Решение № 260021 от 28.08.2020, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260021 / 28.8.2020г. гр. Перник, 28.08.2020 г.,

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесет и първи юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА

БОРИСОВА при участието на секретаря Цветелина

Малинова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 08210 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД ЕИК *********, гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор Любомир Спасов, чрез юрк. Максимова, срещу В.В.П., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 104,43 лв. /сто и четири лева и четиридесет и три стотинки/, равняваща се на 1/6 от главница в размер на 626,59 лв., представялваща стойността на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр., ул. „. ”, бл., вх., ап., за периода от 01.05.2016 г. – 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.10.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 16,12 лв., равняваща се на 1/6 от обезщетение за забава в размер на 104,43 лв. върху месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 30.10.2018 г., за които вземания е издадена Заповед № 4480/21.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 06094 по описа за 2019 г. на РС – Перник.

Ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия за жилище, находящо се в гр., ул. „. ”, бл., вх., ап., за периода от 01.05.2016 г. – 30.04.2018 г. Счита, че отвтеникът в качеството на съсобственик и наследник на В. П. М., дължи 1/6 части от стойността на доставената топлинна енергия. Тъй като последният не заплатил дължимата цена, дължи и 1/6 част от лихвата за забава върху главницата по всяка фактура за периода от 10.07.2016 г. до 30.10.2018 г. Моли да се приеме за установено, че ответникът му дължи сумите, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, както и за осъждането му за сторените в заповедното и исковото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. В., е депозирал отговор на исковата молба, с който възразява за нередовност на исковата молба и оспорва исковете като неоснователни. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните по доставка на топлинна енергия за процесния имот. Твърди, че не е нито собственик, нито ползвател на процесния имот, поради което няма качеството потребител на топлинна енергия. В усливята на евентуалнст възразява за погасяване на вземанията по давност. По изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По заявление на „Топлофикация

Перник” АД е издадена Заповед № 4480/21.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 06094 по описа за 2019 г. на РС – Перник, срещу В.В.П., ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата 104,43 лв. /сто и четири лева и четиридесет и три стотинки/, равняваща се на 1/6 от главница в размер на 626,59 лв., представялваща стойността на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр., ул. „. ”, бл., вх. , ап., за периода от 01.05.2016 г. – 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 18.10.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 16,12 лв., равняваща се на 1/6 от обезщетение за забава в размер на 104,43 лв. върху месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 30.10.2018 г.

От приложеното ч.гр.д.№ 06094 по описа за 2019 г. на РС – Перник е видно, че срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК.

По делото са представени общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., публикувани във в. „Съперник”, бр.

82/3959/ на 29.04.2008 г.

От приложените препис-извлечение от акт за сключен граждански брак и удостоверение за сключен граждански брак се установява, че на 22.12.1977 г. е сключен граждански брак между В. П. М. и С. М. А., която след брака е приела фамилно име М.

С Договор за продажба на държавен недвижим имот по Нредбата за държавните имоти на 22.12.1990 г. В. П. М. е закупил недвижим имот, представляващ апартамент №, в бл., вх. , находящ се в гр., ул. „”.

Видно от Удостоверение за наследници изх.№ 831/30.07.2020 г., че В. П. М. е починал на 12.01.2000 г. като е оставил наследници по закон съпруга – С. М. М., син – В.В.П., и дъщеря – М. В.

П., което се потвърждава и от приетото по делото удостоверение за семейно положение, съпруга и деца с изх. № 19/ГРС-3299 от 16.05.2019 г.

По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че стойността на доставената до процесния имот топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. – 30.04.2018 г. е на стойност 626,59 лв., както и че размерът на обзещетението за забава върху месечните задължения за периода от 10.07.2016 г. до 30.10.2018 г. е в размер на 104,43 лв.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е подадено в срок възражение от ответника, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

В тежест на ищеца по иска за главница е установяването, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, изпълнението на задължението за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.

От представения по делото препис-извлечение за сключен граждански брак, удостоверение за сключен граждански брак и Договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти на 22.12.1990 г. се установява, че В. П. М. се е намирал в граждански брак със С. М.Михайлова към момента на придобиване на собствеността върху имот, представляващ апартамент № ., в бл. , вх. , находящ се в гр., ул. „“. Тъй като имотът е придобит по възмезден начин през време на брака между съпрузите, съгласно чл. 19, ал. 1 от СК от 1985 г. (отм.), действащ към момента на осъществяване на придобивното основание, принадлежи общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име е придобит.

Със смъртта на съпруга В. П. М., починал на 12.01.2000 г., съпружеската имуществена общност се прекратява и С.М.М.придобива в дял ½ ид.ч. от имота по силата на сключения договор за продажба, а останалата ½ ид.ч. от имота се наследява при равни квоти, на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН от наследниците на починалия – съпругата и двете му деца. По силата на наследственото правоприемство С.М.М.придобива още 1/6 ид.ч. от имота и се легитимира като собственик на общо 4/6 ид.ч., а децата на починалия се легитмират като собственици, както следва: В.В.П. – на 1/6 ид.ч., и М.В.П. – на 1/6 ид.ч.

По изложените съображения, съдът приема, че за процесния период между ищцовоот дружество и ответника В.В.П. в качеството на съсобственик е налице договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба.

Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Предвид горното и съобразно обема на правата си, ответникът дължи 1/6 част от цената за доставена топлинна енергия за имота, равняваща се на сумата 104,43 лв.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.

Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид неизпълнението на падежа, ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания от деня, следващ изтичане на 30-дневния срок от периода, за който се отнасят, съобразно правата си в съсобствеността.

Предвид горното, следва, че ответникът дължи 1/6 от обезщетението за забава, равняващо се на сумата 16,12 лв.

По възражението за погасяване на вземанията по давност:

Наличието на възникнали облигационни задължения към ищцовото дружество е основание за разглеждане на направеното от страна на ответника възражение за погасяването им по давност. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за топлинна енергия е периодично, а другото представлява вземане за лихви.

Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия на “Топлофикация - Перник” АД е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През 30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение). С оглед изложеното и при установеното по делото, следва извод, че изискуемостта на главницата за месец 05.2016 г. от процесния период е настъпила на 01.07.2016 г., изискуемостта на главницата за месец 06.2016 г. е настъпила на 01.08.2016 г., изискуемостта на главницата за месец 07.2016 г. е настъпила на 01.09.2016 г., а изискуемостта на главницата за месец 08.2016 г. е настъпила на 01.10.2016 г., което означава, че тригодишният давностен срок изтича на 01.10.2019 г. В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 18.10.2019 г., т. е. след изтичане на давностния срок за вземанията за потребена толинна енергия за месеците май, юни, юли и август 2016 г.

Следователно вземанията за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 31.08.2016 г. в размер на 56,34 лв. са погасени по давност.

Вземането за лихви възниква от момента на изискуемост на главното вземане и се погасява с погасяване на главното вземане (чл. 119 ЗЗД).

Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В този смисъл обезщетението за забава върху посочените главници за периода от 10.07.2016 г. до 30.10.2018 г. е погасено и не се дължи, като същото е в размер на 12,09 лв.