АутоГ.“ ЕООД, „Т.енд Д.“ ЕООД и „Т. Еннд Д.“ ЕООД, чрез адв. Г. Г., поддържат становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, предл.3 ГПК, както и че изложените в касационната жалба доводи за неправилност и необоснованост на решението, са неоснователни.

Претендират сторените разноски за настоящата инстанция.

За да постанови като краен резултат решение, с което исковете на КОНПИ срещу Е. И. Г., Д. Ж. Н., „Полукс 5“ ЕООД, „АутоГ.“ ЕООД, „Т.енд Д.“ ЕООД, „Т. Еннд Д.“ ЕООД и „Т и Д Къмпани БГ“ ЕООД, за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, въззивният съд е приел следното: По аргумент от разпоредбите на чл.142 вр. чл.141 ЗОНПИ и легалните дефиниции на понятията „нетен доход“ и „обичайни разходи“ - §1, т.8 и т.9 ДР на ЗОНПИ, е изведен извод, че по правило имуществото на контролираните от проверяваното лице търговски дружества, респ. техните приходи и разходи не участват в определянето на несъответствието по смисъла на §1, т.3 ДР на ЗОНПИ, т.е. релевантно е имуществото, респ. нетния доход на проверяваното лице и свързаните с него лица по чл.142 ЗОНПИ, доколкото имуществото на последните се счита по смисъла на закона за имущество на проверяваното лице. В същото време обаче с нормата на чл.145, ал.2 ЗОНПИ е предвидено, че на отнемане подлежи и незаконно придобитото имущество от юридическото лице, което е контролирано от проверяваното лице или свързаните с него лица, без по отношение на тази категория юридически лица 3 да е въведено самостоятелно изискване за праг на несъответствие по см. на чл.107, ал.2 вр. §1, т.3 ЗОНПИ. Ето защо, съдът е приел, че макар и имуществото им да не е притежание на проверяваното лице, то само онова тяхно имущество, за което не е установен законен източник на средствата за придобиването му и предвид свързаността с проверяваното лице, законът го третира като имущество на последното /имущество, придобито за негова сметка/. По тези съображения е прието, че само това имущество на контролираните юридически лица по чл.145, ал.2 вр. §1, т.6 ЗОНПИ следва да бъде включено в направата на извода за несъответствие. В противен случай би се стигнало до хипотеза на липса на несъответствие / когато проверяваното лице, съответно свързано лице по чл.142 ЗОНПИ не е придобило имущество на свое име/, но в същото време незаконните доходи са вложени в придобиването на имущество от контролираното от него дружество, без да може да се обоснове изискуемото от закона несъответствие и реализиране на правото на държавата за отнемане на имущество по чл.145, ал.2 ЗОНПИ. На следващо място, по аргумент от задължителните разрешения, дадени с ТР № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които на отнемане подлежи само налично имущество, разглеждано като актив, въззивният съд е приел, че непогасените вземания по предоставени от проверяваното лице заеми в полза на трети лица не съставляват налично имущество, което да подлежи на отнемане, респ. не участват като такова в определяне на несъответствието. Това разрешение е приел и по отношение на направените от проверяваното лице и съпругата му допълнителни парични вноски по чл.134 ТЗ, които по своята същност да особен вид заем, кредитиране на дружеството, което се отразява като задължение в баланса му. Срещу тези суми, внеслия ги съдружник не придобива нови дялове, а само правото предоставената сума да му бъде възстановена. По тези съображения, съдът е извел извод, че както предоставените суми по сключени договори за заем, така и внесените допълнителни парични вноски, следва да бъдат разглеждани единствено като направен от проверяваното лице разход, но не и като наличен актив, подлежащ на отнемане. Такъв би бил единствено върнатата заета сума и то при условие, че е налична в неговия патримониум в края на проверявания период. С оглед изложените аргументи и в резултат на съвкупния анализ на ангажираните по делото доказателства, обобщени в изготвените по делото СИЕ и допълнителна такава, въззивният съд е приел за установено, че придобитото през проверявания период от ответника Е. Г. и съпругата му Д. Н. по възмезден начин имущество, което е налично в края на проверявания период включва: придобитите от Е. Г. дружествени дялове в „АутоГ.“ ЕООД, регистрирано на 23.12.2005 г., на стойност 5 000 лв., които обаче не са предмет на искането за отнемане поради погасяване на правата на държавата по давност; придобитите от него акции на обща стойност 4 038,57 лв. на различни акционерни дружества; придобития от Д. Н. недвижим имот – ½ ид.ч. от нива от 5 дка в землището на с.Войводино, общ.Пловдив по договор за покупко-продажба, съгласно нот.акт № 31, том II, рег. № 2267, дело № 202/6.06.2007 г., с пазарна 4 стойност към датата на придобиването – 247,25 лв., който също не се претендира за отнемане поради погасяване на правата на държавата по давност и наличните суми по банкови сметки – общо 62,95 лв. Така, общата стойност на притежаваното от проверяваното лице и съпругата му имущество, придобито от тях по възмезден начин през проверявания период и налично в края му е в размер на 9 348,77 лв.

По отношение на придобитото и притежавано от контролираните дружества по см. на §1, т.6 ДР на ЗОНПИ имущество в края на проверявания период, въззивният съд е приел, че с оглед изложеното относно правната същност на допълнителните парични вноски, същите не съставляват и имущество за дружествата, в полза на които са направени, поради което неправилно са посочени от КОНПИ в уточнителните молби като налично имущество за тези дружества и неоснователно се претендира отнемането им от тях. Относно недвижимите имоти на дружествата, за които се твърди, че са придобити пред проверявания период за сметка на проверяваното лице и съпругата му със средства с неустановен законен източник, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното: 1/ Дружеството „Т еннд Д.“ ЕООД - регистрирано на 2.12.2003 г. и едноличен собственик за целия проверяван период Д. Н.. Дружеството към края на проверявания период – 6.08.2015 г. притежава ½ ид.част от недвижим имот – нива с площ от 5 дка, находяща се в землището на с.Тополи, общ.Варна, придобит по договор за покупко-продажба от 29.05.2007 г., сключен с нот.акт № 182, том II, рег. № 4853, дело № 345/2007 г., с придобивна цена в размер на 100 000 лв.