Решение № 314 от 14.03.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 314 гр. Русе, 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Г. Димитрова като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело № 20214520105050 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от К. М. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Р***, ул. И***“ № 1, вх. 5, ет. 3, ап. 5, чрез адв.Г.М. АК Русе, със съдебен адрес: гр. Русе, ул. „Фердинанд“ № 4, ет. 4, офис 16 против Професионална гимназия по икономика и управление „Елиас Канети“ гр. Русе, ЕИК 000522361, със седалище и адрес: гр. Русе, ул.

„Борисова“№ 22, представлявана от Директор Анелия Йорданова Г.а, с която са предявени конститутивни искове за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 1064/14.07.2021 г. – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност "Заместник-директор по учебната дейност" в ПГИУ „Елиас Канети“ гр. Русе – чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и осъдителен иск за заплащане на сумата от 2400 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 15.07.2021 г. до 01.09.2021 г. – чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и 2 КТ.

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ищцата твърди, че уволнението е извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ незаконосъобразно, тъй като е обосновано с въвеждане на ново изискване за висше образование по професионално направление „Икономика“, квалификация „Учител по икономически дисциплини“ и педагогически опит, като учител по икономически дисциплини, като не било мотивирано. Счита, че е налице злоупотреба с право, тъй като Директора сам е изготвил и изменил щатното разписание по свое виждане и усмотрение въведено със Заповед № 1051/12.07.2021 г., която не била връчена на ищцата, както и не била връчена новата й длъжностна характеристика. Счита, че е недопустимо в рамките на 3 дни Директора да промени изискванията, да отправи предизвестие със Заповед 1

№ 1056/13.07.2021 г. и да прекрати трудовото правоотношение на следващия ден със Заповед № 1064/14.07.2021 г., тъй като ищцата имала 14 години стаж като учител и 13 години стаж като „заместник директор по учебната дейност“ в ответното училище. Твърди, че е налице злоупотреба с право, тъй като Директора на базата на личните си впечатления и отношения спрямо ищцата е предприел еднолично изменение и прекратяване на трудовото й правоотношение. Ищцата твърди, че в края на 2020 г. било образувано срещу нея дисциплинарно производство от Директора, но не била наказана. Отношенията им били влошени поради липса на добра комуникация и ищцата била изолирана от процеса на работа. Не било зачитано мнението й на няколко пъти, не се оценявали нейните професионални качества, за това че била избрана за учител на годината и за един от десетте най-добри проверители на зрелостните изпити по български език и литература, при което не й било предложено да остане да преподава в училището и имало целенасочено желание на Директора да я отстрани.

Ответника, чрез адв. П.И. твърди уволнението да е законосъобразно, тъй като ищцата не притежава необходимото образование по професионално направление „Икономика“, квалификация „Учител по икономически дисциплини“ и педагогически опит, като учител по икономически дисциплини, съгласно утвърдената длъжностна характеристика. Поддържа, че работодателят има субективното право да променя с длъжностната характеристика изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, което е упражнил в оперативна самостоятелност и не подлежи на съдебен контрол. Сочи, че в КТ няма задължение за мотивиране на заповедта за прекратяване на трудовия договор по чл. 328 ал. 1 т. 6 от КТ, но независимо от това работодателят е посочил и двете хипотези-образование и квалификация. Посочва, че в случая се касае за промяна на изисквания за още 4 длъжности и че изменението е въведено с оглед нуждите на работата, а не поради отношение към ищцата.

Оспорва доводите на ищцата за злоупотреба с право, че Директорът сам е изготвил и изменил щатното разписание, както и тези, касаещи връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и заповедта за утвърждаване на нова длъжностна характеристика. Твърди, че ищцата е уведомена за предстоящото прекратяване на трудовия договор, като й е дадена възможност да представи доказателства, че отговаря на новите изисквания, но не е представила такива, поради което договорът й е прекратен със Заповед № 1064/14.07.2021 г. Излага твърдения, че към момента на прекратяване на трудовия договор са осъществени всички елементи от фактическия състав на прекратителното основание по чл. 328 ал. 1 т. 6 от КТ, като се позовава на практика на ВКС, съгласно която е достатъчно липсата на необходимото образование за заеманата длъжност да е настъпила след сключването на трудовия договор, поради повишаване на изискванията за длъжността и лицето да не отговаря на променените условия. Твърди, че промяната в щатното разписание и изискванията за заемане на длъжността е съобразно нормативните изисквания, тъй като в ответното училище основната учебна дейност и програма на обучение е по направление „икономика“, съгласно чл. 11 и чл. 19 от ЗПОО. Цялостната учебна програма е изградена в това професионално направление „икономика“ за ученици в дневна форма на обучение, за което учениците получават освен диплома и свидетелство за 2 квалификация, а от настоящата 2021-2022 г. се обучават в дуална система на обучение, още наречена обучение, чрез работа. За дуалното обучение се разработват учебни програми съвместно с работодателите, които следва да са съобразени с професионалния профил на училището и спецификата на професиите. Това е обусловило изискването заместникдиректорът по учебната дейност да притежава висше образование и педагогическа квалификация в направление „икономика“. Не се оспорва притежаваното от ищцата образование и квалификация като учител по български език и литература, както и определянето й като учител на година и оценител на държавни зрелостни изпити. Това образование, квалификация и професионални успехи обаче сочи, че са в професионално направление, различно от икономическото, което е определящо за гимназията. На ищцата не е предложено да преподава по български език, тъй като към този момент не е имало свободна длъжност.

