Решение № 114 от 26.04.2023, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Бяла Слатина, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Н. Гердова при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Гражданско дело № 20221410100653 по описа за 2022 година

Постъпила е искова молба от Л. А. И. с ЕГН ********** от гр.В., ул.“Н.В.“ № 3, ет.1, ап.77, чрез пълномощника си адв.Д.М. от САК с адрес за призовки и съобщения гр.С., ж.к.“Манастирски ливади“ бл.122, вх.Б, ет.2, ап.11 против „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД с ЕИК 206613478 със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н В., бул./ул. Р.П.К. № 4, ет. 6, представлявано от управителите А. Л. Й. и Р. Й. Д., с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, вр.22 от ЗПК, с която се иска да се признае за установено по отношение на страните, че ищеца Л. А. И. не дължи на ответното дружество „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД гр.С., сумата от 50,00 лв. представляваща допълнително възнаграждение по неравноправна клауза на кредитора /ответника по делото/ по договор за заем № 10073138, поради накърняване на добрите нрави на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД.

Желае да му се присъдят направените по делото разноски.

С определение постановено в с.з. на 30.03.2023г. съдът на основание чл.124,ал.1 от ГПК е допуснал изменение на иска предявен от Л. А. И. с ЕГН ********** от гр.В., ул.“Н.В.“ № 3, ет.1, ап.77, чрез пълномощника си адв.Д.М. от САК с адрес за призовки и съобщения гр.С., ж.к.“Манастирски ливади“ бл.122, вх.Б, ет.2, ап.11 против „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД с ЕИК 206613478 със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н В., бул./ул. Р.П.К. № 4, ет. 6, представлявано от управителите А. Л. Й. и Р. Й. Д., с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, вр.22 от ЗПК, с която се иска да се признае за установено по отношение на страните, че ищеца Л. А. И. не дължи на ответното дружество „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД гр.С., чрез увеличение размера от 50,00 лв. на 268,58 лв. представляваща допълнително възнаграждение по неравноправна клауза на кредитора 1

/ответника по делото/ по договор за заем № 10073138, поради накърняване на добрите нрави на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД.

ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.124,ал.1 ГПК вр. чл.22 от ЗПК.

В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД с ЕИК 206613478 (правоприемник на „МЪНИ ПЛЮС

МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД с ЕИК 201284228), чрез пълномощника си адв.М. Й. от САК е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, с който оспорва иска по основание и размер по изложените в него подробни съображения. Не оспорва, че между страните е сключен договор за заем за сумата от 400,00 лв., но оспорва останалите наведени твърдения в исковата молба от ищеца.Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското страна. възнаграждение на ищцовата

В условията на евентуалност съдът да вземе предвид, че в случая не е приложима разпоредбата на чл.22 от ЗПК.

С отговора на исковата молба ответника „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД с ЕИК 206613478 (правоприемник на „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД с ЕИК 201284228) със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н В., бул./ул. Р.П.К. № 4, ет. 6, представлявано от управителите А. Л. Й. и Р. Й. Д. е предявил насрещен иск срещу ищеца с правно основание чл.211 от ГПК, чл.240 от ЗЗД, вр.чл.9 от ЗПК, с който е поискал да се осъди Л. А.

И. да заплати на „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД с ЕИК 206613478 (правоприемник на „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД с ЕИК 201284228) със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н В., бул./ул. Р.П.К. № 4, ет. 6, представлявано от управителите А. Л.

Й. и Р. Й. Д., сумата от 409,20 лв., от която: 369,24 лв. главница за 12 бр. дължими падежирали вноски по договор за заем № 10073138/20.05.2019г. за периода от 18.06.2019г. до 19.11.2019г., съгласно погасителният план и 39,69 лв. договорна/възнаградителна/ лихва за периода от 18.06.2019г. до 19.11.2019г., съгласно погасителният план, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на насрещният иск-23.08.2022г. до окончателното й изплащане и направените по делото разноски-държавна такса и адвокатско възнаграждение.

На основание чл.211 от ГПК съдът приел за съвместно разглеждане в настоящето производство предявеният НАСРЕЩЕН ИСК вх.№ 3962/23.08.2022г. от „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД с ЕИК 206613478 (правоприемник на „МЪНИ ПЛЮС

МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД с ЕИК 201284228) със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н В., бул./ул. Р.П.К. № 4, ет. 6, представлявано от управителите А. Л. Й. и Р. Й. Д. против Л.

А. И. с ЕГН ********** от гр.В., ул.“Н.В.“ № 3, ет.1, ап.77, с правно основание чл.211 от ГПК, чл.240 от ЗЗД, вр.чл.9 от ЗПК, с който е поискал да се осъди Л. А. И. да заплати на „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД с ЕИК 206613478 (правоприемник на „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД с ЕИК 201284228) със седалище и адрес на управление: гр.

