Решение № 168 от 21.05.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Илияна Стоилова

Анелия М. Игнатова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261000600289 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 10 от 12.03.2025 г. по н.о.х.д. № 1073/2023 г.

Окръжен съд – Благоевград, 8 наказателен състав, е признал подс. Г. А. А. за виновен в това, че на 04.06.2022 г., около 14:30 часа, в заведение в гр.

Сандански, ул. "Свобода" № 34, в джобовете на дрехите си и в раницата си, е държал повече от три археологически обекта по смисъла на чл. 146, ал. 1 от Закона за културното наследство, представляващи движими културни ценности по смисъла на чл. 7 ал. 1 и ал. 3 от Закона за културното наследство, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред - този по глава VI, раздел II, чл. 96-107 от Закона за културното наследство, както и разпоредбите, съдържащи се в Раздел II /считано от чл. 2 до чл. 8/, както и разпоредбите, съдържащи се в Раздел III /считано от чл. 9 до чл. 18/ и Раздел V /чл. 26 - чл. 27/ от Наредба № 1 от 16.02.2021 г. за реда за извършване на идентификацията на движимите културни ценности и за водене на регистри на движимите културни ценности /обн. ДВ, бр. 17 от 26.02.2021 г./, с която е отменена Наредба № Н 3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и водене на регистъра на движими културни ценности и в изпълнение на разпоредбите на §5 и §6 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за културното наследство, а именно общо 421 археологически обекта на обща стойност 1646 лева, както следва:

40 броя бронзови монети - Елинистическо монетосечене, края на IV в. до началото на I в. пр. Хр. със силно износен релеф, корозия по 1 повърхността, налепи от пръст, с единична стойност 8 лева за всяка монета и на обща стойност 320 лева;

63 броя бронзови монети - Римско централно и провинциално монетосечене от нач. на I в. пр. Хр. до края на III в. със силно износен релеф, корозия по повърхността, налепи от пръст, с единична стойност 5 /пет/ лева за всяка монета и на обща стойност 315 /триста и петнадесет/ лева;

150 броя медни монети - Късноримско монетосечене от нач. на IV в. до края на V в. със силно износен релеф, корозия по повърхността, налепи от пръст с единична стойност 0,50 ст. / петдесет стотинки/ за всяка монета и на обща стойност 75 лева;

54 броя медни монети - Късноантично и средновековно монетосечене от края на V в. до XII в. със силно износен релеф, корозия по повърхността, налепи от пръст с единична стойност 3 /три/ лева и на обща стойност 162 / сто шестдесет и два/ лева;

24 броя медни монети - Късноантично и средновековно монетосечене от края на V в. до XII в. със силно износен релеф, корозия по повърхността, налепи от пръст с единична стойност 3 /три/ лева за всяка монета и на обща стойност 72 / седемдесет и два/ лева;

31 броя бронзови и медни монети - Римско централно монетосечене от III в. до края на V в. със силно износен релеф, корозия по повърхността, налепи от пръст, с единична стойност от 1/един/ лев за всяка монета и на обща стойност 31/тридесет и един/ лева;

23 /двадесет и три/ броя бронзови и медни монети

Късноримско, византийско средновековно монетосечене от края на IV в. до XII в. със силно износен релеф, корозия по повърхността, налепи от пръст с единична стойност 3 /три/ лева за всяка монета и на обща стойност 69 /шестдесет и девет/ лева;

21 броя бронзови и медни монети - Византийско и средновековно монетосечене от края на V в. до XII в. със силно износен релеф, корозия по повърхността, налепи от пръст с единична стойност 2 /два/ лева за всяка монета и на обща стойност 42 /четиридесет и два/ лева;

2 броя бронзови монети - Римско бронзово централно монетосечене I-II в. със силно износен релеф, корозия по повърхността с единична стойност 20 /двадесет/ лева за всяка монета и на обща стойност 40 /четиридесет/ лева;

