Решение № 260252 от 15.12.2020, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ град Стара Загора

15.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ в открито заседание на Седми

Декември през Две хиляди и Двадесета година в състав:

Председател: Р. Чиликов

Съд. Заседатели : при секретаря Нели Георгиева и в присъствието на прокурор ………… като разгледа докладваното от председателя Чиликов А.Н.Д. 2919 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Обжалвано е наказателно постановление

№ 349 а- 337 от 27.08.2020 година на Директора на ОДМВР град Стара Загора.

Жалбоподателят недоволен от наложеното му административно наказание моли съда да го отмени. Мотивира се с обстоятелството,че не е извършил административно нарушение и с допуснати съществени процесуални нарушения.

Жалбоподателят в с.з. и писмена защита чрез адвокат Минчева поддържа жалбата.

Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител в с.з. и не взема становище по делото.

От събраните по делото доказателства установени с доказателствени средства – писмени, показанията на свидетеля– преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление,след обсъждане становищата на страните съдът приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба,не съществува процесуална пречка за обжалване на наложеното наказание, поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима .

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на наказателното постановление е приел за установено, че на 24.04.2020 г. около 00,46 часа жалбоподателят В.Ж. на открито обществено място – град Стара Загора бул. „ Ц.С. Велики“ до № 95 е без поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство покриващо устата и носа, с което не е изпълнил т. 9 от Заповед № Рд – 01-124/13.03.2020 г. допълнена със Заповед № РД-01-197 / 11.04.2020 г. , изменена със Заповед № РД – 01-236 /24.04.20 г. на МЗ противоепидимична мярка по чл. 63 ЗЗ.

Описаната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на св. Д.П. / актосъставител/.

Въз основа на посочената фактическа обстановка административно-наказващият орган е приел, че е нарушен чл. 209 А, ал. 1 от Закона за здравето / ЗЗ / и на основание същата разпоредба е наложил административно наказание Глоба в размер на 300 лева.

Посочената фактическа обстановка в обстоятелствената част на наказателното постановление не съответства на посочената норма като правна квалификация на деянието.Вместо да посочи в пълнота и прецизира материалноправните норми, които са нарушени от жалбоподателя административно-наказващият орган е посочил частично правната квалификация на деянието – чл. 209 А, ал. 1 ЗЗ- с което на практика не е посочил нарушените законови разпоредби с извършеното деяние.

Съставът на чл. 209 А, ал. 1 ЗЗ съдържа няколко отделни хипотези респективно препращания към различни норми – чл. 63, ал. 4 или 7, чл. 63 А, ал. 1 или 2 от ЗЗ.

Следователно съставът на чл. 209 А, ал. 1 ЗЗ няма самостоятелно приложение, а следва да се привърже към някоя от посочените норми, което задължава административно-наказващият орган да прецизира правната квалификация на деянието и да посочи във връзка с коя друга норма квалифицира претендираното нарушение.Това не е сторено.

Подобни критики се отнасят и за посочената за нарушена противоепидемична мярка по чл. 63 от ЗЗ.

Разпоредбата на чл. 63 ЗЗ има 11 алинеи и множество хипотези, които не са конкретизирани.

С тези пропуски и несъответствия не е изпълнено изискването на чл. 57, ал. 1 т. 6 ЗАНН за посочване на законовите разпоредби, които са нарушени.Посоченият порок следва да се окачестви като неотстранимо съществено процесуално нарушение опорочаващо формата на издаденото наказателно постановление и ограничаващо правото на защита , което е самостоятелно основание за неговата отмяна.

По същество посоченото като нарушено правило за поведение не се съдържа в на министъра на здравеопазването, а в Заповед № РД – 01 – 197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването, където единствено е посочено, че всички лица, които се намират в открити или закрити обществени места, са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, или друго средство, покриващо носа и устата.

Същата заповед е обжалвана, като е образувано адм. дело № 3626/2020г. по описа на Върховния административен съд - VI отделение. В хода на горното производство по обжалване, министъра на здравеопазването е издал Заповед № РД – 01 – 236/24.04.2020г., с която е отменил Заповед № РД – 01 – 197/11.04.2020г..

С

Определение № 8868 от 06.07.2020г. Върховният административен съд е прекратил производството по м. дело № 3626/2020г. по описа на същия, като е приел, че “Отмяната на акта от административния орган, който го е издал, в хода на съдебното производство по неговото оспорване, по същество е идентично с оттеглянето на административния акт по смисъла на чл.156 АПК”.

Липсва всякакво основание горното становище на ВАС да не бъде споделено, доколкото не съществува законово изискване административния орган, в акта си по чл.156 от АПК, да манифестира изрична воля, че оттегля оспорения акт и др. подобни. Достатъчно е единствено оспорения акт да бъде отменен от органа с друг негов акт в хода на едно производство по обжалване на първия, което в случая е налице.

Ето защо се налага извода, че нарушеното от жалбоподателя правило за поведение е разписано в един общ административен акт по смисъла на чл.65 от АПК, а именно - Заповед № РД – 01 – 197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването, който е оттеглен от органа, който го е издал. В този смисъл съдът приема, че оттеглянето на акта е волеизявление на издателя на същия, което е насочено към едностранно прекратяване на вече разпоредени права и задължения.

Макар и безспорно в хипотезата на оттегляне на административния акт по реда на чл.156 от АПК да не се стига до изрично произнасяне на съда, с което актът се обявява за незаконосъобразен, то до такова произнасяне не се стига именно заради това, защото самият административен орган преоценява своя акт, практически не поддържайки същия в процеса на неговото обжалване, което, в светлината на административнопроцесуалната икономия е и смисъла на института на чл.156 от АПК.

Именно горната преоценка от страна на самия административен орган при оттегляне на Заповед № РД – 01 – 197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването налага заключение, че включително към момента на проверката - 27.04.2020г. липсва правило за поведение, което жалбоподателят да е нарушил виновно. Последното мотивира отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон.

По изложените съображения жалбата се явява основателна, а наказателното постановление подлежи на отмяна поради противоречие с материалния и процесуалния закон.

На основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 1 АПК въззиваемата страна дължи на жалбоподателя направените по делото разноски за един адвокат.

Видно от представеното пълномощно жалбоподателят е ползвал адвокатски услуги на адв. Минчева / изготвяне на жалба, явяване в с.з. /, но видно от договор за правна помощ и пълномощно не е заплатил възнаграждение.

Следователно съдът приема, че жалбоподателят не е направил по делото разноски поради което такива не следва да се присъждат.

Водим от горните мотиви съдът

Р Е

Ш И:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №

349 а- 337 от 27.08.2020 година на Директора на ОДМВР град Стара Загора с което е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 / ТРИСТА / лева на В.Ж.Ж. ***, ЕГН – **********.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд град Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: