Определение № 174 от 25.03.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 174 гр. Монтана, 25.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Таня Ж. като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно частно гражданско дело № 20261600500116 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 248, ал. 3 от ГПК, образувано по въззивна частна жалба на „Д.“ ЕООД против разпореждане № 488/03.02.2026 г. по ч. гр. д. № 2128/2025 г. по описа на Районен съд – Монтана.

Жалбоподателят „Д.“ ЕООД твърди, че неправилно МРС е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение в намален размер без да съобрази действително положения труд от пълномощника на дружеството при подаване на възражение по чл.

414 от ГПК в заповедно производство. Възражението за недължимост е основно средство за защита на длъжника в заповедното производство и подаването му не е формален акт, а изисква предварително проучване на основанието за възникванена задължението, условията по облигационното правоотношение и извършените от страните действия по изпълнение на насрещните задължения. След като длъжникът не е дал повод за завежданена делото и надлежно е упражнил правото си на защита, то нему се дължат сторените разноски. В случая възнаграждението на пълномощника на жалбоподателя е еднакво с това на пълномощника на заявителя в заповедното производство. По отношение адвокатския хонорар на пълномощнита на заявителя МРС е приел, че е съответен на положения труд и го е присъдил със заповедта за изпълнение, но е отрекъл правото на разноски на противната страна за защита по същото правоотношение. МРС формално е посочил, че размерът от 1160 лв е прекомерно висок, без да обоснове този свой извод.

Ответникът по въззивната жалба „А.“ ЕАД не е подал отговор на частната жалба.

МОС като обсъди доводите на страните, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице, поради което е процесуално допустима, а по същество е основателна.

1

Пред МРС се е развило производство по чл. 410 от ГПК, по което съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу „Д.“ ЕООД в полза на „А.“ ЕАД.

Длъжникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК, като е бил представляван от адв. М.

К.. Към възражението е приложено пълномощно и договор за правна помощ, от който е видно, че е договорено възнаграждение от 1160 лв, платени при подписване на договора.

С разпореждане от 13 ноември 2025 г. МРС е дал указания на заявителя „А.“ ЕАД за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, като са указани и последиците от неизпълнението. След като не са представени доказателства за завеждане на иска, МРС с разпореждане № 183/14.01.2026 г. е обезсилил заповедта за изпълнение.

По искане на длъжника „Д.“ ЕООД съдът е постановил разпореждане № 488/03.02.2026 г. по чл. 248 от ГПК, с което е присъдил на длъжника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро, като е приел, че претендираният размер от 593,10 евро (равняващи се на 1160 лв) е завишен.

МОС намира обжалваното разпореждане за неправилно.

Длъжникът в заповедното производство е бил представляван от упълномощен адвокат при извършване на основно действие по защита на интересите си – подаване на възражение, че не дължи сумите, за които е била издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Това възражение се подава по утвърден образец и страната не е длъжна да го мотивира, но липсата на мотиви не е приравнена на липса на положен труд от страна на пълномощника. Работата на пълномощника обхваща подготовка, запознаване с материалите по делото, изследване на условията на правоотношението, по което се търси изпълнение, следене на срокове – действия, които няма как да бъдат обективирани в самото дело, но са неизменна част от дейността по подготовка и защита интересите на длъжника.

След като заявителят в заповедното производство не е предявил иска за установяване съществуването на вземането, то очевидно приема, че то не му се дължи, следователно завеждането на заповедното производство е било единствено по негова инициатива и длъжинкът не е дал повод за това. Налице е хипотезата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, поради което на длъжника се дължат сторените разноски, а те възлизат на 1160 лв или 593,10 евро.

Размерът е съответен на минималния дължим по чл. 7, ал. 7 във вр. с ал. 2 от Наредбата за възнагражеднията за адвокатска работа.

Доколкото делото е било висящо към момента на влизане в сила на изменението на чл. 78, ал. 5 от ГПК с ДВ бр. 17 от 13 февруари 2026 г. и тъй като се касае до процесуална норма, то тя следва да намери приложение и към висящите дела.

2

Съгласно последното изречение на чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът не може да присъди понисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. В случая възнагражденията на пълномощниците на двете страни са еднакви. По отношение заявителя МРС е признал задължение в размер на 1160 лв със заповедта за изпълнение, а по отношение длъжника е приел, че този размер е прекомерно висок. Касасе се до правна помощ на едно и също правоотношение и е справедливо хонорарите на пълномощниците да са съпоставими.

Въззивният съд намира, че адвокатският хонорар, платен от дължинак в заповедното производство „Д.“ ЕООД следва да бъде възстановен от заявителя „А.“ ЕАД в пълния размер.

Като намира обжалваното разпорежадне за неправилно, МОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 488/03.02.2026 г. по ч. гр. д. № 2128/2025 г. по описа на Районен съд – Монтана, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „А.“ ЕАД, ЕИК ***, да плати на „Д.“ ЕООД, ЕИК ***, 593,10 евро (равняващи се на 1160 лв) разноски в производството по ч. гр. д. № 2128/2025 г. на МРС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3