Решение № 1202 от 16.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1202 гр. Пловдив, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330110308 по описа за 2025 година

С исковата молба ищецът Д. Г. И. е предявил против „Би Енд Джи Кредит“ ООД следните кумулативно обективно съединени искове:

- иск за приемане за установено в отношенията между страните на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Договор за кредит ***** от 17.05.2024 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК - осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 23 ЗПК за заплащане на сумата от 710, 50 лв., представляваща недължимо заплатена и получена от ответника при начална липса на правно основание по Договор за кредит ***** от 17.05.2024 г., дължима след покриване на главницата по договора, ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.06.2025 г., до окончателното изплащане на задълженията.

В исковата молба се твърди, че между ищецът и „Би Енд Джи Кредит“ ООД е сключен Договор за кредит ***** от 17.05.2024 г., по силата на който в полза на ищеца е предоставена сумата от 1 300 лв., платима на 10 месечни вноски от 153, 72 лв. в срок до 20.06.2024 г. Сочи, че в договора е установен годишен процент на разходите от 44, 11 % и годишен лихвен процент от 38, 04 %. Твърди, че на основание чл. 9 от Договора следвало да заплати сумата от 473, 20 лв. за допълнителна услуга „Бързо разглеждане на искането за кредит“ и сумата от 709, 80 лв. за допълнителна услуга „Динамично плащане по кредита“. Поддържа, че е погасил предсрочно кредита чрез заплащане на 1 сумата от 2 010, 50 лв. на 23.07.2024 г. Поддържа, че не е спазена писмената форма на договора за кредит, като последният е съставен на шрифт по-малко от 12 пункта. Твърди, че от съдържанието на договора не може да се направи извод по каъв начин е формиран годишният процент на разходите, какви разходи са включени в него и на какво се дължи разликата от 6, 07 % между годишния процент на разходите и годишният лихвен процент. Сочи, че в общата сума на разходите по кредита не са включени таксите по чл. 9 от Договора, които реално увеличават печалбата на кредитора и представляват добавка към възнаградителната лихва, доколкото са включени в погасителните вноски. Твърди, че годишният процент на разходите не отговаря на действителния, тъй като в него не са включени таксите по чл. 9 от Договора.

Поддържа, че с оглед недействителността на договора за кредит потребителят дължи на основание чл. 23 ЗПК единствено чистата стойност на договора от 1 300 лв. и заплатената над този размер сума от 710, 50 лв. представлява недължимо платена и подлежаща на връщане от кредитора. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Би Енд Джи Кредит“ ООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че изискването на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК е в договора да е посочен годишен процент на разходите, което е сторено от кредитора, като оспорва, че посоченият в договора годишен процент на разходите не отговаря на действително приложения. Твърди, че таксите за допълнителни услуги не са включени в годишния процент на разходите, доколкото предоставянето на тези допълнителни услуги не е задължително условие за сключване на договора и последните са предоставени по желание на потребителя. Сочи, че допълнителната услуга „Бързо разглеждане“ предхожда сключване на договора за кредит и е свързано с това дали кредиторът ще отпусне кредит на потребителя. Поддържа, че таксата „Динамично плащане“ не представлява услуга, свързана с управление на кредита по смисъла на чл. 10, ал. 2 ЗПК. Твърди, че договорът за кредит е съставен на шрифт от 12 пункта. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.

1, предл. първо ЗЗД.

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищецът Д. Г. И. и „Би Енд Джи Кредит“ ООД е сключен Договор за кредит № ***** от 17.05.2024 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1 300 лв. срещу насрещното задължение на ищеца – кредитополучател, да върне предоставения му за възмездно ползване финансов ресурс на 10 месечни погасителни вноски – всяка в размер на сумата от 153, 73 лв., ведно с 2 начислената възнаградителна лихва или сумата в общ размер от 1 537, 20 лв.

Установен е годишен лихвен процент от 38, 04 % и годишен процент на разходите от 44, 11 %.

С клаузата на чл. 9, ал. 1 от Договора е установено, че ако потребителят е заявил ползване на услуга „Бързо разглеждане“ при условията на т. 7.3. от Раздел V от Общите условия, последният дължи такса от 473, 20 лв., дължима на равни части през периода на кредита, а в чл. 9, ал. 2 от Договора е установено, че ако потребителят е заявил ползване на услуга „Динамично плащане“ при условията на т. 7.4. от Раздел V от Общите условия, последният дължи такса от 709, 80 лв., дължима на равни части през периода на кредита.

По делото не са представени Общите условия към Договора за кредит.

От изслушаната в производството по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищецът е заплатил сумата от 2 010, 50 лв., с която са погасени следните задължения: сумата от 1 300 лв. за главница, сумата от 0, 41 лв. за законна лихва, сумата от 82, 16 лв. за договорна лихва, сумата от 148, 82 лв. – такса ‚Динамично плащане“, сумата от 473, 13 лв. – такса „Бързо разглеждане“ и сумата от 5, 98 лв. – обезщетение за предсрочно погасяване.

По отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл.

23 ЗПК.

Договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания

3

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.

Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.

В чл. 10, б. „ж“ от посочената Директива е установено, че в договора следва да се съдържа информация относно годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит; посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този процент. Тази разпоредба е транспонирана и съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите-членки следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл.

22 от ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит.

Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.

Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При 4 формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК.

В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.

В случая се установява, че при сключване на договора за кредит страните са установили задължение за заплащане на възнаградителна лихва и такси за допълнителни услуги – „Бързо разглеждане“ и „Динамично плащане“.