Решение № 265 от 26.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. Пловдив, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена Димова като разгледа докладваното от Екатерина Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20255300502868 по описа за 2025 година

Постъпила е въззивна жалба депозирана от ЗАД „Армеец“ АД, с ЕИК:

121076907, чрез процесуалния представител юрисконсулт Р. Л. против Решение №4052/04.09.2025г. постановено по гр.д.№7630/2024г. по описа на ПРС, двадесет и трети гр.с., в частта с която се осъжда на основание чл.

432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, ЗАД „Армеец“ АД, с ЕИК: 121076907, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ №2, представлявано съвместно от М. И. и К. В. да заплати на Д. Д. Т., с ЕГН:

**********, с постоянен адрес: с. *** сумата от 8 000 лева /осем хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по Щета № ***, вследствие на настъпило ПТП на 20.02.2023 г. на кръстовището, образувано между път *** (Пловдивски околовръстен път) и ул. ***, гр.

Пловдив между лек автомобил „Нисан Кашкай" с рег. № *** и лек автомобил „БМВ 318 И" с рег. № ***, изразяващи се в травми в областта на корема, долната част на гърба и таза, контузия на гръдния кош, тревожност, страх, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие – 21.02.2023г. до 1 окончателното изплащане на сумата. С постановеният съдебен акт в полза на Д. Д. Т. е присъдена сумата от 453, 33 лв, представляваща съдебно – деловодни разноски в настоящото производство, съразмерно с уважената част от исковете, а на адв. С. С. от АК- Пловдив, с личен № *** е присъдена сумата от 800 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено на ищцата Д. Д. Т., с ЕГН: ********** безплатно процесуално представителство по делото, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. Решението на първоинстанционния съд, в частта с която са уважени претенциите на ищцата, се обжалва като незаконосъобразно постановено при неправилна преценка на събраните по делото доказателства по съображения подробно изложени в жалбата. Иска се да се отмени първоинстанционния акт в обжалваната част, като вместо това въззивният съд отхвърли исковете като неоснователни. Претендират се съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение, съгласно представения списък с направени такива..

Въззиваемата страна Д. Д. Т., с ЕГН: **********, чрез процесуалния представител адв.С. С. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба по съображения подробно изложени в отговора. Моли да се потвърди първоинстанционния акт в обжалваните части като правилен и законосъобразен. Липсва претенция за направени разноски.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран от Д. Д. Т. против ЗАД „Армеец“ АД, с иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по Щета № ***, вследствие на настъпило ПТП на 20.02.2023 г. на кръстовището, образувано между път *** (Пловдивски околовръстен път) и ул. ***, гр. Пловдив между лек автомобил „Нисан Кашкай" с рег. № *** и лек автомобил „БМВ 318 И" с рег.

2

№ ***, изразяващи се в травми в областта на корема, долната част на гърба и таза, контузия на гръдния кош, тревожност, страх, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на уведомяване на застрахователя – 21.02.2023г. до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба се твърди, че на 20.02.2023г. ищцата е управлявала лек автомобил с рег.№***, като към 19:20 часа на кръстовището на пт ** с ул. *** водач на лек автомобил „Нисан Кашкай“ отнема предимство и се блъска в автомобила, управляван от ищцата. В резултат на това Д. Т. претърпява множество травми - както физически, така и психически. Физическите се изразяват в болки в продължителен период от време, като с оглед възстановяването се наложило да бъде в болнични. Психическите се изразяват в уплаха, в резултат от внезапния и неочакван удар, развила се тревожност, че би могла отново да претърпи ПТП, но с по-сериозни последици. В резултат претърпяното ПТП се навеждат твърдения, че ищцата станала психически лабилна, изпитвала постоянна тревожност, страхувала се да се вози в автомобил и при всяко доближаване до кръстовище изпитвала ужас, че може отново да пострада.

Често сънувала кошмари. Изпитва сериозен психологически стрес да пътува.

Ответникът оспорва предявения иск и по основание, и по размер.

Първоинстанционният съд е приел, че е налице пряка причинна връзка между поведението на трето за настоящия спор лице и претърпените от ищцата увреждания, изразяващи се в: други повърхностни травми на корема, долната част на гърба таза, контузия на гръдния кош, а впоследствие на 06.03.2023г. в резултата на констатирана болезнена подутина с моравосин цвят (хематом) в областта на лявата млечна жлеза, на ищцата е направена хирургична интервенция – „инцизия“ с цел отделяне на натрупалата се кръв под формата на съсиреци. Наред с физическите травми, на ищцата поставена диагноза „Посттравматично стресово разстройство“, като е констатирано, че ищцата е ситуативно напрегната с фиксация към психотравмата от ПТП-то на 20.02.2023 година, изпитва страх при ситуации на движение по улиците пеша или с автомобил с характер на панически пристъпи, преживява емоционално психотравмата по модела на Фийд бек, парасомния - с фиксация върху психотравмата и мощна соматовегетативна компонента. Решаващият съд е приел, че за справедливото възмездяване на неблагоприятното засягане на здравето, резултат от настъпилото ПТП, обезщетението следва да бъде определено в размер на 8 000 лева.

