Решение № 81 от 23.01.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. ***, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - ***, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Бакалова

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска

Дачева при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело № 20231000502252 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по жалбата на ищците К. И. Д. и К. И. Д., подадена чрез адв. В. К. срещу Решение № 260806/02.06.2023г. по гр.д.№ 13808/17 по описа на СГС, I- 2 състав, изцяло срещу решението, с което е уважен установителния иск за собственост на по 3/12 идеални части за всеки от ищците от апартамент в ***, ж.к. „***" блок ***, вход *, ет.8* и са отхвърлени иска за признаване право на собственост над размера от по 3/12 идеални части до претендираните от по 5/12 идеални части за всеки от ищците; иска за обявяване нищожността на саморъчното завещание на И. Д., съставено във Франция, на френски език и обявено от френски нотариус; иска за унищожаване на същото завещание и иска за възстановяване на запазените части на К. Д. и К. Д. от наследството на И. Д..

В жалбата си жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно и незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърдят, че съдът не е взел предвид всички представени доказателства и изложените от тях доводи. Твърдят, че съдът вместо да се 1 произнесе по претенцията им за възстановяване на запазената им част от наследството оставено от техния баща Й. Д. – ½ от процесния апартамент в град ***, се концентрирал върху въпрос, който не е предмет на делото, а именно – правота на собственост на тяхната майка и наследодателка върху ½ идеална част от същия.

Твърдят, че съд неправилно и неясно е квалифицирал предявените от тях искове и начина им на съединяване, което е довело до нарушаване на правото им на защита. Излагат подробни съображения относно правото на собственост върху процесния имот, придобито от тяхната майка. Счита, че предявените от тях искове са основателни и доказани и молят да бъде отменено първоинстанционното решение и постановено ново, с което да бъдат уважени предявените от тях искове.

В срок е постъпил отговор от процесуалния представител на ответницата, в който се оспорва жалбата, твърди се, че е отчасти недопустима и се иска потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес да обжалва решението в неговата отхвърлителна част. Отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК и чл.261 от ГПК, поради което е отчасти процесуално допустима и редовна от външна страна и подлежи на разглеждане. В частта, в която ищците обжалват решението, с което са уважени исковете им с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК, за признаването им за собственици на по 3/12 идеални части всеки от тях, жалбата е недопустима, поради липса на правен интерес и производството в тази му част следва е прекратено и определението е влязло в сила.

Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част, поради което следва да разгледа наведените оплаквания във въззивната жалба относно неговата неправилност.

По отношение на компетентността на българския съд да разгледа настоящия спор е налице влязло в сила определение № 190/03.11.2020г. по ч.гр. д. № 2785/20 на I г.о.на ВКС, в което е прието, че към конкретния случай е неприложим Регламент (ЕС) № 650/2012г. относно компетентността, 2 приложимото право, признаването и изпълнение на решенията и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство. Формулиран е извод, че съгласно чл. 83.1 от общите и заключителните разпоредби на регламента, той се прилага по отношение наследяването на лица починали на или след 17.08.2015г., а от доказателствата по делото е видно, че наследодателя на ищците е починал на 02.01.2015г. Предвид изложеното е формулиран извод, че компетентния съд се определя от нормата на чл. 14 КМЧП.

Не е налице и друга евентуална пречка за допустимостта на настоящото производство, а именно – заведен спор пред съответния Френски съд. Видно от събраните доказателства чрез съдебна поръчка, пред съда в град Грас, Република Франция, е било образувано дело №RG 19/2937 по описа на първи граждански състав, което е с предмет делба на имотите оставени в наследство от И. Д. и което в момента не се разглежда, като съгласно процедурата по френското право страните са изпратени при нотариус за извършването на делбата.

Липсват доказателства за заведено производство пред френския съд по въпросите, предмет на настоящото дело: валидността на оставеното от наследодателя завещание и накърняването на запазената част на наследниците по закон с право на такава. В частта по установителния иск за правото на собственост, предявен от ищците, чуждия съд не бил компетентен, тъй като се касае за недвижим имот, находящ се на територията на Република България.

От събраните доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

И. Е. Й. Д. е бил гражданин на Република Франция по рождение.

С Указ № 349/24.09.1960г. получава българско гражданство и е вписан в Регистрите на населението с имена И. Й. Д.. До смъртта си притежава двойно гражданство – френско и българско.

През 1957 г. в Турция, сключва граждански брак с френската гражданка Л. М. Ф..

Съпрузите имат три общи деца: К. И. Д. род. на ********г. в град ***, К. И. Д. род на ********г. в град *** и А. И. Д. роден на ********г. в град *** и починал на 03.01.2000г.

3

Бракът между родителите е прекратен през 1987г. чрез развод с решение на Френския съд, в което е посочено, че страните не са сключвали предбрачен договор.

И. Й. Д. е сключил граждански брак с ответницата В. А. Д. на 15.11.1996г. Двамата са заживели постоянно във Франция от 1999г.

В края на 2014г. двамата съпрузи са се завърнали в България, където И.

Й. Д. е бил настанен в хоспис в град ***. На 02.01.2015г. същият е починал.

Майката на ищците Л. Ф. М. е починала на 28.03.2015г. във Франция.

