Решение № 1376 от 21.10.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1376 гр. Русе, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20244520101948 по описа за 2024 година

Ищцата Д. К. К. твърди, че на 25.08.2022 г. сключила Договор за потребителски кредит № 720031222650 с ответното дружество ,,Ти Би Ай Банк" ЕАД. По силата на договора, получила сумата от 4500 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 41.06 % и ГПР в размер на 47.13 %. Ищцата пожелала сключване на застраховка „Защита на кредита и сметките“ в размер на 1456.56 лв., която суме се превеждала от кредитора към застрахователя, съгласно чл.7.2.2 от договора за кредит. Така общото крайно задължение по него възлизало на 10 169.05 лв., разсрочено на 34 погасителни месечни вноски, всяка в размер на 299.09 лв.

Твърди, че в случая не била спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, съгласно която договорът за потребителски кредит трябвало да съдържа погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. С предоставения в процесния договор погасителен план се установявало единствено броят, размерът на погасителните вноски, както и падежът за всяка от тях, без да са посочени поотделно каква част от главницата, застраховката и лихвата се погасява с тази вноска. Процесният договор бил недействителен, по аргумент на чл. 22 от ЗПК във вр. с чл.11, т.11 и т.12, вр. чл.22 от ЗПК.

Отделно от горното в договора не било конкретизирано кои компоненти точно са включени в годишния процент на разходите, каква е неговата структура и как се формира същият, в разрез с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. В тази връзка, съгласно чл.11, ал.1, 1 т.14 от ЗПК, ГПР по кредита следвало да включва всички други разходи, произтичащи от договора за кредит. Както разходите на кредитора, така и печалбата му, би следвало да се включат в посочения по договора ГПР от 47.13 %, като намира процесния договор за недействителен, поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК. Липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, тъй като не става ясно кои компоненти са включени в него и как се формира посоченият ГПР. Бланкетното посочване единствено на крайния му размер на практика обуславяло невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формирал и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК. За да е спазен и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следвало в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР, което в конкретния случай не било налице. ГПР от 47.13 % бил несъразмерно висок спрямо средния процент на годишните потребителски кредити, който възлизаб на 16.34 % (по официална статистика на БНБ, достъпна на сайта на банката), което било в нарушение на императивните разпоредби на ЗЗП. Предлагането под формата на допълнителни услуги към договора за потребителски кредит, кредитодателят предоставил на кредитополучателя финансиране и разсрочване на застрахователна премия по застраховка „ЗАЩИТА НА КРЕДИТА И СМЕТКИТЕ" в размер на 1456.56 лв., за които кредитополучателят следвало да заплати общо сумата от 10169.05 лева, на 34 вноски, съгласно договора. Клаузата на чл.7 в частта, предвиждаща формирането на главницата по кредитния договор с включване на дължими по пакет „Защита на кредита и сметките" застрахователна премия била неравноправна по смисъла на чл.

143 ЗЗП, като уговорена във вреда на потребителя, неотговаряща на изискването за добросъвестност и водеща до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя, предвид и размера на вноската по кредита и тази по сключения пакет за застраховка. Предвид неразривната й свързаност с договора за кредит, с договарянето й дължимото възнаграждение за застрахователната премия да се разсрочи и да се изплаща едновременно с погасителната вноска по заема, се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. По този застрахователен договор правата на банката били единствено да търси плащане на уговорената застраховка от застрахователя в случай на настъпване на застрахователното събитие, а кредитор на застрахователните вноски била Застрахователната компания, а не банката.

Обстоятелството, че е предвидено вноските за застраховката да се разсрочат и обслужват заедно с тези по кредита, не я легитимирало като титуляр на това вземане към кредитополучателя.

Ищцата не била наясно и не й било разяснено при сключването на застраховка 2

„Защита на кредита и сметките" какви са правата й, в кои случаи има право да се възползва от тях, каква е общо дължимата премия по същите. Клаузата за заплащане на застраховки била неравноправна, по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като била уговорена във вреда на потребителя, не отговаряла на изискването за добросъвестност и водела до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера на вноските по кредита и тази по сключения договор за застраховка. Предвид свързаността с договора за кредит и договорката да се разсрочи и изплаща заедно с погасителната вноска по заема, се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, налагаща ограничение в размера на ГПР.

