Определение № 381 от 02.07.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 381 гр. Пазарджик, 02.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Анг. Ралинова като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Гражданско дело № 20245200100259 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.140 от ГПК.

Постъпила е искова молба от Х. Х. И., с ЕГН **********, с адрес гр.С.ул. „Г. П.“ № , вх., ет. срещу „Ем Джи Груп“ ООД с ЕИК 204752408, представлявано от Я. Р. със седалище и адрес на управление: гр.Велинград ул. „Винчо Горанов“, по реда на чл. 45 от ЗЗД.

Ищцата е изложила следните обстоятелства: На 16.11.2023 била направила резервация през сайта на хотел „Grand Vista Resort and Spa” в Ц. Ч., общ. Р. за една стая за двама възрастни и едно дете с дата на настаняване 25.11.2023г. и дата на напускане 27.11.2023г., като за резервацията заплатила сумата от 713 лв., но 213.90 лв., представляваща депозит, била заплатена на 16.11.2023 г. по банков път от личната банкова сметка на ищцата, а остатъкът от сумата от 499,10 лв. бил заплатен при настаняване съгласно Общите условия на хотела с дебитна карта през пос-терминал на хотела. За извършеното плащане била издадена Фактура № 2000004513/27.11.2023 г. от „Ем Джи Груп БГ“ ЕООД, ЕИК 204752408 и фиск. бон.Впоследствие, на 25.11.2023 г. ищцата, фактическият й съпруг П. В. С. и дъщеря им Й. П. С. се настанили в хотел „Grande Vista Resort and Spa”, като пътуването до курорта Ц. ч. от гр. С. било осъществено със семейния им лек автомобил марка „Шкода“, с д.к. № РА, който паркирали на паркинга на хотела, находящ се непосредствено пред главния вход на хотела, за което от рецепцията на хотела им поискали регистрационния номер на автомобила.

На 25.11.2023г. срещу 26.11.2023 г. през нощта завалял силен сняг. Сочи се, че през зимния сезон именно служители на хотела почиствали паркинга при снеговалеж.

На 27.11.2023г. ищцата и нейното семейството напуснали хотела. Твърди се, че паркингът на хотела не бил почистен от снега и било много заледено и хлъзгаво. При товарене на багажа в лекия им автомобил на паркинга на хотела около 10.45 часа - 11.00 часа, ищцата се подхлъзнала на леда и паднала. Изпитала силна болка в десния глезен.

Съпругът й П. С. отишъл веднага до рецепцията на хотела, за да потърси помощ, търсил 1 лекар, но рецепционистът му отговорил, че не разполагат с такъв. Около ищцата се насъбрал персонал, както и гости от хотела, и настанала суматоха. Изпитвайки силна болка, П. все пак успял да откара съпругата си до болницата в гр.П., където след извършен рентген и преглед на крака установили счупване и я били посъветвали да потърси ортопед в гр. С., който може да извърши подобна операция, тъй като същата била с голям обем и сложност предвид характера на получената фрактура. П. откарал съпругата си до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД гр.София, а ищцата стенела от болка. Отново бил извършен рентген и поставената диагноза била трималеоларна фрактура на десен глезен. Наложило се два пъти лекарите да наместват без упойка глезена.

На 28.11.2023 г. била извършена кръвна репозиция и фиксация с преконтурирана плака, АО винтове и 1 интерфрагментарен винт за фибуларния малеолус и фиксация по метода Вебер за тибиалния малеолус, като увредената синдезмоза се репонирала и фиксирала чрез 1 брой супрасиндезмален винт. Сочи се, че на 04.12.2023 г. ищцата била изписана от лечебното заведение с препоръка изобщо да не се натовара и да не стъпва на оперирания крак. Предписана била медикаментозна терапия.На 04.03.2024 г. била извършена отново оперативна интервенция на ищцата в УМБАЛСМ „Н.Й. Пирогов“ ЕАД по повод отстраняване на част от остеосинтезния метал.

Твърди се, че първият месец и половина бил изключително тежък за ищцата, която била абсолютно зависима от околните за извършването на елементарни неща от ежедневието - хранене, къпане и тоалет. По предписание на лекарите, извършили операцията, тя трябвало да лежи, като ставанията следвало да са по изключение, максимум на 2 часа за по 5 минути, тъй като при по-големи натоварвания изпитвала непоносими болки, които на практика не и позволявали да става. Кракът й бил с поС.ен оток, практически напълно обездвижен.

