Решение № 361 от 20.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 361 гр. София, 20.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Наталия П. Лаловска при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20211100506757 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С Решение № 20070097 от 17.03.2021г. по гр.д. № 21585/2020г. на СРС, I Г.О., 35 състав съдът е осъдил С.О., ЕИК *******, гр. София, ул. „******* да заплати на М. Д. Т., ЕГН ********** , с адрес: гр. София, ул. „*******, по предявения иск с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на падане на заледена и непочистена ул. „Бяла акация“, находяща се в гр. София на 31.12.2019г., ведно със законната лихва от 31.12.2019г. до датата на окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил като неоснователен и недоказан иска до пълния предявен размер от 12 000 лева. С решението съдът е осъдил ответника С.О., да заплати на М.

Д. Т., ЕГН **********на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 887.50 ле ‐ ва, представляваща направените по делото разноски, съразмерно на уважената част на исковете, както и ищецът М. Д. Т., да заплати на ответника С.О. , на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 58.33 лева, представляваща направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част на исковете.

Решението е постановено с участието на третите лица помагачи на 1 страната на ответника: „Н.Ч.“ ЕООД и „А.Е.В..Т.“ АД.

Недоволен от решението в ЧАСТТА, с която искът при квалификацията на чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е уважен до размера от 5 000 лева, е останал ответникът С.О., който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва с въззивна жалба от 09.04.2021г. при твърдения, че в обжалваната част решението е неправилно – необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По-конкретно се твърди, че искът е изцяло неоснователен, доколкото ищецът М. Д. Т. не е бил доказал фактическия състав на непозволеното увреждане в хипотезата на т.нар. безвиновна отговорност по чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД спрямо С.О.. В тази връзка, на първо място се релевира възражение, че ответникът изначално бил лишен от адекватна правна защита по тези искови претенции, тъй като съдебната практика допускала вредите и причинната връзка между тях и деянието на деликвента да се установяват единствено въз основа на свидетелски показания, което било явно несправедливо и дискриминационно, доколкото С.О. не можела да ангажира преки свидетелски показания за съответната дата и час на деликта.

На следващо място, релевира се възражение, че по делото не бил доказан по безспорен начин механизмът на настъпилия деликт, като счита, че въпросното счупване на пострадалия е могло да настъпи по всякакъв друг начин, не само от подхлъзване и падане по заледена и непочистена улица.

Освен това, въззивникът излага възражения срещу правните изводи на първоинстанционния съд, доколкото СРС не бил отчел обстоятелството, че в Контактния център към С.О. не била налична информация за подаден сигнал/жалба за наличие на заледен и непочистен участък на ул. „Бяла Акация“, гр. София, както и не били взети под внимание възраженията на ответника, направени в депозирания отговор на исковата молба, че на 31.12.2019г. в гр. София метеорологичните условия се характеризирали с топло и слънчево време. В допълнение, дори да се приемело, че действително е бил налице заледен и непочистен пътен участък, то въпросната ул. „Бяла Акация“, гр. София била второстепенна вътрешна улица, като снегопочистването било насочено приоритетно към главните улици с масов градски транспорт и спирките на градския транспорт. Не на последно място, въззивникът намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, 2 респективно счита присъдения размер от 5000 лева за претърпени от ищеца неимуществени вреди за необосновано завишен от СРС и неотговарящ на принципа на справедливост, заложен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Поради всичко това моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да отхвърли изцяло предявения иск по чл. 49 вр. чл.

45, ал. 1 от ЗЗД като неоснователен и недоказан, евентуално да намали размера на присъденото обезщетение. Претендира разноски.

Въззиваемият М. Д. Т. , оспорва така депозираната въззивна жалба като неоснователна по съображения изложени в подадения по реда на чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор от 21.05.2021г. Претендира разноски.

Третите лица помагачи на ответника и въззивник – „Н.Ч.“ ЕООД и „А.Е.В..Т.“ АД не вземат становище по депозираната въззивна жалба.

Решение № 20070097 от 17.03.2021г. по гр.д. № 21585/2020г. на СРС, I Г.О., 35 състав в ЧАСТТА, в която е отхвърлен иска по чл. 49 вр. с чл. 45, ал.

1 от ЗЗД за разликата до пълния предявен размер, като необжалвано от ищеца е влязло в сила.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността 3 на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.

Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.

