Решение № 855 от 24.07.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 1617/2025
- Вид
- Решение № 855
- Подписан
- 24.07.2025
- В сила
- 10.11.2025
- Състав
- Иван Георгиев Калибацев
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.183, ал.5, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.6, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.31, ал.7, т.4 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 855 гр. Пловдив, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20255330201617 по описа за 2025 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №24-1030-011099 от 14.01.2025г. на Началник група в ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Х. Н. К., ЕГН:********** за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева на осн. чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП.
По съображения, изложени в жалбата, се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, жалбоподателят не се явява, но се представлява от процесуален представител – адв. М.-А., която поддържа жалбата и прави същото искане. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. По делото е приложено писмено становище, в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на наказателното постановление, като се прави искане същото да бъде потвърдено. При евентуално уважаване на жалбата, се прави възражение за прекомерност относно размера на адвокатския хонорар. Не се претендират разноски.
1
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното физическо лице/ и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 30.12.2024г. около 00:30 часа жалбоподателят Х. Н. К. управлявал лек автомобил – „Ауди А8“, с рег. № **** по бул.„Х. Ботев“ в гр. Пловдив. На кръстовището с ул. „Найчо Цанов“ направил обратен завой и навлязъл и преминал през кръстовището на забранителен червен сигнал на светофара при работеща в нормален режим три секционна светофарна уредба. Посоченото било възприето от намиращите се на мястото полицейски служители, между които и свидетелят И. Д.. Полицейските служители последвали автомобила на жалбоподателя и го спрели за проверка.
За констатираното на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, серия GA №3352018 от 30.12.2024г. за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП. К. подписал акта без възражения. Получил препис от него на същата дата и удостоверил с подписа си, че е уведомен, че в 7 - дневен срок може да даде допълнителни обяснения и да направи възражения, като не се възползвал и от това си право.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства – изцяло от показанията на актосъставителя И. Л. Д.. В показанията си актосъставителят Д., разпитан в качеството на свидетел, потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Съдът кредитира показанията на посочения свидетеля като произтичащи от незаинтересован източник, логични, съответстващи и непротиворечащи на събраните по делото писмени доказателства.
По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от Х. Н. К. нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. В конкретния случай, 2 макар и жалбоподателят да е възприел подадения от светофарната уредба червен светлинен сигнал /установяващ забрана за навлизане в кръстовището/, то той е преценил да не се съобрази с него. В посочената норма са изброени четири хипотези за съобразяване на поведението от страна на участниците в движението – 1.съобразяване със сигнали на длъжностни лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, 2.съобразяване със светлинните сигнали, 3.съобразяване с пътните знаци и 4.съобразяване с пътната маркировка. В случая, по начина, по който е описано нарушението в АУАН и в НП, няма съмнение, че се касае до нарушаване на второто предложение – съобразяване със светлинните сигнали. Съгласно глава осма от ППЗДвП светлинните сигнали на светофара имат следното значение: червена светлина - означава „Преминаването е забранено“; едновременно светещи червена и жълта светлина - означава „Преминаването е забранено“; зелена светлина - означава „Преминаването е разрешено“ и жълта светлина означава „Внимание, спри!“ Това не се отнася само за онези от водачите, които в момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението“. В конкретния случай, от събраните и проверени по делото доказателства, съдът приема, че жалбоподателят е навлязъл и преминал през кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба. Този фактически извод беше направен въз основа на кредитираните от съда показания на свидетеля - очевидец Д., който заяви, че е възприел действието на жалбоподателя по извършване на обратен завой, а от тук навлизане и преминаване през кръстовището на забранителен червен сигнал на светофара при работеща в нормален режим три секционна светофарна уредба. Следва да се посочи, че от страна на Х. К. не се ангажираха никакви доказателства, които да опровергаят или поне да внесат съмнение в достоверността на събраните гласни и писмени доказателства, така че да разколебаят съда в убеждението му за наличието на това процесно административно нарушение. Нещо повече при съставянето на АУАН жалбоподателят К. изобщо не е оспорил фактическата обстановка, излагайки възражения в съставения му акт, като не се е възползвал и от допълнително предоставения му срок по чл.44 от ЗАНН за депозиране на писмени възражения, вследствие на което презумптивната доказателствена сила на акта, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, не бе оборена.
3
По отношение на възражението, че жалбоподателят е могъл да премине през кръстовището на основание чл.31, ал.7, т.4 от ППЗДвП и деянието му не е противоправно, съдът съобрази, че същата норма касае само случаите, при които преминаването е осъществено при жълт светофар, при случаите, при които водачите които навлизат или се намират в кръстовището са длъжни да го освободят. Доколкото се прие от фактическа страна, че преминаването е станало на червен забранителен сигнал, то и тази норма е неприложима в настоящия случай. Отделно от това следва да се посочи, че жълтият сигнал няма разрешителна функция /арг. чл.31, ал.7, т.4 ППЗДвП - жълта светлина означава „Внимание, спри!/.
С оглед извършеното нарушение правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП. Глобата е определена във фиксиран от закона размер – 100 лева, поради което и не може да подлежи на корекция от съда.
Констатираното нарушение разкрива типичната обществена опасност на деяния от този вид, а не по-ниска, което прави и невъзможно приложението на чл.28 от ЗАНН в процесния случай.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на обжалваното наказателното постановление. При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Неоснователно е наведеното възражение за неяснота при описание на нарушението в съставения АУАН и в издаденото НП, свързани с липсата на посока на движение на автомобила и с това с коя точно светофарна уредба е следвало да се съобрази жалбоподателят. И в АУАН и в НП е посочено с нужната яснота, че при управление на лек автомобил – „Ауди А8“, с рег. № **** по бул. „Х. Ботев“ в гр.Пловдив на кръстовището с ул.„Найчо Цанов“ жалбоподателят е направил обратен завой и е навлязъл и преминал през кръстовището на забранителен червен сигнал на светофара при работеща в нормален режим три секционна светофарна уредба. За кой точно от всички налични на кръстовището светофари се отнася това е без значение, тъй като е обстоятелство, което не е включено в състава на нарушението. Неописването 4 на посоката на движение на лекия автомобил и неописването на точната светофарна уредба би могло да се приеме за непълнота на описанието на нарушението единствено ако това обстоятелство има определено процесуално значение, което с оглед конкретиката на случая не е така.
Поради горните съображения наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Само за пълнота следва да се посочи, че отнемането на контролни точки на основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, не подлежи на съдебен контрол.
Предвид изхода от спора, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да бъде уважено, а искане за разноски от въззиваемата страна не е направено.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №24-1030-011099 от 14.01.2025г. на Началник група в ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Х. Н. К., ЕГН:********** за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева на осн. чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5