Необходимо било да го държи на високо. Освен силната болка, която изпитвала, преживяното се отразило изключително негативно върху психиката й, като животът й, се бил преобърнал на 360 градуса. Сочи се, че ищцата имала и тригодишна дъщеря, за която трябвало да полага грижи. Невъзможността да стане, прегърне и поиграе със своето дете, я депресирала допълнително. Коледните и новогодишните празници били изключително тежки за ищцата и семейството й, тъй като тя била прикована към леглото. Едва след месец и половина й разрешили да се изправя и да ползва патерици, но да не стъпва на увреденото място. Счупването било толкова лошо, че близо 4 месеца след инцидента, въпреки множеството контролни прегледи, лекарите не разрешавали на ищцата да стъпва с този крак и изчаквали рехабилитация и физиотерапия.

Твърди още, че случилото й се отразило изключително зле и финансово, която до настоящия момент била заплатила сумата от 5032 лв., представляваща разходи свързани с лечението й, а рехабилитация и физиотерапия дори не била започнала, а тя също следвало да се заплати. Сочи се също така, че след като се възстанови и измине определен период от време ще са необходими още минимум две операции за отстраняване на винтовете. Не се очаквало и скоро да се върне на работа, тъй като придвижването и било силно затруднено, вследствие на което продължавала да търпи финансовите негативи на случилото се, тъй като 2 същата е адвокат.

Изложени са твърдения, че ежедневието й преминавало в непрестанно обикаляне по лекарските кабинети и надявайки се, че скоро отново ще може да върви. Вследствие на преживяното била станала асоциална, депресирана, изнервена и избухлива. Налице била поС.на промяна в настроенията й. Вечер трудно заспивала. Многократно мисловно преживявала случилото се. Вследствие на злополуката била развила остра стресова реакция и душевно разстройство. Към настоящия момент се твърди, че е налице оток на глезена.

Ищцата не могла да стои дълго време права, тъй като глезенът започвал да отича, да изпитва болки и да променя цвета си. Придвижвала се с патерици, при това не за продължително време. Походката й била силно накуцваща и все още била нетрудоспособна. Налице бил хроничен болков синдром, който щял да я съпътства до живот. ПоС.ния прием на различни медикаменти бил довел до качване на килограми и проблеми със стомаха и корема. Сочи се още, че болките, изброени по-горе щели да бъдат търпени продължително време, поради което справедлив размер на обезщетението счита сумата от 100 000 за претърпените неимуществени вреди Сочи, че била претърпяла и имуществени вреди в размер на 5032.90 лева, представляващи медицински разходи.

Във връзка с изложеното се моли съдът да постанови съдебно решение, с което да осъди „Ем Джи Груп БГ“ ЕООД, ЕИК 204752408, да заплати на Х. Х. И. ЕГН **********, сумата от 100 000 лева – представляваща неимуществени вреди, както и сумата от 5032.90 лева представляваща сбор от суми, обезщетение за имуществени вреди, за претърпеният инцидент на паркинга на хотела на ответното дружество 27.11.2023., ведно със законната лихва върху двете главници по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от 23.04.2024г. до окончателното им заплащане.

Представени са писмени доказателства.

Прави се искане за допускане до разпит на общо четирима свидетели при режим на довеждане.

Моли да бъде задължен ответника да предостави информация на 27.11.2023 г. в часовия диапазон 10.30 - 12.00 часа кои служители на хотел Grande Vista Resort and Spa са изпълнявали служебните си задължения с посочени три имена, адреси и техните позиции като след представяне на информацията, да бъде дадена възможност на ищцата да посочи от тях двама свидетели при режим на призоваване.

Моли да бъде допусната СМЕ и СПсихЕ, по формулирани подробно въпроси.

Моли се при условията на чл.192 от ГПК, от МБАЛ „Пазарджик“ АД да бъде изискана в препис цялата медицинска документация ищцата Х. Х. И. във връзка с приемането и лечението й при постъпването в Спешното отделение на 27.11.2023 г. и УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД да представи заверен препис от цялата медицинска документация.

