Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 494 от 22.04.2026, Районен съд - Кърджали

Съд
Районен съд - Кърджали
Дело
Гражданско дело 1814/2023
Вид
Определение № 494
Подписан
22.04.2026
Състав
Динчер Хабиб

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 494 гр. Кърджали, 22.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динчер Хабиб като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело №

20235140101814 по описа за 2023 година

С Определение № 383/25.03.2026 г. предявената от ищеца искова молба с вх. № *******/19.12.2023 г., по която е образувано гр. д. № 1814/2023 г. по описа на Районен съд Кърджали е оставена без движение, като са дадени указания на ищеца в 1-седмичен срок от връчване на разпореждането да посочи надлежен ответник по иска.

В подаденото в указания срок заявление ищецът е посочила, че обективно не е възможно да бъдат изпълнени дадените с определението указания, тъй като счита, че за да бъде променен ответника е необходимо да бъдат променени едновременно обстоятелствената част /т.е. основанието/ и петитума на иска, поради което моли съдът да отмени своето Определение № 383/25.03.2026 г.

Действително разпоредбата на чл. 214 от ГПК не допуска изменение едновременно на основанието и петитума на иска, но случаят не е такъв. Видно от предявената искова молба ищецът е описала титулите за собственост на страните по делото, както и разрешението за ползване на сградата, в която се намира собствената й гаражна клетка ******* със застроена площ 27,10 кв. м. Изрично е посочила, че в хода на експлоатацията на сградата през месец ноември 2022 г. е забелязала, че в гаражната клетка има обилен теч, причинен от компрометирана изолация на прокарани през гаражната клетка силови електрически кабели за ел. захранване на цялата сграда, които не са били предвидени по проект. Посочила е още, че с писмена покана е уведомила ответното дружество, от което е получила отговор, че същото не носи отговорност, тъй като кабелите са собственост и се експлоатират от „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Заявила е, че при всеки валеж в гаражната клетка е прониквала вода, която се задържала и правила невъзможно използването на гаражната клетка.

За да остави исковата молба без движение съдът е посочил, че след изследване на приетата по делото съдебно-техническа експертиза и изслушване на вещото лице в съдебно заседание, се установява, че причината за процесната теч, за която се твърди, че лишава ищеца от възможността да ползва собственият си имот - гаражна клетка *******, е постъпване на дъждовна вода в положената отвън гофрирана тръба с присъединителен кабел, преминаващ през клетка ******* (отг. на 4-ти въпрос от експертизата). Процесният кабел е прокаран, както установява и вещото лице, чрез договор за прокарване на подземни електропроводи от 01.10.2018 г. (л. 43), сключен между М. Д., действаща като пълномощник на Д. А., З. П. и А. А., от една страна и „Електроразпределение Юг“ ЕАД, от друга, съгласно чл. 4, ал. 2 от който енергийното дружество е останал собственик на енергийния обект.

1

Именно за този кабел са и изложените обстоятелства в исковата молба. В случая е без значение посоченото в молбата от 20.04.2026 г. от страна на ищеца, че същата не е страна по договор за прокарване на подземни електропроводи от 01.10.2018 г., тъй като това не променя извода, че Електроразпределение Юг“ ЕАД е собственик на кабела. В допълнение в тази връзка следва да се посочи, че електроразпределителното дружество, въз основа на молба с техен вх. № *******/09.06.2023 г. (л. 41) за това, че през отвора, през който са прокарали кабела влиза вода в гаражната клетка в отговор до ответника по имейл (л. 42) са посочили, че несъответствията са отстранени. От изложеното следва извода, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е нередовна – насочена е срещу ненадлежен ответник - „Билдингс“ ООД.

