Решение № 800 от 27.10.2023, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 800 гр. Сливен, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20222230105746 по описа за 2022 година

В исковата си молба И. К. Г. излага, че с Я. Х. С. придобили през 2008-ма година, по силата на завещание, дворно място в село Блатец, Сливенска обл., заедно с построените в него сгради- едноетажна, жилищна- 60кв.м.; полумасивна лятна кухня 10кв.м. и стопанска сграда с площ 25 кв.м. Също, че през 2009-та година между двамата възникнал спор за собствеността върху него, а през лятото на същата година жената заминала за Гърция, като от тогава не се е връщала в страната ни, в т.ч. и не е посещавала този имот. Твърди, че около м.юни.2009г. той е установил самостоятелно владение върху имота и до момента на депозиране на исковата молба пред съда обработва целия двор, грижи се за плодните дръвчета и сградите в него, както и оградата. Владението си демонстрирал явно и несъмнено, а то не било смущавано или прекъсвано. Убеден е, че С. е знаела за това, но нито тя лично, нито пък чрез представител е прекъсвала владението му. Обяснява, че в редките случаи, когато е контактувал с нея, е било по повод спора им за собствеността върху имота.

При това положение и тъй като, по негови думи, жената през цялото това време не е упражнявала владение върху имота- нито лично, нито чрез другиго, а от друга страна между двамата е налице спор, предявява иск съда с решение да приеме за установено, че е собственик на целия имот, т.е. и на едната втора идеална част на ответницата, което право придобил по давност- с непрекъснато владение в продължение на повече от 10 години.

Ищецът претендира сторените от него разноски по делото.

На ответницата бе връчен, чрез назначен й от съда, в усл. на чл.47 от ГПК особен 1 процесуален представител- адвокат, препис от исковата молба и в срок той депозира писмен отговор. Оспорва иска, като изразява становище, че владението на ищеца не е осъществявано по искания от закона, а и съдебната практика, начин, тъй като е било прекъсвано от ответницата, главно чрез водените от нея с ищеца телефонни разговори, изразяващи се в спорове за имота. Така също, ответната страна счита, че ищеца не би могъл да придобие собствеността по давност, защото той е бил само негов държател, а не владелец.

След като обсъди събраните по делото доказателства съда приема за установено следното от фактическа страна:

С нот.акт № 31, том І, дело № 20/2008г. на нотариус с рег.№ 524- Р.Стойнева, И. К. Г. и Я. Х. С. са признати за собственици, по завещание, на дворно място, представляващо УПИ ІV-145 в кв.14 по плана на с.Блатец, Сливенска обл., с площ 1 100кв.м., заедно с построените в него полумасивна жилищна сграда на един етаж, състояща се от три стаи и две сервизни помещения, със застроена площ 60кв.м.; полумасивна лятна кухня със застроена площ 10кв.м. и стопанска сграда със застроена площ 25 кв.м. Видно от текста на акта, саморъчното завещанието е от предходната 2007-ма година.

За имота е представена и скица № 2623/ 31.10.2022г.

Събрани бяха гласни доказателствени средства, чрез разпита на

М. Г.а Л., притежаваща съседен недв.имот. Тя подробно и добре, описа процесния, като впечатленията й са от 2004-та година, от която е в с.Близнец. От показанията й се установи, че ищеца и ответницата са живяли на семейни начала, както и че бащата на Ив.Г. им „го е преписал“, но също и че още тогава двамата започнали да се карат. През 2008-ма година С. заминала за Гърция, за да работи; по-късно се върнала, но ищеца й заявил, че няма място там, защото само той е собственик на имота, тъй като го стопанисва. Свидетелката бе категорична, че ответницата си събрала и взела вещите, които са били в имота, отново заминала- през 2012та г., и от тогава не се е появявала в селото. От показанията на свидетелката съда приема за установено и че ищеца и ответницата често са се карали, спорили са, в разговори по телефона, за имота.

Съдът кредитира свидетелските показания, тъй като не се установи да са дадени от заинтересовано от изхода на делото лице; като неопровергани от останалия събран по делото доказателствен материал, и като неоспорени от страните по делото.

Така установените факти налагат следните правни изводи:

Предмет на делото е иск с пр.осн.чл.124 ал.1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/- положителен установителен, за правото на собственост. В случая той е достатъчен; на ищеца не е необходим ревандикационния иск по чл.108 от Закона за собствеността /ЗС/, тъй като владението на ищеца върху процесния недв.имот не е отнемано, той го осъществява. Т.е., защитата, която би получил при уважаване на иска, би му била достатъчна.

2

Несъмнено се установи по делото- от официален документ, че ищеца и ответницата са придобили недв.имот, завещан им от бащата на първия. Съдът даде вяра свидетелските показания, от които прие, че Г. и С. са живяли на семейни начала, като може да се допусне, че именно поради това бащата на мъжа е завещал имота си и на двамата. Това обаче е без значение за делото.

Очевидно е, няма спор, а и ищеца изрично го заявява, че се позовава на изтекла в негова полза 10-годишна придобивна давност- т.н. недобросъвестно владение. То, съгласно нормата на чл.77, предл. второ от ЗС, е един от начините за придобИ.е право на собственост върху вещ, като е прието давността да се нарича оригинерно придобивно основание.