8 броя сребърни денари - Римско централно сребърно монетосечене I-III в. с единична стойност 60 /шестдесет/ лева за всеки денар и на обща стойност 480 /четиристотин и осемдесет/ лева;

3 броя медни монети - Късноантично и средновековно монетосечене от края на V в. до XII в. със силно износен релеф, корозия по повърхността, налепи от пръст на единична стойност 5 /пет/ лева за всяка монета и на обща стойност 15 /петнадесет/лева;

1 брой бронзова монета - Римско монетосечене I в. пр. Хр. - I в. със силно износен релеф, налепи от пръст на стойност 20 /двадесет/ лева;

2

1 /един/ брой медна монета - Византийско монетосечене IХ-Х в. със силно износен релеф и налепи от пръст на стойност 5 /пет/ лева, поради което и на основание чл. 278, ал. 6, предл. 2, алт. 2 от НК във вр. с чл. 36 и чл.

54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода" за срок от 9 (девет) месеца при първоначален „общ" режим, както и наказание „глоба" в размер на 5000 (пет хиляди) лева.

На основание чл. 278, ал. 7 от НК са отнети в полза на Държавата вещите, предмет на престъплението, подробно описани по-горе, намиращи се на съхранение и отговорно пазене в Регионалния исторически музей - гр. Благоевград, предадени с протокол от 21.06.2022 г. на вещото лице Н. Х..

На основание чл.301, ал.1, т. 11 от НПК е постановено да бъдат върнати на собственика им - Г. А. А., 54 бр. банкноти с номинал 50 лева, в общ размер на 2700 лева, обозначени като веществени доказателства - обект № 12, предадени на съхранение в банкова касета в „ОББ" АД - гр. София, клон Мария Луиза.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и чл. 190, ал. 2 от НПК подсъдимият Г. А. А. е осъден да заплати сторени по делото разноски, а именно: в съдебното производство разноски в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на Окръжен съд - Благоевград - в размер на 95.43 (деветдесет и пет и четиридесет и три стотинки) лева; в досъдебното производство разноски в полза на държавата и по сметка на МВР в размер на 639 ( шестстотин тридесет и девет) лева, както и по 5 (пет) лева, общо 10 лв., такси за служебно издаване на 2 бр. изпълнителни листове.

Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от адв. И. Н., защитник на подс. Г. А. А.. При осъществената въззивна проверка, за което е образувано в Софийски апелативен съд в.н.о.х.д. № 1015/ 2025 г., присъдата е била отменена, като с нова въззивна присъда рег.№ 29/27.10.2025 г. подсъдимият Г. А. е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 278, ал. 6, предл. 2, алт. 2 от НК. Пъровоинстанционната присъдата е била потвърдена в частта за отнемането в полза на държавата на веществените доказателства и за връщането на Г. А. А. на 54 бр. банкноти с номинал 50 лева, в общ размер на 2700 лева, обозначени като веществени доказателства - обект № 12, предадени на съхранение в банкова касета в „ОББ" АД - гр. София, клон Мария Луиза.

По протест, насочен към произнасянето по чл.9, ал.2 от НК, при касационната проверка на новата присъда, като е прието, че Софийският апелативен съд е допуснал съществено нарушение на материалния закон като незаконосъобразно е приложил тази разпоредба, с решение рег. № 121/04.03.2026 г. на ВКС, 3 н.о. по н.д. № 121/2026 г., присъдата е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание.

При повторното разглеждане на делото настоящият съдебен състав, за да провери правилността на присъдата на ОС-Благоевград отчете релевираните във въззивната жалба основания за оправдаване. В жалбата адв.

3

И. Н. като упълномощен защитник на подс. Г. А. А., твърди, че атакуваната присъда е неправилна, тъй като не са събрани безспорни и категорични доказателства за това, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е обвинен, както и че съдът е направил неправилен анализ на доказателствените материали. Поискано е присъдата да бъде отменена и подсъдимият да бъде изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение.