Въззивният съд намира първоистанционното решение за правилно и обосновано.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявен от М. Д. Т. срещу С.О. осъдителен иск – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 12 000 лв. болки и страдания настъпили в резултат от подхлъзване на лед и последващо падане на земята на 31.12.2019г. на непочистена от лед и сняг и неопесъчена улица „Бяла акация“, в гр. София, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

Правилно първоинстанционният съд в проекто-доклада по делото, обективиран в Определение от 29.07.2020г. по гр.д. № 21585/2020г. по описа на СРС, I Г.О., 35 състав, е квалифицирал така предявения иск по чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, доколкото с него се иска ангажиране на имуществената отговорност на ответника за заплащане на обезщетение за вреди, причинени не от обективни и присъщи качества на една вещ – общински път, а причинени вследствие неправилната експлоатация на вещта, което е довело до увреждането на ищеца. Тоест, видно от съдържанието на исковата молба се касае за вреди, които са в резултат на нехарактерно състояние на вещта и в такъв случай отговорността на нейния собственик, в частност С.О., е по реда на чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД – за виновно бездействие за отстраняването на повредите и възстановяването на типичното състояние на вещта. Предявеният иск има за предмет компенсирането на претърпените от ищеца вреди, причинени от виновно, противоправно поведение на лица, на които 4 ответникът е възложил работа, поради което правилна се явява и разпределената доказателствена тежест по делото в посочения проектодоклад.

С исковата молба ищецът твърди, че на 31.12.2019г. около 20:15ч. е излязъл от дома си, находящ се на ул. „*******, гр. София за да посрещне свой познат, който тъкмо бил пристигнал в близост до кръстовището на ул.

„*******“ и ул. „Бяла Акация“. Твърди се улиците в този район да са били заледени, заснежени, непочистени и неопесъчени. Малко след тяхната среща и отправянето на двамата към дома на М. Д. Т. за предстоящото посрещане на новата 2020 година, двамата вървели по ул. „Бяла Акация“, където нямало тротоар, като в следващ момент ищецът се е подхлъзнал и вследствие на падането е наранил своята дясна ръка в областта на лакътя. Падането било съпроводено с остри болки, които продължили през цялата вечер. На 01.01.2020г. ищецът е посетил спешен кабинет по ортопедия и травматология на УМБАЛСМ „Пирогов“, където е констатирано счупване на горния край на лъчевата кост на дясната ръка. Назначената терапия включвала поставяне на гипсова шина. Навеждат се твърдения за продължителен период от време – 3 месеца, в който ищецът е изпитвал болки в дясната ръка, които дълго време го възпрепятствали от самостоятелното извършване на ежедневни битови дейности, доколкото той бил десничар. Нещо повече, доколкото дясната му ръка била обездвижена и работейки като ИТ специалист бил в невъзможност да изпълнява своите трудови задължения. Необходимостта от асистирана помощ от трети лица (неговата приятелка) за редица битови активности рефлектирала по негативен начин върху самочуствието на ищеца, който усещал зависимостта си от други хора. Това го направило по-агресивен и избухлив, като често сменял настроенията си. Психическото му състояние се влошило допълнително, тъй като след инцидента не могъл да поддържа изградения до този момент активен начин на живот – тренировки във фитнес зала.

Настоящата въззивна инстанция намира, че първоинстанционното решение е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка.

При съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, в частност представен лист за амбулаторен преглед на пациент в КДБ/СО № 000274/01.01.2020г. и болничен лист № 5

Е20190309394 от 02.01.2020г. на ЕТ Д-р Л. К. АИППМП се установява, че М. Д. Т. е получил счупване на горния край на лъчевата кост. Освен това, по делото са приети съдебномедицинска експертиза (СМЕ) и допълнителна СМЕ на доц. д-р Н.А.С., които настоящата въззивна инстанция кредитира като пълно и компетентно изготвени, установяващи, че въззиваемият е получил следните травматични увреждания: надлъжно счупване на горния край на дясната лъчева кост и контузия на десния лакът, като пълният възстановителен период е около 2 месеца. След сваляне на гипсовата шина не е било необходимо задължително обездвижване на контузената ръка посредством превръзка, която да придържа ръката. Установява се, че при физическо натоварване на десния лакът, както и при влажно и студено време, са възможни търпими болки и неприятни усещания, без да оставят трайни последици за пострадалия. Вещото лице посочва, че е възможно причинените на М. Д. Т. увреждания да се получат по описания от него начин – падане на заледен терен. В проведеното по делото заседание на 24.02.2021г. вещото лице доц. д-р Н.А.С. разяснява, че всяко динамично или статично натоварване на лакътната става, в чието движение участва и счупената лъчева кост, може да доведе до дискомфорт, лека търпима болка.