Решение № 167 от 29.03.2023, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. К., 29.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Й.Б.П. при участието на секретаря Х.К.К. като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20225510100673 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че е страна по договор за потребителски кредит тип кредитна линия - * *** подписан с ответното дружество "***. Съгласно Договор за потребителски кредит тип кредитна линия - ***, трябвало да върне сумата по кредита в общ размер на 7419.48 лева, при сума на получаване 5000.00 лева, при ГПР 49.97%, годишен лихвен процент 28.62 % при срок на кредита от 24 месеца. Съгласно чл.1 от Договор за потребителски кредит тип кредитна линия -* *** сключен с "*** следвало да заплати и еднократна такса за оценка на риска в размер на 600 лева. Счита, че клаузата съдържаща се в чл.1 от Договор за потребителски кредит тип кредитна линия* *** предвиждаща заплащането на еднократна такса за оценка на риска в размер на 600 лева е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, съображенията му за това са следните: На първо място, възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, била регламентирана в разпоредбата па чл.10а, ал.1 3ПК (нов - ДВ. 6л.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът не допускал кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2 ЗПК. Допълнителната услуги по чл.1 от договора предвиждаща заплащането на еднократна такса за оценка на риска в размер на 600 лева, безспорно представлявала услуга свързана именно с усвояването на кредита и била в явно противоречие с чл.10а от ЗПК. В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави но смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 то, вр. от 1

ЗЗД било налице именно, когато се нарушава правен принцип, било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Породи накърняването на принципа на „добри нрави“ по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД се достигало до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца, с цел извличане на собствена изгода на кредитора. В клаузата на чл.1 от Договор за потребителски кредит тип кредитна линия***, предвиждаща такса оценка на риска била нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143,т.19 от ЗЗП, тъй като сумата, която се претендирала чрез нея била в размер на 1/8 от сумата на отпуснатия кредит. По този начин, безспорно се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. Отделно от това, уговорената клауза на чл.1 от Договор за потребителски кредит тип кредитна линия-* *** била нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП, тъй като предвиждала заплащането на такса, която е необосновано висока. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Клаузата на чл.1 от договора не се явявала индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП, тъй като е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямали възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора. В този смисъл била Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. В глава четвърта от 3ПК било уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка, да откаже сключването на такъв. С процесната клауза на чл.1 от договора, предвиждаща заплащането на еднократна такса за оценка на риска в полза на кредитора, се уговаряло още едно допълнително възнаграждение в размер на над размера на отпуснатия кредит. Основната цел на така уговорената клауза била да доведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница. Моли съда да постанови решение, с което да приеме, че клаузата съдържаща се в чл.1 от Договор за потребителски кредит тип кредитна линия -* *** сключен с "***, предвиждаща заплащането на еднократна такса за оценка на риска в размер на 600 лева за нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.10а от ЗПК и чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП. Претендира съдебни разноски.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Изложените в исковата молба твърдения били неправилни, необосновани, недоказани и противоречащи с възникналите между страните правоотношения и относимите към правния спор доказателства. Договорът за потребителски кредит тип кредитна линия - * съдържал всички, предвидени в чл.11 от Закона за потребителския кредит реквизити, като включително отговарял на всички изисквания на действащото в Република Б. законодателство, предвид което същият бил действителен. На *** между ищеца и ответника „*** бил 2 сключен Договорът за потребителски кредит тип кредитна линия - * * като ищецът усвоил главница в размер на 5000 лв., с лихвен процент по кредита 28.62 % и Годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49.97 %.

Кредитът следвало да бъде върнат на 24 вноски, всяка в размер на 309.14 лв.

Към настоящия момент ищецът заплатил общо 6 вноски, последната от които с падеж на 03.01.2022г. или общо 1854.84 лв., след което е преустановил плащанията по кредита си. Налице били 4 неплатени вноски с настъпил падеж. Оспорва и посочените в исковата молба твърдения, относно недействителността на клаузата съдържаща се в чл.1 от процесния договор за кредит. В чл.10, ал.1 от ЗПК било предвидено, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. В ал. 2 на същия член се предвиждало ограничението, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Предвиденото ограничение не обхващало уговорената в чл. 1, ал. 3, т. 3 от договора такса за оценка на риска, тъй като последната не била свързана нито с усвояването, нито с управлението на кредита. Предвид това, счита за неправилни изложените твърдения в исковата молба за противоречието на посочената клауза с разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Неправилни били и наведените твърдения, че кредиторът е предоставил допълнителна услуга чрез посочената клауза, като в тази връзка и не се сочат никакви основания, а единствено се излагали твърдения, които не отговаряли на истината.