Оспорва акцесорните искове за възстановяване на работа по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и за заплащане на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и 2 КТ, тъй като счита, че след като главния иск е неоснователен и тези са неоснователни. Оспорва твърденията, че ищцата е останала без работа, тъй като не са представени доказателства за това. Оспорва и заявения размер. Евентуално прави възражение за прихващане на изплатеното обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 2177,44 лв. и обезщетение за неползван отпуск в размер на 4 354,88 лв. с обезщетението за оставане без работа.

В съдебно заседание ищцата не се явява, представлява се от адв. Г.М., който поддържа предявените искове и моли да се уважат, като се позовава на съдебната практика и решение по Тълкувателно дело № 4/2017 г., че работодателят би следвало, след като е приел работника да работи с притежаваната от него професионална квалификация, при сключване на договора, да не го използва като основание за прекратяване на трудовото му правоотношение, тъй като той самият е приел, че не са били пречка да се изпълнява трудовия договор. Счита, с оглед краткия срок на уволнението, че то било тенденциозно.

Акцентира, че не била връчена на ищцата новата длъжностна характеристика и че двете длъжностни характеристики не се различават и няма въведени някакви специални изисквания по отношение длъжността, която тя заемала. Претендира направените по делото разноски. Представя писмена защита. Оспорва възражението за прихващане.

В съдебно заседание ответника не се явява, представлява се от адв. П.И., която моли да се отхвърлят исковете, като неоснователни и недоказани. Счита, че прекратяването на трудовия договор е извършено валидно, законосъобразно и без да е налице злоупотреба с работодателска власт. Претендира направените разноски. Представя писмена защита. Счита позоваването на ТР 4/2017 г. на ВКС от страна на ищеца за неотносимо, тъй като то дава отговор за възможността за прекратяване на трудов договор по чл. 328 ал. 1 т. 6 от КТ, ако неизпълнението на изискванията е било съществуващо към момента на сключване на трудовия договор, а в процесния случай, няма спор, че към момента на сключване на трудовия договор ищцата е отговаряла на изискванията, предвидени в длъжностната характеристика. Изтъква, че била налице обективна необходимост за промяна в 3 изискванията за заемане на длъжността „Заместник директор по учебната част“. Посочва, че промените в Закона за професионалното образование и обучение/ ЗПОО/ от 2016 г. изцяло по нов начин регламентират обучението на учениците от професионалните гимназии по тяхната подготовка, като са доразвити концепциите през 2020 г. с приетата Наредба 1/19.02.2020 г. за организацията и провеждането на изпити за придобиване на професионална квалификация. В чл. 35 от Наредба 15/22.07.2019 г. са регламентирани конкретните функции на заместник-директорите и нормативно на тази длъжност е възложено прякото управление и контрол върху учебната дейност, като дейност по подпомагане на директора при организиране и провеждане на обучението на учениците, съобразно профила на училището. Твърди, че нормативните изисквания и конкретните потребности на ответното училище са били обективните предпоставки директорът, съобразно компетенциите си в чл. 34 от Наредба 15/22.07.2019 г. да определи какви образователни и квалификационни изисквания има и съответно какви конкретно функции възлага на заместник–директора. И тъй като на Директора са възложени нормативно всички административни дейности по управление на учебното заведение, то именно на заместник Директора са възложени конкретните функции по организация и контрол на учебната дейност, а след като професионалното направление на гимназията е по профил „икономика“, то най-компетентната организация и контрол може да се осъществи от специалист по това направление. Като е определил именно такива изисквания за заемане на длъжността, директорът е действал професионално, а не тенденциозно.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира следното от фактическа страна:

Няма спор между страните, а се установява и от представените писмени доказателства заверени преписи от страници на трудова книжка на ищцата, че между страните е съществувало трудово правоотношение за неопределено време, по силата на което ищцата е заемала при ответника длъжността "Заместник-директор учебна дейност".

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно счетоводна експертиза се установява, че ищцата е сключила трудов договор № 5 от 06.07.2009 г. с ПГИУ „Елиас Канети“ гр. Русе, с който е назначена на длъжността „Помощник директор по учебната дейност“ на пълен работен ден с основно месечно възнаграждение 660 лв. С допълнително споразумение № 407/20.01.2021 г., считано от 01.01.2021 г., възнаграждението е уговорено като основна заплата за длъжността „заместник директор по учебната дейност“ в размер на 1623 лв. Последното брутно трудово възнаграждение, което ищцата е получила за месеца преди прекратяване на трудовия й договор за м. юни 2021 г. за пълен отработен месец възлиза общо на 2343,13 лв. Вещото лице изчислява размера на дължимото обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ за процесния период от 15.07.2021 г. до 01.09.2021 г. в брутен размер на 3365,13 лв. и в нетен 2665,79 лв.

Със заповед № 1051/12.07.2021 г. на Директора на ПГИУ „Елиас Канети“ гр. Русе е утвърдено ново щатно разписание и длъжностна характеристика за длъжността "Заместникдиректор по учебна дейност", като е допълнено изискване за висше образование по 4 професионално направление „икономика“, степен „магистър“ и професионална квалификация „учител по икономически дисциплини“, с педагогически стаж като учител по икономически дисциплини и изпълняващ норма за преподавателска работа по икономически дисциплини.