Важно е, необходимо бе, ищеца да докаже, че в продължение на искания от законодателя срок е упражнявал фактическа власт върху процесния имот и го е своил, т.е. ползвал го е, обработвал го е, събирал е плодовете му и т.н., като е правил това с намерението, че изцяло и сам е негов собственик. Освен това владението трябва да е явно, несмущавано, непрекъснато. Тези факти, както във всеки подобен граждански процес, трябва да се докажат в условията на главно и по-важното- пълно, доказване. Според съда такова не бе проведено в случая. А бе наложително, още повече, че иска бе оспорен и то с аргумент, че ищеца е бил само държател, а не владелец на вещта /т.е., липсвал е анимуса/, така и защото ако и да е владял имота, владението му не е било спокойно, несмущавано, а напротив – било е смущавано от претенциите на ответницата за правото на собственост, изразявано от нея нееднократно в разговори с ищеца, макар и не както се казва „лице в лице“, а в телефонни разговори. Това се доказа, при това без съмнение, с показанията на разпитания по делото свидетел. Съдът им се доверява в тази им част, тъй като това бе свидетел на ищеца /както често неправилно се изразява дори съда, а иначе- свидетел, осигурен за процеса от ищеца/, а сведенията бяха в ущърб на ищеца по делото. Вярно е, че свидетеля не бе съвсем конкретен в показанията си и бе необходимо и съдията-докладчик да се намеси с въпроси, за да може някак си фактите да бъдат установени, в кои от годините са провеждани телефонните разговори между ищеца и ответницата, когато тя е била в Гърция, но показанията са в насока, даваща основание да се заключи, че такива е имало и след като тя повторно е заминала за Гърция, т.е. и след 2013-та година. Съдът счита, че може да се заключи, че с изразяваните, макар и в телефонни разговори претенции, собственически права, към имота, ответницата е смущавала владението на ищеца или поне го е оспорвала.

Впрочем, съда е съгласен с тезата на процесуалния представител на ответницата, че всъщност ищеца не е бил владелец, а държател на вещта- така е, защото той не ангажира никакви доказателства, че от обикновен държател се е превърнал във владелец. В тази връзка трябва да се коментира, че не е достатъчно едно физическо лице да установи фактическа власт върху една вещ, за да е нейн владелец. Защото е необходимо освен това и да свои вещта, т.е. да я държи с намерение, че е негова, с намерение, че е единствен титуляр на правото на собственост. А доказателства за това не бяха ангажирани. Т.е., не бе доказан т.н. субективен критерий на придобивната давност. Не бе доказан обаче и обективния- 3 осъществяваната от ищеца фактическа власт върху имота. Ив.Г. не ангажира доказателства, че е обработвал дворното място, как е правил това, в какъв период от време; че е ползвал и как намиращите в него сгради и т.н.. За тези факти не се съдържат никакви данни в свидетелските показания. Впрочем, тук е мястото да се повтори, че показанията на единствения по делото свидетел бяха главно общи, без конкретика, а тя е особено, присъщо необходима когато се доказва владение. От друга страна, когато липсват други доказателства за даден факт, единствения свидетел не, че не е свидетел, но е недостатъчен.

В резюме- ищеца не успя да проведе задължителното пълно главно доказване, т.е. не доказа по несъмнен начин, че е владял процесния имот в продължение на повече от 10 г., а то бе в неговата доказателствена тежест и в случая бе съвсем наложително, като се има предвид оспорването от ответната страна- в писмения отговор, а и поддържано в хода на делото, в т.ч. и в устните състезания. При това положение иска ще бъде отхвърлен.

Изходът на делото предопределя и становището на съда по въпроса за разноските- по аргумент за противното от ал.1 на чл.78 ГПК, такива не се следват на ищеца, макар и да са сторени от него.

Водим от изложеното, Сливенски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като НЕОДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от И. К. Г. с ЕГН: ********** и съдебен адресат адв.Г.М. от СлАК иск с пр.осн.чл.124 ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 ал.1 от ЗС, да бъде признато за установено по отношение на Я. Х. С. с ЕГН:

**********, представлявана по делото от назначения й от съда, в усл. на чл.47 от ГПК, особен процесуален представител-адвокат- адв.Т.К. от СлАК, че той- Г., е собственик, на основание осъществено в продължение на повече от 10г. /десет години/ владение и на следващата й се, по нот.акт № 31, том І, дело № 20/2008г. по описа на нотариус с рег.№ 524 Р.Стойнева, ½ ид.част от: дворно място, представляващо УПИ ІV-145 в кв.14 по плана на с.Блатец, Сливенска обл., с площ 1 100кв.м., заедно с построените в него полумасивна жилищна сграда на един етаж, състояща се от три стаи и две сервизни помещения, със застроена площ 60кв.м.; полумасивна лятна кухня със застроена площ 10кв.м. и стопанска сграда със застроена площ 25 кв.м., при граници: север УПИ-ІІ-144 и УПИ ІІІ-144, изтокулица, юг- УПИ V-145 и запад- УПИ ХVІІ-143 и УПИ ХVІІІ-143.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на И. К. Г. с ЕГН: ********** да бъде осъдена Я. Х. С. с ЕГН: ********** да му заплати сторените от него разноски по делото.

4

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин: пред Сливенски окръжен съд, с въззивна жалба, която трябва да се подаде чрез районния съд, в 2-седмичен срок, считано от момента, в който бъде връчено на съответната страна.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________

5