3

Недоволен от постановеният съдебен акт, жалбоподателят навежда оплаквания, че съдът неправилно е приел, че изключителна вина за настъпването на процесното ПТП, има застрахования при ответника водач; че присъдената сума за обезвреда на неимуществени вреди е прекомерно завишена, предвид претърпените травми, продължителността и начина на протичане на оздравителния период, проведеното лечение, прогнозата и и възрастта на ищцата.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба.

При извършена проверка в рамките на своите правомощия настоящият съдебен състав намира, че постановеното решение е валидно, а в обжалваната част – допустимо.

Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства, поради което съдът постановява акта си на базата на събраните такива пред първата инстанция. Фактическата обстановка е подробно, пълна и ясно изяснена по делото от районния съд, поради което касаещо същата на основание чл.272 ГПК, съдът препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Спорът пред настоящата инстанция се свежда до това дали е налице неправомерно поведение от страна на ищцата като водач на лек автомобил „БМВ 318И“, налице съпричиняване от страна на пострадалата и справедлив ли е присъденият размер обезщетение от първоинстанционния съд.

Наведените в жалбата оплаквания и доводи, настоящият съдебен състав намира за неоснователни по следните съображения:

Във връзка с механизма на настъпване на ПТП, установява се по безспорен начин от съвкупната преценка на събраните доказателства, включително изготвеното заключение по САТЕ от вещото лице С., което съдът кредитира като обективно, компетентно и безпристрастно, че на 20.02.2023г. трето за настоящия спор лице - Т. Т. П. - П. е управлявала лек автомобил „Нисан Кашкай" с рег. № *** по платното за движение в гр. Пловдив, на ул., ***" към с. М. в посока от север на юг. Лек автомобил „Нисан Кашай“ отнема предимството на движещия се по път с предимство л.а. „БМВ 318И“,и навлиза платното за движение на път *. В резултат на скорости и пресичане на 4 траектории с конфликтна точка е настъпил удар. Ударът е настъпил в лявата част на лек автомобил „Нисан Кашкай" и в предната част (с концентрация вдясно) на лек автомобил „БМВ 318И“. От удара между автомобилите л.а.

„БМВ 318И“ се е отклонил наляво, при което е настъпил втори удар - в лявата предна част и крайпътна мантинела. Съпричиняването е обективен факт, който се определя от наличието на доказан принос на увреденото лице и то при условията на пълно и главно доказване проведено от страната въвела възражението по чл.51, ал.2 от ЗЗД, както и от наличието на причинно – следствена връзка между поведението на пострадалия и настъпилият вредоносен резултат. Безспорно се установява, че причина за настъпване на ПТП, е отнемане на предимство от страна на водача Т. Т. П. - П., управлявала лек автомобил „Нисан Кашкай" с рег. № ***. В процесната пътна ситуация, от момента в който лекият автомобил „Нисан Кашкай“ е потеглил от стоп линията при движение на л.а. „БМВ 318И“ чрез задействане на спирачната система с максимално интензивност, ищцата е нямала техническа възможност да спре преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. При настъпване на процесното ПТП, ищцата е била с поставен обезопасителен колан. Изложеното обосновава извода, че вредите са причинени единствено в резултат от противоправното поведение на Т. Т. П. П. и не е налице виновно поведение от страна на ищцата, с което последната е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Ето защо следва да се приеме, както правилно е посочил първоинстанционния съд, че са реализирани всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника ЗАД „Армеец“ АД.

Вследствие на причиненото виновно и противоправно деяние, съгласно заключението на СМЕ изготвено от вещото лице д-р Б.П., чието заключение съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, ищцата е получила следните травматични увреждания: Други повърхностни травми на корема, долната част на гърба таза. Контузия на гръдния кош. В резултат на констатиран на 06.03.2023г. хематом в областта на лявата млечна жлеза, на пострадалата е направена хирургична интервенция – „инцизия“ с цел отделяне на натрупалата се кръв под формата на съсиреци. Отделно от констатираните физически травматични увреждания, на Д. Т. е поставена диагноза „Посттравматично стресово разстройство“, ситуативно напрегната с фиксация към психотравмата от ПТП-то на 20.02.2023 година. Изпитва страх 5 при ситуации на движение по улиците пеша или с автомобил с характер на панически пристъпи, преживява емоционално психотравмата по модела на Фийд бек, парасомния - с фиксация върху психотравмата и мощна соматовегетативна компонента. За наличие на преживяна психическа травма сочат и събраните гласни доказателства на свидетеля Б. И. В., живеещ на съпружески начала с ищцата, чийто показания съдът кредитира като основани на непосредствени възприятия и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото.. Последният посочва, че след инцидента здравословното състояние на ищцата се влошило, изпитвала страх да шофира и рядко шофирала, макар че била правоспособен водач от 15 години. След ПТП-то се омърлушила, затворила се вкъщи и не искала да излиза навън. Посещавала психолог и се наложило да пие медикаменти. Отключила проблем с щитовидната жлеза. Установява се от заключението на вещото лице д-р Б.П., че прогнозния срок на терапията на емоционалната психотравма е около шест месеца.

По отношение на размер на обезщетението:

Вземайки предвид претърпяните от ищцата болки и страдания в резултат на травматичните увреждания, техния интензитет, продължителността на оздравителния процес, личността на пострадалата и не на последно място възрастта и, съдът намира за справедлив размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от причиненото увреждане - сумата в размер на 8 000лв.