Неправилни били изложените в исковата молба твърдения, за заобикаляне на закона по смисъла на чл. 21, ал.1 от ЗПК и по-конкретно чл.33, ал.1 от ЗПК. В сочената разпоредба се предвиждало, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В случая таксата не била обвързана с това дали кредитополучателят ще забави или не дължимото по кредита. По повод изложената практика за неустойка, то процесната клауза нямала характера на неустойка и счита същата за неотносима към правния спор. В тази връзка била неприложима и разпоредбата на чл.143, т.5 от ЗЗП. Моли съд да отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан. Претендира съдебни разноски.

Приет за разглеждане на основание чл.211 от ГПК е предявен от *** срещу П. Б. П. насрещен частичен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът по насрещния иск твърди, че на *** сключил с П. Б. П. договор за потребителски кредит тип кредитна линия -* *. На същата дата ответникът Б. усвоил главница в размер на 5000 лв., с лихвен процент по кредита 28.62 % и Годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49.97 %. Кредитът е следвало да бъде върнат на 24 вноски, всяка в размер на 309.14 лв.

Ответникът заплатил общо 6 вноски, последната от които с падеж на 03.01.2022г. или общо 1854.84 лв., след което е преустановил плащанията по кредита си и били налице 4 неплатени вноски с настъпил падеж.. През 2022г.

П. Б. П. сезирал Районен съд - К. с искане за прогласяване на нищожност на клауза, съдържаща се в чл.1, от договора, с която се предвиждало заплащането на еднократна такса за оценка на риска в размер на 600 лв.

Предвид това, на основание чл.71 от ЗЗД, чл.60 от ЗКИ и чл.31 от Общите условия уведомява длъжника, че от датата на получаване на настоящата 3 насрещна искова молба, счита следните вземания по Договора за потребителски кредит тип кредитна линия - * * за предсрочно изискуеми, а именно: главница в размер на 4489.35 лв. и лихва в размер на 1075.18 лв. или общо 5564.52 лв. В случай, че основната исковата претенция бъде уважена, уведомлението да се счита по отношение на вземания от посочения договор в общ размер 4964.64 лв., представляващи главница в размер на 3889.35 лв. и лихва в размер на 1075.18 лв. Моли съда, да постанови решение с което да осъди П. Б. П. да заплати на „*** сума в размер на 50 лв., частичен иск от 5564.64 лв., представляваща главница в размер на 4489.35 лв. и лихва в размер на 1075.18 лв. При условията на евентуалност - ако бъде уважен предявения иск за прогласяване на нищожност на клауза, съдържаща се в чл.1 от Договора, моли съда да осъди П. Б. П. да заплати на „*** сума в размер на 50 лв., частичен иск от сумата 4964.64 лв. представляваща главница в размер на 3889.35 лв. и лихва в размер на 1075.18 лв. Претендира съдебни разноски.

В отговор на насрещната исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, ответникът счита насрещния иск за неоснователен. Заявява, че сключеният Договор за потребителски кредит тип кредитна линия -* */*** безспорно имал белезите на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от Закона за потребителския кредит (обн. ДВ, бр. 18/05.03.10г.) и него била приложима и общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне, в сила от 10.06.2006г. (§ 13, т.12 от ДР на ЗЗП, вр. чл.143 и сл. от ЗЗП), както и нормите на Европейското общностно право - Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. В тази връзка, съдът имал задължение да следи служебно и при незаявено от страна на кредитополучателя основание за нищожност на договора, когато била нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисквало събиране на доказателства, когато било относимо до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, когато било налице противоречие с добрите нрави.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 н чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит бил недействителен по подробно изложени съображения по предявения иск за нищожност. В сключения Договор за потребителски кредит тип кредитна линия-* */*** бил посочен ГПР-49.97% и годишен лихвен процент 28.62%. Липсвало обаче, каквото и да е уточнение, какви точно разходи се включват в посочения процент. Посоченият годишен лихвен процент 28.62%. не било ясно как точно се съдържат и как се изчисляват по отношение на общия ГПР, както и защо има разлика в близо 22% между размера на ГПР и ГЛП, не ставало ясно и дали в ГПР е включена сумата за еднократна такса за оценка на риска, напротив дори се признавало, че в ГПР, тази такса не била включена. По този начин кредитополучателят, бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Договорът за потребителски кредит тип кредитна линия -* * /*** бил нищожен, поради неспазване на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл.11, ал.1, т.10, вр, с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата, която се претендира за „еднократна такса за оценка на риска в размер на 600 лева не била включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит бил посочен ГПР в размер 4 на 49.97%, чрез включването на възнаграждението за „таксата “ в размер на 600 лева, към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали над 50%, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще нрави по обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата за „такса за оценка на риска" се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на разходите. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи за „такса Гарант“ се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи за „такса оценка на риска „ в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите. Съгласно чл.26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая, не било налице нито една от тези две хипотези - нищожната клауза на процесния договор за кредит относно определянето на ГПР да бъде заместени по право от повелителни норми на закона, или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не е включена клаузата определяща ГПР, тъй като ГПР е въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК.