Решение № 70 от 26.03.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Бургас, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Сузана Т. Чинева-Койнова като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252100601701 по описа за 2025 година Въззивното производство е образувано по жалба на Л. К. С., подсъдим по НОХД № 345/2025 г. по описа на РС-Бургас, чрез упълномощените му защитници адв. Веселина Василева и адв. Златослав Атанасов от АК-Бургас, срещу присъда № 152/24.10.2025 г., постановена по НОХД № 345/2025 г. по описа на Районен съд гр. Бургас.

С посочената първоинстанционна присъда подсъдимият Л. К. С., с ЕГН ********** е бил признат за виновен в това, че на 19.11.2022 година, в град Бургас, ж.к. „С.“, от бивше бистро „Д.“, отнел чужди движими вещи, а именно: 2 броя фризери тип ракла, 1 един брой вертикален фризер, 1 брой бойлер „Атлантик“ 80 литра, 1 брой бойлер „Аристон“ 100 литра, 2 броя отопляеми газови печки от желязо, 1 брой професионална съдомиялна машина марка „Сименс“, 1 брой професионална готварска печка с четири котлона електрически и две фурни, 20 броя пластмасови столове, 4 броя пластмасови маси, 60 броя порцеланови чинии - плата, 50 броя салатни прозрачни купи, 2 броя газови котлони за готвене, 1 брой газов двоен котлон за готвене, всичко на обща стойност 1 904.00 /хиляда деветстотин и четири/ лева, от владението на Д. А. Д., ЕГН **********, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на кражбата е използвано неустановено по делото моторно превозно средство микробус с peг. № А 6794., като на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 и чл. 54 от НК го осъдил на 1

„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изпълнението на наложеното наказание 2 /две/ години „лишаване от свобода“ за срок от 4 /ЧЕТИРИ/ ГОДИНИ.

Със същата присъда на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъдил подсъдимия Л. К. С., да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР – Бургас направените по делото в хода на досъдебното производство разноски общо в размер на 117.00 /сто седемнадесет/ лева за изготвена съдебно-оценъчна експертиза. Съдът осъдил подсъдимия Л. К. С. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Бургас направените по делото в хода на съдебното производство разноски в размер на 40.00 /четиридесет/ лева, представляващи възнаграждение на вещо лице.

На основание чл. 190, ал. 2 от НПК районният съд осъдил подсъдимия Л. К. С., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Бургас направените по делото в хода на съдебното производство разноски в размер на 5.00 /пет/ лева, представляващи държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Въззивната жалба е бланкетна, като в нея се сочи, че авторството на деянието останало недоказано, както, че процесните вещи не са индивидуализирани. Твърди се също, че обвинението за използван автомобил по време на кражбата е останало недоказано. Прави се искане подсъдимият да бъде оправдан по обвинението за което е осъден.

В съдебно заседание пред въззивния съд защитниците поддържат твърденията си от въззивната жалба за липса на доказателства за авторството на деянието и за използване на МПС при неговото извършване.

В проведеното на 23.03.2026 г. открито съдебно заседание подсъдимият, редовно призован, не се явява. Неговият защитник адв. Василева заяви, че преди заседанието се е свързала с клиента си и той е изразил желание делото да се разгледа в негово отсъствие.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас намира жалбата за неоснователна и предлага първоинстанционната присъда да се потвърди изцяло, като правилна и законосъобразна.

Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна проверка на присъдата, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК намира въззивната жалба за процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество - за неоснователна.

По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, нужни за неговото правилно решаване. Настоящият въззивен състав, след извършване на собствена проверка и анализ на доказателствения материал по делото, както и упражнявайки правомощията си по чл. 327 НПК, допусна събирането на допълнителни доказателства в резултат на което намира за установена следната фактическа обстановка, която съвпада с възприетата в мотивите към присъдата на 2 първоинстанционния съд:

Подсъдимият Л. К. С. е роден на ********** г. в гр. Бургас и живее в същия град. Той е *******, ******** гражданин, ********* образование, **********, ****** - *********, *******, с постоянен адрес: *************, с ЕГН **********.

В средата на месец ноември 2022 г. подсъдимият Л. К. С. се нуждаел от парични средства. Поради тази причина той започнал временна работа без трудов договор при пострадалия Д. А. Д.. Двамата се уговорили С. да помага на Д. да разрушат бившето бистро „Д.“, намиращо се в гр. Бургас, ж.к. „С.“ пред бл. ***. Уговорката била след края на работния ден, в присъствието на Д., С. да прибира непотребните железа и ламарини и да ги продава за скраб, като получените пари да му остават като заплащане за свършената през деня работа. Така, на 17.11.2022 г. и на 18.11.2022 г. подсъдимият С. предал за скраб общо 356 кг. желязо, ламарина и неръждаема стомана, паричните суми от които прибрал за себе си (л. 87-90 от ДП). На 19.11.2022 г., около 15:00 ч., подсъдимият С. отишъл до бистрото в ж.к. „С.“ с микробус марка „Форд“, модел „Транзит“ с peг. № ***********, собственост и управляван от св. Р. Д.

Р. от гр. Бургас. Св. Р. бил нает от С., който се представил под името Я.. Без съгласието и в отсъствието на Д., подсъдимият изнесъл от обекта и натоварил в моторното превозно средство следните вещи: 2 броя фризери тип ракла, 1 един брой вертикален фризер, 1 брой бойлер „Атлантик“ 80 литра, 1 брой бойлер „Аристон“ 100 литра, 2 броя отопляеми газови печки от желязо, 1 брой професионална съдомиялна машина марка „Сименс“, 1 брой професионална готварска печка с четири котлона електрически и две фурни, 20 броя пластмасови столове, 4 броя пластмасови маси, 60 броя порцеланови чинииплата, 50 броя салатни прозрачни купи, 2 броя газови котлони за готвене, 1 брой газов двоен котлон за готвене, всичко на обща стойност 1904,00 (хиляда деветстотин и четири) лева. След това, С. напуснал мястото, като още на същия ден около 16,00 часа ги продал за скраб общо 260 кг (л. 49 и 50 от ДП).

В кантарната бележка, освен частично изписания регистрационен номер на МПС (А 6794), с което били докарани посочените по-горе предмети, било вписано още, че те представляват излязло от употреба електрическо и електронно оборудване (ИУЕЕО). С тези вещи подсъдимият се разпоредил като със свои.

Съгласно изготвената в хода на досъдебното производство експертиза, стойността на отнетите вещи възлиза на 1904,00 лева. Експертът е изготвил своето заключение, като е съобразил разпоредбите на чл. 55 ал. 1 т. 2 категория VІІ – всички останали амортизируеми активи по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и разпоредбите на счетоводните стандарти – „Отчитане на стоково–материалните запаси“ със съответната годишна амортизационна квота, като вещото лице е приело, че не е знаело какво е било техническото състояние на вещите към 19.11.2022 г.

Приетите за установени фактически положения, формулирани от настоящата инстанция, се обосновават възоснова на анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Изградените 3 фактически изводи, до които е достигнала и първата инстанция, се извеждат въз основа на преценката на събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите: Д.

А. Д., К.М. Г., Д.И.С., В.С.Т., Д.Й.М., И.Г.И., дадени в хода на съдебното следствие пред първата инстанция и тези на собственика на микробуса Р. Д. Р., дадени пред въззивния съд, обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие, писмените доказателства: кантарни бележки (л. 49 и л.

84 от ДП), декларация за произход на отпадъци л. 50, 88 и л. 90 от ДП, покупко-изплащателна сметки и договори за продажба на гърба на л. 87 и лист 89 от ДП, от съдебно–оценъчната експертиза и от заключението на вещото лице, дадени в хода на съдебното следствие; пълномощни; справки съдимост за С. (л.120, 121 ДП).

По въпроса за авторството на деянието от страна на подсъдимия, че с действията си е отнел чужди вещи, както и че практически това е било осъществено чрез употребата на МПС, доказателствената съвкупност като цяло е непротиворечива. Обясненията на подсъдимия, с които отрича да е отнемал вещи без знанието на собственика на заведението, са били съпоставени от първостепенния съд с доказателствата, изведени от останалите доказателствени източници - показанията на свидетелите Д. Д., И.Г., Д.М., В.Т. и Д.С., обясненията на подсъдимия правилно са били отхвърлени като недостоверни. Авторството на деянието се потвърждава и от показанията на разпитания пред въззивния съд св. Р. Р., с чийто микробус са били пренесени процесните вещи. Действително св. Р. не назова подсъдимия С. с истинското му име тъй като при наемането на микробуса С. се е представил с името Я.. С това име подсъдимият се е представил и при наемането му на работа от пострадалия Д. Д., който от своя страна е научил истинското име на подсъдимия от полицията.

При правилно изяснената фактическа обстановка, първоинстанционният съд законосъобразно и обосновано е квалифицирал извършеното от подсъдимия деяние, като осъществяващо от обективна и субективна страна състава на престъпление 195, ал. 5, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 от НК.

В конкретния случай от обективна страна по делото е установено, че за осъществяване на изпълнителното деяние е използвано моторно превозно средство – микробус марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег. № ***********, които факти обосновават квалификация по чл.195, ал. 1, т. 4 от НК.

Използването на посоченото моторно превозно средство е било предназначено за установяване от подсъдимия на своя фактическа власт върху вещите, предмет на кражбата, по начин, че безпрепятствено да се разпорежда с тях.

Установяването на конкретното МПС от въззивната инстанция не води до изменение на правната квалификация, тъй като квалифициращият признак „използване на МПС“ вече е бил включен в обвинението.

Индивидуализацията на превозното средство не представлява ново обстоятелство, утежняващо отговорността; не се нарушава забраната за влошаване положението на подсъдимия.

4

От субективна страна, подсъдимият е осъзнавал, че извършва посегателство на чужди вещи, които не му принадлежат, но въпреки това ги е отнел без съгласието на собственика им с явното намерение да ги свои. Той е съзнавал, че предходните два дни е имал разрешение от собственика на бистрото да изнесе и да предаде на вторични суровини на вещи, конкретно посочени от самия собственик, но точно на процесната дата той не е имал разрешение да взема каквито и да е вещи и най-вече процесните и да ги предава на вторични суровини като свои.

Според въззивния съд правилно са определени смекчаващите отговорността обстоятелства и правилно съдът е определил, че отговорността на подсъдимия С. следва да бъде определена към минималния предвиден в закона размер, като районният съд неправилно е приложил материалния закон и е наложил наказание от две години лишаване от свобода при законов минимум от една години лишаване от свобода. Въззивният съд счита, че в конкретния случай правилното наказание е една година лишаване от свобода, което се явява съответно за постигане целите на генералната и специална превенции.

С оглед на горното първоинстанционната присъда следва да се изменени, като размера на наложеното на подсъдимия наказание се намали от лишаване от свобода за срок от две години на лишаване от свобода за срок от една година.