Неоснователно било възражението на ответника, ако твърди, че застрахователната премия е включена в ГПР, тъй като била част от главницата по кредита, защото главницата не представлявала част от общия разход по кредита, по смисъла на §. 1, т. 1 от ДР на ЗПК и чл. 19, ал. 1 ЗПК, а представлявала величината, с която размерът на разходите се съпоставя, за да се изрази в процентно съотношение, съгласно установената в Приложение № 1 формула. Допълнителните услуги представлявали разход по кредита и подлежали на включване в годишния процент на разходите, независимо от това дали се заплащат пряко от потребителя или е уговорено тяхната стойност да се кредитира от търговеца, тъй като и в двата случая представляват оскъпяване на кредита за потребителя в допълнение към чистата стойност на заетата сума /в случая главницата от 4500.00 лева/. Счита за недопустимо под формата на „застраховки" кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Сключената застраховка противоречала на чл.115, т. 1 от КЗ и чл. 116, ал. 1 от КЗ и вземането за застрахователна премия им противоречало, а уговорката за възникването му била нищожна. Като се съобрази размера на отпуснатия кредит, дължимата застрахователна премия в общ размер 1456.56 лева и договорната лихва от 41.06 %, общата стойност на разходите по процесния договор за потребителски кредит надвишавала значително договорения годишен процент на разходите от 47.13 %. В процесния договор за потребителски кредит липсвала яснота и относно лихвения процент на ден и годишния лихвен процент, които отново били фиксирани с определени стойности. Не било ясно как посоченият лихвен процент по кредита и годишно оскъпяване по кредита се отнасят към годишния процент на разходите по договора. Уговорката относно лихвения процент по кредита била недействителна до степен на нищожност, поради противоречие със закона, на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Лихвеният процент в размер на 41.06 % бил и несъразмерно висок спрямо средния лихвен процент от 14.61 % при отпускане на потребителски кредити в страната. В случай, че съдът приеме, че се дължи, то същият 3 следвало да бъде редуциран до средния такъв.

Позовава се на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, според който нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не била налице нито една от тези две хипотези - нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или че договорът за паричен заем би бил сключен и ако в него не е включена клаузата за ГПР, като се изходи и от характера на този договор, който бил възмезден и включването на клауза за договаряне ГПР по него било въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Моли да бъде постановено решение, с което сключеният между страните договор за потребителски кредит № 720031222650/25.08.2022 г. да бъде прогласен за нищожен, на осн. чл.26, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради противоречие със закона. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Ответникът депозира отговор на исковата молба, оспорва основателността на иска. Твърди, че процесният договор за потребителски кредит изцяло отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК. Това императивно изискване на закона било изпълнено чрез разпоредбата на чл. 11.2 от Договора за потребителски кредит, в която бил представен погасителния план, съдържащ: размера, броя вноски, всяка от които представена в отделна кутийка и падеж на всеки месец, като конкретната дата на падеж на вноската била посочена в съответната кутийка. Тази разбивка, направена в погасителния план, давала ясна информация на потребителя каква част от дълга си погасява с внасянето на съответната вноска. Дължимостта на всяка вноска била разделена по компоненти: размер на вноската (общ размер), главница, лихва и остатък главница, така че потребителят да е информиран относно начина на погасяването на кредита по пера. Съгласно чл.12 от Договора и в съответствие с чл. 11, т.12 от ЗПК, била предоставена възможност на заемополучателя да изиска безвъзмездно от кредитора детайлен погасителен план, който да даде информация за размера на погасената сума и оставащата за плащане сума, като отразява погасяването на задължението по компоненти (такси, лихва, главница), поради, което следвало да предостави и разбивка по компоненти на главницата. Този погасителен план се предоставял на потребителя само 1) при поискване и 2) ако е извършвал погасявания по кредита и не можел да бъде част от договора, защото се предоставял само при извършено погасяване на вноски по кредита. Такова искане не било подавано до Банката от страна на кредитополучателя. Член 11, ал.1, т.10 от ЗПК изисквал точно посочване в договора на ГПР и общата дължима от потребителя сума към момента на сключване на договора, което изискване било спазено и написано в договора: ГПР – 4

47,13 % и обща дължима сума 10169,05 лева. Останалите възражения срещу начина на изчисляване на ГПР съобразно ЗПК по определения в приложение № 1 начин също били неоснователни, защото тежестта за доказване на тази евентуална грешка в изчислението тежала върху страната, която го твърди, а доказателства в тази насока не били представени. ГПР изразявал задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включвало и уговореното заплащане на възнаградителната лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя. Презюмирало се, че всички разходи с отпускането и използването на финансовия ресурс представляват граждански плод (възнаградителна лихва). В чл.

19 ал. 3 ЗПК били посочени изключенията, т.е. разходите, които не са включени в ГПР.

Член 3 „Определения“, буква „и“ на „Директива 2008/48/ЕО от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити“ давал определение за „Годишен процент на разходите“, а именно: „общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо, включително разходите, посочени в член 19, параграф 2“. ГПР безспорно изразявал общите разходи по кредита, но задължението на кредитора по чл. 11, ал. 1, т. 10 било да информира потребителя за размера на ГПР, изразен като годишен процент от общия размер на кредита, съгласно определението за ГПР, дадено в чл. 19, ал. 1 от ЗПК. ГПР бил параметър, чиято цел била да позволи на потребителя да направи лесно сравнение между две и повече оферти за потребителски кредит. Информацията как се изчислява ГПР и какви компоненти включва била абсолютно безполезна за всеки един потребител, както за да сравни различните оферти на пазара на потребителски кредити, така и за да провери дали кредиторът правилно е изчислил абсолютната стойност на ГПР. Неправилното изчисляване на ГПР по кредита чрез невключване в неговото процентно изражение на задължение, установено в глобален размер чрез посочване на неговата стойност, не водело до недействителност на договора за кредит на соченото основание. В случаите, в които ГПР надвишава установеният в закона максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК, приложение намирала разпоредбата на чл. 19, ал. 5 ЗПК, която указвала, че това води до недействителност на самата клауза в договора.