Решение № 559 от 26.11.2020, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер 559

19.11.2020 г.

Град Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Плевен

ІІІ въз. граждански състав

На 19.11.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател: Екатерина Т. Георгиева Панова

Членове:

Методи Н. Здравков

Жанета Д. Георгиева като разгледа докладваното от Екатерина Т. Георгиева Панова Въззивно гражданско дело № 20204400500725 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .

С решение № 84 от 19.06.2020г по гр. дело № 552 по описа за 2019 г на РС – Левски състав на същия съд е ОТХВЪРЛИЛ предявения от „**** 66 ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. ****, представлявано от управителя Е.М., срещу Е. П. И. , с ЕГН******, с адрес: гр. ***, ***, и „***66 ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ***, представлявано от управителя Л.А., иск с правно основание чл.

422, ал.1 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответниците Е. П. И. , с ЕГН****** и „***66 ЕООД, ЕИК*** дължат солидарно на „**** 66 ЕООД, с ЕИК: *** следните суми, установени с акт за начет №11-04-1/03.01.2019г., издаден от АДФИ, а именно: 33047 лв. главница, 12914 - лихва върху главницата за периода от 03.02.2014 г. до 03.01.2019г.; 1138 лв. - лихва върху главницата за периода от 04.01.2019г. до 07.05.2019г. /датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК/, законовата лихва върху главницата, считано от 08.05.2019г. до окончателното изплащане.

Срещу така постановеното решение

1 въззивна жалба е постъпила от *** –БЕЛЕНЕ ЕООД като се правят оплаквания, че решението на РС – Ч.Бряг е незаконосъобразно. Възразява се, че през 2018 г. в “***” ЕООД, е извършена проверка от Агенция да държавна финансова инспекция.

Периодът на инспекцията е 01.12.2013 г. - 15.06.2016 г., през който период управител на „***“ ЕООД е била ответницата - Е.И.. Обхватът на проверката е за законосъобразност, свързана с основанията и документалната обоснованост на извършените за периода плащания /разходи/ по касов и банков път от „****“ ЕООД към „***“ ЕООД, както и проверка на дейността на Е. П. И. - управител на „***“ ЕООД до 15.06.2016 г. относно разходването на парични средства от разплащателната банкова сметка на болницата за посочения период. Проверката е приключила с акт за начет № 11-04-01 / 03.01.2019 г. на Е. П. И. и „***“ ЕООД. Актът установява, че с изплатените през периода от 03.02.2014 г. до 27.05.2016 г. парични средства от разплащателна банкова сметка № *** на „***“ ЕООД в „***“ АД по смета на „***“ ЕООД в „***“ ЕАД, на обща стойност 33 047 лева, е причинена вреда на „***“ ЕООД, за която на основание чл. 21, ал. 4 от Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ), пълна имуществена отговорност следва да носи Е. П. И. - управител на болницата от 14.06.2012 г. до 15.06.2016 г., в качеството й на субект по смисъла на чл. 23, т. 1 и 4 от ЗДФИ, солидарно с дружеството получател на средствата „***“ ЕООД, на основание чл. 21, ал. 3 от ЗДФИ, чийто управител за процесния период е отново ответницата И..

Проверяващият орган е установил, че тези плащания са извършвани на основание 3 бр. договори, съответно от дати 03.09.2013г., 03.09.2014г. и от 03.09.2015г„ сключени между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, по силата на които, „***“ ЕООД се задължава да предоставя на „***“ ЕООД консултации от лекари – специалисти.

Видно от акта, според въззивника е, че за извършените консултации няма никакви писмени доказателства, освен съставени от ответницата Е.И. обобщени месечни протоколи. Доказателства за извършените консултации липсват и у ответното дружество „***“ ЕООД.

Възразява се, че съдът мотивира решението си на база част от съдебно-счетоводна експертиза, свидетелски показания единствено на свидетели посочени от ответника, при това без да се отнесе критично към дадените показания и да ги съотнесе едни към други, както и към събрани по делото писмени доказателства.

2

Възразява се, че първоинстанционният съд не цени свидетелските показания свидетелите на ищеца - Р. А. и Павлин Ковачев, което прави решението необосновано. С оглед разпоредбата на чл. 236. ал. 2 от ГПК липсата на преценка на доказателствата и съждения относно защо едни доказателства се приемат за достоверни, а други не се обсъждат въобще, прави обжалваното решение, постановено при съществени процесуални нарушения.

Възразява се, че съдът не е изложил мотиви относно кредитирането или не на свидетелските показания, поради което не може да се разбере кои факти с правно значение са установени в резултат на разпита на свидетелите - фактически извършвани ли са консултантските услуги, за които е плащано или не са извършвани, кои лица са ги извършвали, кога, какъв е бил предмета на извършените услуги.

Възразява се, че съдът не е обсъдил и събраните в административната преписка доказателства, а именно показанията на д-р В.С., завеждащ Вътрешно отделение, д-р К.Д., началник на Детско отделение, д-р С.М., началник на отделение по Физиотерапия и рехабилитация, д-р Е.Р., началник на неврологично отделение, които са свидетелствали пред проверяващия орган, че не са ползвали консултации от специалисти от „***“ ЕООД за процесия период.

Възразява се, че липсват доказателства дали „***“ ЕООД е разполагал със съответните специалисти и на тях им е заплащано за извършените от тях консултации. Вещото лице единствено е установило, че в този период са заплащани възнаграждения на общопрактикуващи лекари, които не са специалисти и не могат да престират по цитираните три договора.