При пледирането си защитникът поддържа искането за оправдаване с доводи за малозначителност, а и че обвинението не е доказано, защото няма безспорен и категоричен отговор за това дали въпросните 8 броя сребърни денари са автентични. Алтернативно се защитава искане за замяната на наложеното лишаване от свобода с пробация чрез приложението на чл. 55 от НК, с оглед личността на подсъдимия и неговото физическо състояние / сериозен видим здравословен проблем/, която ще му позволи да може да продължи да изпълнява семейните и трудовите си задължения.

Подсъдимият в лична защита иска оправдаването си, защото е пазел монетите, върнати от съдия през 2010 – 2011 г., в дома му и не ги е крил.

Представителят на апелативната прокуратура настоява за потвърждаването на присъдата поради съгласие с фактическите изводи, направени в нея и поради доказаност от допълнителната археологическа и нумизматична експертиза, че държаните вещи са културни ценности. Не е налице хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК по съображенията, изложени в отменителното решение на ВКС.

След като провери правилността на присъдата за осъдителната й част за предмет на престъплението 8 броя сребърни денари - Римско централно сребърно монетосечене I-III в. с единична стойност 60 /шестдесет/ лева за всеки денар, на обща стойност 480 лева / за останалата част от предмета на престъплението важи правилото „reformation in peius“, като в тази част на присъдата въпросът за правилното приложение на матерния закон не подлежи на пререшаване след произнасянето на касационната инстанция ограничението е поради това, че ВКС е отменил новата въззивна присъда изцяло, но след като е бил сезиран с протест на Софийска апелативна прокуратура срещу новата въззивна присъда, насочен към произнасянето по чл. 9, ал.2 от НК, което предишният въззивен състав е приел, че касае само тези осем броя монети, а за всички останали е приел, че държането им не е престъпление/, Софийският апелативен съд приема следното:

От фактическа страна въззивният съд не намери основание да не приеме за доказани следните факти, преценени като установени и от първия съд:

Подсъдимият Г. А. А. подал заявление с вх. № Н-3 3/08.04.2010 г. за идентификация и регистрация по реда на ЗКН и Наредба № Н3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и водене на регистъра на движими културни ценности /отм./ на общо 5943 бр. монети и 662 бр. антични предмети, подробно описани в приложение № 1 към писмо изх. № ИС-05-392/04.01.2023 г. на РИМ - Благоевград. В уверение на това, че е подал заявление било издадено удостоверение № 3/14.04.2010 г. от РИМ 4 Благоевград, за идентификация и регистрация по §5, ал. 1 от предходните и заключителни разпоредби на ЗКН на посочени в същото движими археологически обекти. Тъй като не представил изисканата от музея фотодокументация, нито на електронен, нито на хартиен носител, не бил сключен договор между подс. А. и РИМ - Благоевград за идентификация на описаните в заявлението му монети и антични предмети. По тази причина те не били идентифицирани и вписани в Регистъра на движимите културни ценности, идентифицирани от РИМ - Благоевград, собственост на физически и юридически лица.

След получен сигнал за размяна на монети с нумизматична стойност между две лица, на 04.06.2022 г., около 14:35 ч., от дежурния диспечер на Национален телефон 112 в ОДЧ в РУ на МВР - гр. Сандански, мястото - заведение в гр. Сандански, бул. „Свобода" № 34 /бившата телевизионна база/, било проверено от полицейските служители - свидетелите С. Г. и Б. Ц.. При пристигането им в заведението, двамата установили подателя на сигнала - свид. К. М., който им посочил лицата, за които се отнася.

Установени били подс. Г. А. А. и свид. Х. Т. Х. от ***.

Свидетелят Х. Х. доброволно предал намиращите се в него: 3 бр. метални предмети с различна форма, сиви на цвят и 1 бр. метално парче, по-малко по размер, сиво на цвят, с обяснението, че същите са му дадени от покойния му дядо. При изследването им чрез съответната експертиза впоследствие се установило, че те не са движими културни ценности.