От горепосоченото е видно, че изводите на съда относно процесуалната легитимация на ответника са направени въз основа на обстоятелства, които и самата ищца посочва в исковата молба и които са били впоследствие установени и с приетата по делото съдебнотехническа експертиза. Сиреч дадените указания не налагат изменение и на основанието и на петитума на исковата молба, тъй като именно изложената фактическата обстановка в исковата молба, подкрепена от събраните доказателства, посочени по-горе са мотивирали съда да даде указания на ищеца да посочи надлежен ответник по иска, т.е. да промени единствено искането си. При това съдът съобразява, че описаното от ищеца, като факти и обстоятелства, на които основава иска си и заявения петитум, очертават исковата й претенция. В този смисъл недопустимостта на иска насочен срещу ответник – посочен от ищеца „Билдингс“ ООД е производна и на заявените от ищеца факти и защитимо материално благо. След като процесуалната легитимация на страните при положителните искания за защита се определя от твърденията на ищцата в исковата молба, която заявява, че тя е носителят на спорното право, накърнено чрез правния спор, преценката за недопустимостта на иска поради ненадлежна процесуална легитимация на ответника се извършва от съда, но тя отново е производна от твърденията на ищеца в исковата молба.

След преценка на твърденията на ищеца в депозирана молба от 20.4.2026 г. настоящият състав намира, че не е налице основание да ревизира Определение № 383/25.03.2026 г. Настоящият състав счита, че макар и само от формална гледна точка са налице пречки от процесуален характер производството по делото да продължи развитието си. Доколкото по смисъла на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, ищецът е този който следва да посочи ответника по иска, настоящия съдебен състав, съобразявайки и задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 1 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 1 / 2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, приема, че в казуса заявения иск срещу посочения от ищеца ответник е недопустим и производството по него следва да бъде прекратено.

Настоящия съдебен състав, като съобрази, че предявения иск, преди да бъде разгледан по същество и по него да бъде постановено по реда на чл. 235 от ГПК решение следва да бъде проверен, с оглед задължението на съда, за неговата допустимост достигна до извода за липсата на такава и не следва да произнася решение, а да прекрати производството по делото.

При това следва да се посочи, че с ГПК, в сила от 1.3.2008 година за съда не е предвидена възможност, подобно на чл. 25, ал. 1 от ГПК (отм.); да дава указания на ищеца срещу кого конкретно да насочи иска си. Така с правилата на диспозитивното начало по смисъла на чл. 6 от ГПК ищецът е този, който посочва срещу кого предявява иска си и каква защита на правата си търси от съда. За настоящия съдебен състав даденото правомощие на съда в разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ГПК относно задължението на съда да следи за надлежните процесуални действия на страните, не следва да се тълкува разширително като правомощие на съда да указва на ищеца срещу кого точно да насочи исковата си претенция.

Подобно тълкуване от една страна би обосновало недопустима съдебна намеса, а на следващо място би отрекло диспозитивното начало в гражданския процес.

2

Ето защо, след като ищецът отказва да посочи надлежен ответник по иска за съда остава единствено възможността да прекрати производството по делото поради неотстраняване на нередовността на исковата молба, съгласно дадените указания с Определение № 383/25.03.2026 г. в посочения в него срок.

По разноските:

При този изход на спора, право на присъждане на извършените в производството разноски се поражда на основание чл. 78, ал. 4 ГПК в полза на ответника и същите, предвид представения списък и доказателства възлизат на 667,24 евро (с равностойност 1305 лева).

Мотивиран така, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. № *******/19.12.2023 г., с която е предявен иск на А. Д. П., ЕГН **********, с арес: *******, против „Билдингс“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, ул. „Георги Кондолов“ № 5, с ЕИК 108642050 за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата в размер от 1430 (хиляда четиристотин и тридесет) лева, представляваща обезщетение за лишаване на ищцата от ползването на собствената и гаражна клетка, в периода от 01.11.2022 г. до 01.12.2023 г., с оглед за некачествено изпълнение на задължението на ответника за изграждане на гаражна клетка *******, в подземния етаж на многофамилна жилищна сграда, находяща се в поземлен имот с идентификатор № ******* по кадастралната карта и кадастралните регистри на *******, одобрена със Заповед № РД-18-66/18.10.2006г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, с административен адрес *******.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1814/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали, поради недопустимост на исковата претенция.

ОСЪЖДА А. Д. П., ЕГН **********, с арес: ******* да заплати на „Билдингс“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, ул. „Георги Кондолов“ № 5, с ЕИК 108642050 сумата в размер на 667,24 евро (с равностойност 1305 лева) – представляваща сторени от ответната страна разноски, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Кърджали в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________

3