Възразява се, че другата страна не е оборила материалната доказателствена сила на Акта за начет досежно извършените консултации. От житейска гледна точка, не става ясно,според въззивника, как за периода 03.02.2014 г. - 27.05.2016 г. в **** са пролежали 1196 /хиляда сто деветдесет и шест/ пациента, направените консултации са 2196 /две хиляди сто деветдесет и шест/, което прави средностатистически по две консултации на пациент, г-жа И. е помнела повече от 80 консултации на месец, така че да 3 може да състави обобщените протоколи.

По отношение на изследвания въпрос от значение за правния спор, а именно липсата на документалната обоснованост, съдът възприема само част от съдебно- счетоводната експертиза, която свидетелства единствено как е водено отчетността на дружеството и дали счетоводните документи имат необходимите законови реквизити.

Съгласно чл. 182 от ГПК „Вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност“. В тази връзка е бил и поставения въпрос „Заведената счетоводна отчетност отговаря ли на приложимите закони и счетоводни стандарти“, на който вещото лице отговаря доста уклончиво според въззивника. На няколко места в заключението си вещото лице заявява, че от приложените документи не може да се установи кой специалист, кога и какви консултации е извършил и дали тези консултации са му били заплатени.

Това е липса на документална обоснованост на извършените плащанията. Счетоводните записи трябва вярно и в хронологична последователност да отразяват стопанската операция.

Според въззивника от изложеното в съдебното решение в тази му част, не става ясно, какви факти с правно значение са установени в резултат на експертизата относно един от съществените въпроси за правния спор, а именно, има ли оставена документална следа за извършените консултации.

Документалната обоснованост на стопанската операция е налице и счетоводният документ се признава само тогава, когато вярно отразява извършването на тази операция, а съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. В конкретния случай липсват такива документи. Другата страна не доказа как е извършвано отчитането на консултациите нито чрез представяне на документи, находящи се в двете дружества, страни по договора, нито чрез свидетелските показания на разпитаните от страна на ответницата свидетели.

Според въззивника фактическите констатации в акта за начет се 4 смятат за истински до доказване на противното. Като управител с диплома по висше икономическо образование, Е.И., е знаела, че съставяйки протокол, без действителни данни за отразеното в него, ще разпореди и ще плати парични средства неправомерно. Дори да не е целяла или иска този резултат, съзнавайки горното, според въззивника, то тя несъмнено е допускала настъпването на вредоносния резултат и се е съгласила с него. Такава е и трайната съдебна практика по чл. 21, ал. 4 от ЗДФИ.Претендира се отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго такова, с което да се уважи предявения иск.

Въззиваемата страна оспорва подадената жалба като неоснователна като възразява, че изложените в жалбата на „***" ЕООД съображения за необоснованост и неправилност на постановеното решение не са аргументирани и не кореспондират с фактите и събраните по делото доказателства. Противно на твърдяното от жалбоподателя свидетеля д-р Н. специалист ендокринолог е заявил, че при работата си е ползвал като консултанти кардиолог и невролог във връзка с усложнения в работата.

Свидетелят е разяснил, че е ползвал като консултант и хирурга. Принципът за назначаване на консултации според свидетеля е вписване в историята на заболяването, че се изисква консултация от специалист или чрез устно договаряне.

Според въззиваемата страна непротиворечащи на отговорите на д-р Н. са били и тези на свидетелят д-р Т.. Като хирург е консултирал пациенти за хирургични оплаквания. Свидетелят е уточнил, че няма право да вписва официална документация.

Реално, дори и без специфични знания, е било ясно че с оглед необходимостта от експертни познания, и то касаещи здравето на хората, Е.И. е сключила трите договора с предмет извършване на медицински консултации на лежащо болни пациенти от лекари специалисти, работещи в специализираните кабинети на „***" ЕООД.

Факт е, според въззиваемата страна, че допуснатата по делото, и приета от страните, съдебно- счетоводна експертиза показва вярност на счетоводството на болницата, обоснованост на стопанските операции и наличието на задължителните по закон и счетоводен стандарт счетоводни 5 документи. Не е установено кои задължителни за съставяне документи и книжа липсват при болницата за доказване на стопанските операции.

Според въззиваемата страна неоснователно чрез свидетелските показания на медицинската сестра А. ищецът се домогва да докаже липсата на извършени консултации. Безспорно, свидетелят нито разполага с компетентност да направи такова заключение, нито в служебните му задължения влиза проследяването на действията на лекарите в болницата или центъра.

Твърденията за осъществени консултации се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства. Аргументът на ищеца че лекарите са работили едновременно и в ***, и в медицинския център, по никакъв начин не доказва липсата на извършени услуги. Не са доказани предпоставките за носене на пълна имуществена отговорност от страна на И. за нанесени от нея вреди на дружеството - ищец. Правилно съдът е приел, че за да се ангажира пълната имуществена отговорност по реда на производството за финансови начети по реда на чл. 21, ал.1,т.1 от ЗДФИ, следва да бъде безспорно установено противоправно причиняване на вреда, която е пряка и непосредствена последица поведението на виновното лице, като тя следва да бъде причинена умишлено, т.е. ответникът да осъзнава, че поведението му е противоправно, да разбира вредните последици, които ще настъпят и да иска или допуска тяхното осъществяване чрез поведението си.

В акта за начет липсват доказателства за умишлено причиняване на вреда. Финансовият орган се е задоволил да посочи единствено, че И. е платила без основание, но това обстоятелство не е достатъчно да се приеме, че тя е действала умишлено. Не се твърди умишлено причиняване на вреда, като липсват доказателства в тази посока.

Формата на вина е предпоставка за привличане на лицето към отговорност по чл. 21 от ЗДФИ и следва да бъде доказана. Събраните по делото доказателства не установяват вина на ответника, а вината е абсолютно необходим елемент от състава на пълната имуществена отговорност.

Разпечатката съдържа 41 от 100 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f6c9e895-9056-436c-89ea-ab7286a27eba