Решение № 20 от 19.01.2024, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. ****, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ****, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана Р. Петрова при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНДР. С. като разгледа докладваното от Гергана Р. Петрова Административно наказателно дело № 20231420201197 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. И. С. с.****, общ.**** срещу Наказателно постановление (НП) №23-0967-001821/18.10.2023 г., издадено от Началник група в ОДМВР ****, Сектор ПП ****, с което на основание чл.177, ал.1, т.3 б.“А“ от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100,00 лв.

В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се съображения, че нарушението не е извършено съзнателно. Поддържа се, че АНО не е посочил в какво качество- водач, собственик, упълномощен ползвател или длъжностно лице е санкциониран жалбоподателя. АНО бил бланкетно посочил чл.26 ал.3 от ЗАНН,без да конкретизира синът и малолетен,непълнолетен или пълнолетен е, което затруднявало жалбоподателя да разбере в какво е обвинен. Не бил изяснен и факта защо е санкционирана майката като законен представител, а не бащата на ****.

Излага се също,че жалбоподателят не е извършил нарушението, за което й е наложено наказание като водач на МПС,още по-малко съзнателно. Иска се отмяна на обжалваното НП.Претендират се разноски.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. М. Б., който поддържа жалбата и претендира присъждане на разноски.

1

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. В съпроводителното писмо до РС ****, с което е представена административната преписка, ответникът моли обжалваното НП да бъде потвърдено. Прави възражение при евентуално уважаване на жалбата за присъждане на адвокатско възнаграждение под предвидения в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения минимум.Не претендира разноски.

Настоящият състав намира депозираната жалба за процесуално допустима. Подадена е в преклузивния срок, предвиден в чл.59 ал.2 ЗАНН, от лице, имащо право и интерес от обжалване и против акт - наказателно постановление от категорията на обжалваемите. Разгледана по същество депозираната жалба се явява основателна.

След като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното:

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акт за установяване на административно нарушение №1041176/07.10.2023 г, затова, че на 07.10.2023г. около 16:20 часа в с.**** на ул. **** до номер 13 , като родител настойник допуска малолетния й син **** с ЕГН:**** от с. ****, да управлява мотопед „****“, с рама номер ****, който след направена справка се установило, че е регистриран с номер **** със собственик **** от с. **** /придобит от същата/, като водачът ****/малолетния/ не притежава свидетелство за управление на МПС,не е правоспособен водач.

Констатирано е в акта, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.102 т.1 ЗДвП,която норма съдържа няколко хипотези,една от които е отразена в акта,а именно:“ Водач, собственик, упълномощен ползвател или длъжностно лице което допуска или предоставя управлението на МПС на лице, което не е правоспособен водач.“Отразено е освен това в акта,че същият се издава на основание чл.26 ал.3 ЗАНН,който пък от своя страна гласи,че

„за административни нарушения,извършени от малолетни,непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и……отговарят съответно родителите….,които съзнателно са допуснали извършването им“.

Впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление с идентична фактическа обстановка, с което на 2 жалбоподателя за нарушение на чл.102 т.1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. чл.177 ал.1, т.3 б.“А“от ЗДвП му е наложена административно наказание глоба в размер на 100,00 лв.

Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства,които не се оспорват от страните. По делото са приети и съответно приложени следните относими писмени доказателства:НП № 23-0967-001821/18.10.2023г, АУАН серия GA № 1041176/07.10.2023г. , Сведение с peг. № 967000-14389/10.10.2023г., Справка за нарушител-водач ,заверено копие на Заповед per. №8121з1632/02.12.2021г.

В хода на делото са събрани и гласни доказателства, посредством разпита на свидетелите Д. Д. и В. Д..Същите са категорични,че на посочените дата,час и място в акта са констатирали отразеното в акта нарушение, извършено от малолетния син на жалбоподателката/управление на мотопед без свидетелство за управление/,която била извикана от тях и заявила,че е „закупила“ процесния мотопед от трето лице преди няколко дни за сина си,тъй като съучениците му вече притежавали такива,и,че същия ден/на проверката и съставяне на акта/изпратила сина си за покупки с мотопеда.

Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, които споделят свои непосредствени впечатления. Същите са незаинтересован от изхода на делото. Показанията им са последователни и безпротиворечиви,взаимно се допълват и се подкрепят и от останалите доказателства по делото .,вкл. и от изявленията на жалбоподателката,обективирани в посоченото по-горе сведение,в което жалбоподателката възпроизвежда същите факти,споделени и от разпитаните свидетели. Въпросното „сведение“ също не се оспорва от жалбоподателката. Като съдържащо факти и обстоятелства във вреда на жалбоподателката,и имащо характер на частен свидетелсващ документ,настоящият състав зачита материалната му доказателствена сила относно отразените факти и обстоятелства ,и приема, че застъпената в хода на делото друга теза от пълномощника на жалбоподателката е единствено с цел процесуална защита.

От доказателствата по делото се установява кога е извършена проверката, и, че при извършването и е установено, че малолетният син на жалбоподателката е извършил нарушение като управлява моторното превозно 3 средство, като не е правоспособен водач-не притежава свидетелство за управление на МПС.От доказателствата по делото се установява,че е налице и друго нарушение – извършено от самата жалбоподателка,която била предоставила МПС-процесния мотопед на неправоспособен водач.Първото констатирано нарушение се подвежда под нормата на чл.150 ал.1предл.1 ЗДвП,а второто – под нормата на чл.102 ал.1 т.1 предл.3 ЗДвП.

Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон. При тази проверка настоящата инстанция констатира,че АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентните за това органи и формално съдържат всички необходими реквизити визирани в ЗАНН.

