Определение № 1308 от 30.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1308 гр. София, 30.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Николов

Членове:

Силвия Б. Русева

Михаела П. Михова като разгледа докладваното от Николай Николов Въззивно частно наказателно дело № 20261100601881 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава XXII от НПК.

Образувано е по постъпил въззивен частен протест от Софийска районна прокуратура срещу протоколно определение от 12.02.2026 г., с което на осн. чл. 249, ал. 1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК било прекратено съдебното производство по НОХД № 14804/2025 г., по описа на Софийски районен съд, НО, 19-ти състав и делото било върнато на Софийска районна прокуратура за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, изразяващи се в ограничаването на процесуалните права на подс. В. Х. В..

В протеста се инвокират доводи относно липсата на противоречия между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт, като представителят на СРП счита, че процесният акт не страдал от пороците, констатирани от първата съдебна инстанция.

Твърди се, че обвинителният акт бил достатъчно ясен по отношение на механизма на извършване на престъпните деяния, като от него било видно, че подсъдимият използвал едновременно и двата предоставени от работодателя му акаунта – единия за извършването на паричното нареждане, а другия за осчетоводяването на извършеното действие.

Моли се протестираното определение да бъде отменено като неправилно 1 и незаконосъобразно.

Протестът е подаден в законоустановения срок от правнолегитимна страна, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество, настоящият съдебен състав намира същия за основателен по следните съображения:

Определителната норма на чл.249,ал.4 от НПК дефинира понятието „допуснато в хода на досъдебното производство съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до нарушение на правата на обвиняемия“.

Нарушенията на процесуалните правила, които могат да обосноват засягане на процесуалните права и правни институти, предоставящи пълноценно и ефективно упражняване на правото на защита на обвиняемия, са свързани с възможността да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в производството; да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 3 от НПК, когато не владее български език.

С оглед фактическата и правна казуистика на делото въззивният съд установи следното:

НОХД № 1881/2025 г. по описа на СРС, НО, 19-ти състав било образувано по внесен обвинителен акт на СРП срещу подсъдимия В. Х. В. за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал.

1 от НК.

В проведеното разпоредително заседание на 12.02.2026 г., първоинстанционния съд приел, че не са налице основанията за прекратяване на наказателното производство, предвидени в чл. 250, ал. 1 от НПК и чл. 251, ал. 1 от НПК, но прекратил съдебното производство на осн. чл. 249, ал. 1, вр. ал. 2, вр. ал. 4, т. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, като констатирал, че депозираният обвинителен акт не давал достатъчно яснота относно кое лице се е облагодетелствало от престъпната дейност, като също така не ставало ясно конкретния механизъм на престъплението, по-конкретно точно кой от предоставените на подс. В. акаунти били използвани за всяко едно от извършените измамни действия.

В разпоредбата на чл. 209, ал. 1 от НК, законодателят е използвал израза 2

„който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага“.

Внимателното тълкуване на горепосочената правна норма води до извода, че за съставомерността на престъплението измама от субективна страна е необходимо тази цел да съществува при започване осъществяването на изпълнителното деяние, но не и да бъде постигната.

С оглед на което фактическите твърдения в обвинителния акт, че съпругата на подсъдимия е била титуляр на сметка, по която са били превеждани парични средства в следствие на действия на подсъдимия по възбуждането на заблуждение у В.Р.С., не се отразява на специалната користна цел на престъплението по чл.209 от НК, тъй като същата се определя, както вече съдът посочи, от това каква е била първоначалната цел на дееца, изводима от действията му непосредствено преди и след възбуждането на заблуждение на В.С..

В обстоятелствената част на обвинителния акт, представителят на прокуратурата е посочил, че подс. В. е извършил действията по възбуждането на заблуждението у В.Р.С. с цел да набави за себе си имотна облага, което е достатъчно за описание на изискуемата в чл.209,ал.1 от НК от субективна страна специална користна цел.

Дали тази цел е налице или не е въпрос по същество, отговор на който следва да се даде с крайния съдебен акт.

Въззивният съд не споделя и инвокираните от първостепенния съд твърдения за неяснота в обвинителния акт относно липсата на конкретизация в същия от кой акаунт, кое конкретно платежно нареждане е съставено.

В обстоятелствената част на обвинителния акт се излагат фактически твърдения, описващи механизма на извършване на плащанията по банков път от дружеството „Европарт България“ ЕООД към контрагенти, като се посочва, ч е платежно нареждане можел да изготви всеки с активен акаунт, но то се подписвало единствено от управителя на дружеството В.Р.С..

Твърди се също, че В.С. предоставил на подс. В. чужди акаунти за банкиране- на П.М.М. (управител на клон в дейността на дружеството София-Горубляне) и на напусналия „Европарт България“ ЕООД счетоводител - И.К..

Посочва се в обвинителния акт, че подсъдимият В. решил да набави за 3 себе си имотна облага чрез въпросната система за разплащане, като за периода 24.02.2017г. до 01.12.2017г. изготвил тридесет и четири платежни нареждания за преводи от банковата сметка на дружеството „Европарт България“ ЕООД, в които като основание посочвал, че паричните суми се изплащали по фактури на различни дружества и затова е необходимо С. да г и подпише, като в платежните нареждания подсъдимият посочвал банкова сметка, с IBAN: ****, с титуляр Д.А.В. (неговата съпруга), а не действителните такива, причинявайки на „Европарт България“ ЕООД вреди, възлизащи на 50 772,21 лева.

С оглед така посочените факти въззивният съд намира, че в обвинителния акт достатъчно конкретно са описани всички съставомерни признаци от обективната и субективна страна на престъплението по чл. чл.

210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което подсъдимият В. Х. В. е предаден на съд, като са изложени в необходимата степен на конкретика фактически твърдения за времето и мястото на извършване на всяко едно от деянията, включени в продължаваното престъпление, с които подсъдимият е въздействал непосредствено върху съзнанието на В.Р.С.; притежаваната от последния разпоредителна власт върху предмета на престъплението, размерът на вредите, специалната користна цел и формата на вината, при която подсъдимия е осъществил инкриминираната деятелност.

Излагането в обвинителния акт на фактически твърдения относно конкретния акаунт, от който е съставено всяко едно от инкриминираните платежни нареждания въззивният съд не намира за необходимо, тъй като приема, че допълнителната конкретизация на въпросните обстоятелства не рефлектира върху признаците от състава на престъплението по чл. чл. 210, ал.

1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, респективно не нарушава правото на защита на подсъдимия да разбере за какво престъпление е предаден на съд.

Предвид изложеното, въззивният съдебен състав приема, че в обвинителния акт коректно са поставени рамките на обвинението, по което следва да се произнесе първостепенният съд след събиране на необходимите доказателства за установяване на обективната истина, в съответствие с изискванията на чл.13 НПК и чл.107 НПК, поради което обжалваното 4 определение като незаконосъобразно следва да бъде отменено и съдопроизводствените действия по НОХД № 14804/2025 г., по описа на Софийски районен съд, НО, 19-ти състав да бъдат продължени.

Водим от горното и на осн. чл. 345, ал. 1 от НПК, СГС, НО, XVI-ти въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 12.02.2026 г., с което на осн. чл. 249, ал. 1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК било прекратено съдебното производство по НОХД № 14804/2025 г., по описа на Софийски районен съд, НО, 19-ти състав и делото било върнато на Софийска районна прокуратура за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство.

ВРЪЩА делото на същия съдебен състав на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5