2

С., р-н В., бул./ул. Р.П.К. № 4, ет. 6, представлявано от управителите А. Л. Й. и Р. Й. Д., сумата от 409,20 лв., от която: 369,24 лв. главница за 12 бр. дължими падежирали вноски по договор за заем № 10073138/20.05.2019г. за периода от 18.06.2019г. до 19.11.2019г., съгласно погасителният план и 39,69 лв. договорна/възнаградителна/ лихва за периода от 18.06.2019г. до 19.11.2019г., съгласно погасителният план, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на насрещният иск-23.08.2022г. до окончателното й изплащане и направените по делото разноски-държавна такса и адвокатско възнаграждение.

В указания срок не е постъпил писмен отговор по насрещния иск от Л. А. И., не е взел становище по насрещната искова молба, не е направил своите възражения и не е ангажирал доказателства, поради което правата му да направи това по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от ГПК.

По делото са събрани писмени доказателства. Допусната е изслушана ССчЕ, чието заключение не е оспорено от страните и възприето от съда като обосновано и обективно.

Съдът като взе предвид доводите изложени в и.м. и тези в писменият отговор и в с.з. и след преценка на събраните в хода на процеса доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищеца в исковата молба навежда твърдения, че сключил договор за паричен заем № 10073138 с „Кредихелп“ ООД((понастоящем „Мъни плюс мениджмънт" АД, с предишна организационна форма ЕАД/, съгласно който кредиторът му предоставил заемната сума от 400,00 лв. След сключване на договора, потребителят бил уведомен, че следва да заплати допълнителни такси по неравноправна клауза сумата в размер на 650,00 лв.

Твърди, че копие от процесния договор, СЕФ и погасителен план не са му предоставени и не бил подписан от кредитополучателя на всяка страница, съгласно изискванията на ЗПК.

Също така размерът на шрифта, с който е изготвен договорът е под минимално изискуемия съгласно ЗПК, а именно под 12, поради което счита, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита

В исковата молба навежда твърдения, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита относно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. В договора единствено е посочен годишен лихвен процент по заема, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора.

Описаните в съдържанието на договора такси и разходи (в това число възнаградителна лихва и неустойка) обаче водят до различен размер на ГПР от посочения, който е многократно над максимално допустимия, вземайки предвид допълнителните суми, начислени от кредитора.

3

Счита клаузата, с която е уговорено допълнително възнаграждение за недействителна на основание чл.26,ал.1, предл.3 от ЗЗД- накърняване на добрите нрави, предвид посочената в и.м. съдебна практика.

Смята, че с процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди, тъй като няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение.

Счита, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т.

5 от ЗЗП, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Освен това, тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП, поради което нищожни са отделните клаузи от процесния договор на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл.

26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл.

146 от ЗЗП поради неравноправност.

Смята, че в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК ответника „Мъни Плюс Мениджмънт" АД не е включил в ГПР разходите за заплащане на неустойка/допълнителна услуга/, която по своята същност представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР. В случая е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните.

В противен случай счита, че същата е недействителна, защото на ищеца не му е предоставена допълнителна услуга, а дори да бъде събирана допълнителна такса, тя следва да покрива единствено административните разходи по изготвянето им.

Предвид гореизложеното за ищеца се породил правен интерес от търсената съдебна защита, обективирана в петитумната част на исковата молба.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска по основание и размер по изложените в него подробни съображения. Не оспорва, че между страните е сключен договор за заем за сумата от 400,00 лв. Твърди, че в чл. 12, ал. 1 от договора е уговорена клауза за неустойка, но в случая тези уговорки не били влезли в сила и неустойки не са начислявани.

Оспорва твърденията, че договорът не отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1 ЗПК.

Счита, че разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК била приложима в случаите на уговорен променлив лихвен процент, а не както било по процесния договор – фиксиран, който бил и посочен в самия договор. В тази насока излага съображения и сочи съдебна практика.

Не било налице и нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като приложимият ГПР и значимите компоненти за начисляването му били посочени в договора по ясен начин.

Твърди, че към момента на сключване на договора не се дължала предвидената в чл. 12 4 неустойка, поради което и не следвало да се включва в ГПР на основание чл. 19, ал. 3 ЗПК, доколкото се дължала поради неизпълнение на задължения на потребителя.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското страна. възнаграждение на ищцовата

Предявил с отговора на исковата молба насрещен иск срещу ищеца с правно основание чл.211 от ГПК, чл.240 от ЗЗД, вр.чл.9 от ЗПК, който е приет от съда за разглеждане в настоящето производство, с който е поискал да се осъди Л. А. И. да заплати на „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД с ЕИК 206613478 (правоприемник на „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД с ЕИК 201284228) със седалище и адрес на управление: гр.

С., р-н В., бул./ул. Р.П.К. № 4, ет. 6, представлявано от управителите А. Л. Й. и Р. Й. Д., сумата от 409,20 лв., от която: 369,24 лв. главница за 12 бр. дължими падежирали вноски по договор за заем № 10073138/20.05.2019г. за периода от 18.06.2019г. до 19.11.2019г., съгласно погасителният план и 39,69 лв. договорна/възнаградителна/ лихва за периода от 18.06.2019г. до 19.11.2019г., съгласно погасителният план, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на насрещният иск-23.08.2022г. до окончателното й изплащане и направените по делото разноски-държавна такса и адвокатско възнаграждение.