Правилно е установена и описана фактическата обстановка. По делото не е спорно, че е налице извършено от непълнолетния ****.**** нарушение, тъй като същият при проверка от служители на ОД на МВР – **** е бил установен да управлява процесния мотопед ,посочен в акта. Това нарушение, извършено от сина е било допуснато да бъде извършено от жалбоподателя П.С., в качеството и на родител на ****.****-непълнолетен. И в акта и в НП е посочено,че отговорността на жалб.се ангажира на осн.чл.26 ал.3 ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл.26 ал.3 от ЗАНН за административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение отговарят, съответно, родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им. В този смисъл и дадената от актосъставителя и АНО правна квалификация на нарушението е правилна.

Видно е, че се касае за установено управление на МПС от лице, което не е правоспособен-малолетния **** според отразеното. Правилно е установена и описана фактическата обстановка. По делото не е спорно, че е налице извършено от сина ****.**** нарушение, тъй като същият при проверка от служители на ОД на МВР – **** е бил установен да управлява процесния мотопед ,посочен в акта без да е правоспособен водач. Това нарушение, извършено от непълнолетното/малолетно според отразеното/ лице е било допуснато да бъде извършено от жалбоподателя П.С., в качеството и на родител на ****.****-непълнолетен. Съгласно разпоредбата на чл.26 ал.3 от ЗАНН за административни нарушения, извършени от 4 малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение отговарят, съответно, родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им. В този смисъл и описаното от актосъставителя и АНО нарушение е правилно,с изключение на факта,дали сина на жалбоподателката е малолетен или непълнолетен.

Изложеното съображение в жалбата относно липсата на една цифра от посоченото ЕГН на сина на жалб. настоящият състав намира за неоснователно.Видно е,че се касае за допусната техническа грешка,при която последната цифра ат ЕГН-то липсва.Но няма спор,че се касае именно за сина на жалбоподателката. От първите изписани 6 цифри на ЕГН-то му се установява,че синът на жалбоподателката е роден на 23.09.2009г., т.е.към момента на нарушението и съставяне на АУАН той е бил непълнолетен, а не малолетен, въпреки, че доказателства в обратна насока не са представени от жалбоподателката. Дори да не е посочено дали сина на жалбоподателката е малолетен или непълнолетен, и независимо, че в акта и НП е посочено, че той е малолетен, според съда с това не се злепоставят по никакъв начин правата на жалбоподателката. Тя голословно поддържа, че не било ясно дали синът и бил малолетен или непълнолетен, въпреки,че самата тя е наясно кога е роден синът и,и дали той е малолетен или непълнолетен с оглед на което би могла да организира защита си. А и чл.26 ал.3 ЗАНН е категоричен, че родителите отговарят за административните нарушения,извършени както от техните малолетни деца,така от непълнолетните им деца на възраст от 14 до 16г.,т.е.няма значение за отговорността на жалбоподателката дали сина и – нарушител е малолетен и или непълнолетен на възраст от 14 до 16г.

Настоящият състав намира и, че нарушението, извършено от непълнолетния е допуснато съзнателно от жалбоподателката предвид разп.на чл.26 ал.3 ЗАНН.Този факт се доказва по каатегоричен начин от показанията на разпитаните свидетели и подписаното от жалбоподателката сведение,което като частен свидетелстващ писмен документ не е оспорено от нея - нито верността му,нито автентичността му.С оглед на този факт и предвид разпоредбата на чл. 123 вр.чл.122 СК, че родителите упражняват родителските права и задължения по отношение на ненавършилите пълноление свои деца заедно и поотделно,съдът намира за несъстоятелни и 5 доводите на жалбоподателката, че не било посочено защо е ангажирана нейната отговорност,а не и тази на бащата,

Съдът обаче счита, че НП подлежи на отмяна по други съображения:

Видно е, че се касае за установено управление на МПС, от страна на непълнолетния син на жалбоподателката, и, че жалбоподаттелката е предоставила МПС на непълнолетния си син,който е неправоспособен водач .

С акта и НП нарушението на жалб.е квалифицирано като такова по чл.102 т.1.ЗДвП.Доколкото процедурата по прехвърляне на мотопеда не е приключила/чл.144 ЗДвП/,съдът приема,че жалбоподателката в случая се явява упълномощен ползвател.Чл.102 ЗДвП,обаче има две алинеи,всяка от които съдържа в себе си по няколко хипотези.И актосъставителя и АНО не са конкретизирали и посочили конкретната правна норма/хипотеза/,която е нарушена/,което се явява процесуално нарушение - чл.42 ал.1 т.5 и чл.57 ал.1 6 ЗАНН. С НП ,нарушението на жалбоподателката е квалифицирано и е санкционирано по чл.177 ал.1 т.3 б.А ЗДвП, съгласно която разпоредба се наказват собственик,длъжностно лице или водач,който допуска или предоставя МПС на лице,което не е правоспособен водач/б.А,предл.1 ЗДвП/.

В случая жалбоподателката не е нито собственик,нито длъжностно лице,нито водач, а и не се твърди да е притежавала подобни качества. Тя е обвинена в това, че като родител,настойник е допуснала друго лице да управляваМПС, без да е правоспособен водач, при което административно-наказателната и отговорност е недопустимо да се ангажира по смисъла на чл.177 ал.1 т.3 б.“а“ ЗДвП, още повече, че б.“ А“ също съдържа няколко хипотези/предложения/, като АНО не е посочил на кое от предложенията ангажира административно наказателната отговорност на жалбоподателката, което е друго допуснато процесуално нарушение,с което също се нарушава правото на защита на жалбоподателката.

Разпечатката съдържа 31 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f6c9071c-eb6f-4c14-94a1-a2c9cf00587c