Молят да им бъде издадено съдебно удостоверение, което да им послужи пред НИМХ към БАН, с което да се сдобият с информация за метеорологичната обстановка на 27.11.2023 г. в к.к. Ц. ч. в района на хотел Grande Vista Resort and Spa и за предходния ден 26.11.2023 г. в същия район.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „ЕМ 3

ДЖИ ГРУП БГ“ ЕООД, с ЕИК 204752408, със седалище и адрес на управление гр.Велинград, ул.„Винчо Горанов” №9, представлявано от Я. С. Р. чрез Адвокатско дружество „М. Г. и Партньори“, със съдебен адрес: гр. П., ул. „Ф. Ж. К.“ № , ет. , адв. И. М., в който е изразено становище, че предявените искове са недопустими поради липса на пасивна процесуална легитимация на ответника. Алтернативно и в случай, че съдът приеме исковете за допустими, се твърди, че същите са изцяло неоснователни.

Не се оспорват фактите по направената резервация за хотел „Grande Vista Resort and Spa“ в Цигов чарк, престоя и напускането на обекта от страна на ищцата. Твърди се, че за настъпилата злополука с Х. Х. И., ответникът разбрал от свои служители, които се били притекли на помощ на ищцата в деня на злополуката.

Оспорва се твърдения механизъм на настъпване на злополуката, както и твърденията, че пространството около хотела било непочистено.

Твърди се, че хотелът, стопанисван от ответното дружество, имал около 50 кв.м павирано пространство, намиращо се пред входната врата на хотела, което било перфектно почистено. Същото се твърди и за асфалтираната алея, непосредствено след павираното пространство.

Твърди се, че според твърденията на ищцата, същата преминала безаварийно през цялото пространство пред хотела, пресичайки отново безаварийно алеята, стигнала до собствения си автомобил, който се намирал поне на 150 метра след входа, отключила автомобила и започнала да товари багажа, като именно там се подхлъзнала и паднала.

Самата тя посочвала, че сняг бил завалял през нощта докато семейството било в хотела. Не съществувало в цялото законодателство, а и в практиката изискване, дължащият грижата за почистване на паркинг, при спрели автомобили, да извършва каквито и да било действия между автомобилите или под тях. Почистване, според ответника, би се дължало единствено и само по алеите и там където се предполага автомобилите да маневрират.

В предходния смисъл се излагат твърдения, че следва неоснователност на исковата претенция.

Твърди се, че не заледяването на околното пространство около хотела било причината за падането, а ищцата била паднала поради залитане, предизвикано от тежестта на багажа, който е товарела, подпомогнато от наличието на сняг, който неизбежно имало в непосредствена близост до автомобила.

Твърди се, че „ЕМ ДЖИ ГРУП БГ“ЕООД не е нито собственик, нито управляващ пространството, където е бил паркиран автомобила на ищцата.

Не се оспорва, а се и твърди от ответника, че единственото задължение, което има ответникът е задължение вменено в чл. 8 от Наредбата за осигуряване на обществения ред, организацията и реда при извършване на търговската дейност и поддържането на чистотата и зелените площи на територията на община Б.

Твърди се, че автомобилът на ищцата бил паркиран измежду други автомобили на общинския паркинг, собственост на Община Б.

На следващо място ответникът твърди, че за настъпване на процесната злополука било налице съпричиняване от страна на пострадалото лице. Същата носила и товарила багаж, при което ръцете й били заети. Предходното допринесло за това ищцата да загуби равновесие и да падне. От друга страна липсата на свободна ръка, с която да си помогне и омекоти удара допринесло за тежестта на травмата.

Отговорността на ответника се твърди да е по чл. 45 от ЗЗД, а за да се уважи искът и да е изпълнен фактическият състав следвало да са налице кумулативно следните предпоставки - противоправно поведение под формата на действие или бездействие, вреда и причинна връзка между поведението и вредата. В този смисъл се твърди, че действие от 4 страна на ответника, с което да е увредил ищцата категорично няма. На второ място, за да е налице бездействие, то било необходимо ответникът да е бил длъжен и да дължи действие, а предходното не било вярно, тъй като последният не бил собственик на пространството, където била паднала ищцата, както и не бил собственик дори на самия хотел.