На 11.05.2015г. в кантората на нотариус Ж. Ж. в град Кане е било обявено, оставеното за съхранение при този нотариус, завещание на И. Е. Й.

Д., починал на 02.01.2015г. в град ***. Било е констатирано, че същото е написано изцяло ръкописно на френски, на бяла хартия със синьо мастило и е подписано.

За извършване на превод на завещанието е било възложено на експерт – юрист, доцент А. С., да извърши същия, с оглед листа на специални знания на лицата преводачи от френски език, които нямат юридическа правоспособност.

В представеното от нея заключение се посочва, че правилния смислов превод на завещателното разпореждане, отговарящ на това, което един разумен човек би изразил е следният:

„Подписаният ………., завещавам по своя свободна воля (свободен избор) позволената от закона към деня на моята смърт разполагаема част между съпрузи от моето имущество, на съпругата си В. Д.….“ Видно от извършения превод от лингвист, в началото на завещанието е записано името и датата на раждане на завещателя, а за ответницата също е записана дата на раждане, място на раждане и място на живеене. Посочена датата и мястото на съставяне на завещанието – Кане 03.10.2014г.

Страните не са оспорвали автентичността на завещанието.

С договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти (в писмена форма), от 04.06.1985г. сключен между СНС, представляван от първи зам. Председател на ИК , като продавач и Й. И. Д. и Л. Ф. М. – Д., като купувачи, въз основа на Заповед № 301/20.05.1985г., е прехвърлено правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № 16, на осми етаж, в жилищен блок № ***, 4 вход А в квартал „***“ град ***, застроен върху 109,04 кв.м., състоящ се от три стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, при описани граници. В договора е записано, че имота е държавна собственост, одържавен с акт № 2046 , на ведомство ВТО „Кореком“. Записано е също така, че цената в размер на 23 340лв. е платена с фактура № 17800/27.05.1981г. Представени са писмени доказателства, че сумата е била изплатена изцяло от банковата сметка на Л. Ф. М. – Д. във Външнотърговска банка на 06.02.81г. и на 20.05.1981г.

В цитирания договор е записано, че купувачите са жители на град ***.

Към настоящия момент имота се индивидуализира, като ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД -1815/06.03.2009г. на ИД на АГКК.

На 14.04.1998г. имота бил деклариран от И. Й. Д., като ½ негова собственост и ½ на Л. Ф. М. – Д..

Имота бил инцидентно ползван както от наследодателя и неговата последна съпруга, така и от ищеца К. Д., като бил отдаван под наем и от единия и от другия.

На 24.08.2015г. ответницата подала декларация за облагане на имота с данък върху недвижимите имоти, като въз основа на завещанието, декларирала че е собственик на ½ идеална част от същия, а ищците – на по ¼ идеална част.

На 23.05.2015г. завещанието на И. Д. било вписано в Имотния регистър, като било отбелязано, че В. Д. е собственик на ½ идеална част от същия, а ищците К. и К. Д. – на по ¼ идеална част.

Установява се от събраните доказателства, че към момента на смъртта си И. Й. Д. е притежавал и недвижими имоти ½ идеална част от апартамент в град Льо Кане, Франция, ½ идеална част от апартамент в град Кан, Франция и лек автомобил.

На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно евентуално съединяване иск с за прогласяване на нищожност на завещание с правно основание чл. 42 б.б от ЗН поради неспазване на предписаната форма за нотариално завещание – 5 липса на двама свидетели при съставянето му, в условията на евентуалност иск по чл. 43 ал.1 б.б от ЗН за унищожаване на завещателното разпореждане поради грешка във волята на наследодателя и в условията на евентуалност, ако съдът прецени, че е налице действително завещание - иск с правно основание чл. 30 ал.1 от ЗН за намаляване на завещателно разпореждане до размера на запазената част.

Предявен е и иск с правно основание чл. 124 от ГПК, който не е в условията на евентуалност, а при условията на обективно, кумулативно съединяване с посочените предявени искове.

САС намира за основателен довода във въззивната жалба, че условията при които са били съединени исковете са неправилно преценени от СГС и ще разгледа исковете в изброената последователност и начина на предявяване.

Неточното формулиране в исковата молба, като алтернативно съединяване, не влияе на преценката на съда, че същите са съединени при условията н евентуалност. По отношение на иска по чл. 124 от ГПК за установяване на правота на собственост, липсват основания за предявяване в условията на евентуалност или алтернативност, както е посочено в исковата молба, поради което настоящата инстанция намира, че той е кумулативно съединен с останалите искове.

Приложими към настоящия спор са нормите на българското материално право на основание чл. 89 ал.2 от КМПЧ във вр. чл. 91 т. 8 и 9 от КМПЧП във вр. чл. 90 ал. 1 и ал.2 от КМЧП. Според цитираните разпоредби наследяването на недвижими вещи се урежда от правото на държавата, в която вещите се намират, като в обхвата на приложимото право към наследяването влизат и разполагаемата част и условията за действителност на завещанието. Както бе посочено по-горе, към настоящия случай не са приложими разпоредбите на Регламент (ЕС) № 650/2012г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнение на решенията и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство, нито в частта му за определяне на компетентен съд, нито в частта за приложимото право, тъй като същият е влязъл в сила след датата на откриване на наследството.