Решение № 53 от 08.10.2026, Районен съд - Гълъбово
- Съд
- Районен съд - Гълъбово
- Дело
- Административно наказателно дело 122/2026
- Вид
- Решение № 53
- Подписан
- 08.10.2026
- Състав
- ТОДОР АСЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 150а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1 или 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 177, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 343б, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 69а · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 53 гр. Гълъбово, 08.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО, НАКАЗАТЕЛНО НАПРАВЛЕНИЕ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ТОДОР АСЕНОВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА ИВ. ДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Административно наказателно дело № 20265550200122 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. В. В., ЕГН **********, от *********, против Наказателно постановление № ********* г., издадено от ********* – Началник на РУ – Гълъбово при ОДМВР – Стара Загора, с което за нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 153,39 евро /300 лева/.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. В съдебното заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява и се представлява от адв. Ж. К. от АК – Стара Загора, който поддържа жалбата и претендира направените по делото разноски. В хода на съдебното следствие е представено и прието Решение № 4681 от 02.10.2026 г. по адм. дело № 552/2026 г. на Административен съд – Стара Загора.
Протокол 243-06.10.2026
В представените писмени бележки процесуалният представител на жалбоподателката поддържа, че с посоченото решение Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1722011/14.02.2026 г., въз основа на която е било временно отнето свидетелството за управление на В., е прогласена за нищожна, поради което не е осъществен обективният състав на вмененото административно нарушение. Излага и довод, че още преди датата на процесното управление е било прекратено наказателното производство, във връзка с което е наложена принудителната административна мярка. Писмени бележки Писмени бележки
1
Въззиваемата страна – Началникът на РУ – Гълъбово, редовно призована, не изпраща представител. В представеното по делото писмено становище се поддържа законосъобразността на наказателното постановление и е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и извърши служебна проверка на законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, приема за установено следното:
На 14.02.2026 г. спрямо Н. В. В. е била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1722011/14.02.2026 г., по силата на която свидетелството за управление на моторно превозно средство е било временно отнето.
На 10.04.2026 г., около 16:30 часа, В. управлявала лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ по пътя между гр. Гълъбово и с. Обручище.
Автомобилът бил спрян за проверка от служителите на РУ – Гълъбово Д. Д. Г. и С. Г. С..
При извършената проверка било установено, че свидетелството за управление на В. е било фактически иззето. Актосъставителят Д. Г. съставил АУАН серия GA № 666999/10.04.2026 г.
В съдебното заседание свидетелят Г. потвърждава извършената проверка и управлението на автомобила от жалбоподателката. От показанията му се установява и че при проверката В. е представила документ във връзка с предходното отнемане на свидетелството
. Свидетелят С. С. също потвърждава управлението и проверката, като сочи, че от извършената служебна справка било установено, че свидетелството на В. е отнето и иззето.
Протокол 243-06.10.2026
Въз основа на съставения АУАН административнонаказващият орган издал обжалваното Наказателно постановление № ********* г., като приел, че на 10.04.2026 г. В. е управлявала моторно превозно средство, след като свидетелството за управление е било временно отнето по реда на чл. 171, т.
1 ЗДвП, и квалифицирал деянието като нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, наказуемо по чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
След издаването на наказателното постановление и в хода на настоящото съдебно производство с Решение № 4681 от 02.10.2026 г. по адм. дело № 552/2026 г. на Административен съд – Стара Загора Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1722011/14.02.2026 г. е прогласена за нищожна. Решението е прието като доказателство по настоящото дело.
При така установената фактическа обстановка жалбата е основателна.
Съгласно чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, и да не е лишен от право да управлява по съдебен или 2 административен ред, както и свидетелството му да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 ЗДвП или по реда на чл. 69а НПК.
Разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП санкционира водача, който управлява моторно превозно средство, след като свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 ЗДвП или по реда на чл. 69а НПК.
Следователно за осъществяването на вменения на В. състав не е достатъчно свидетелството за управление фактически да не се намира у нея или да е било физически иззето от органите на МВР. Необходимо е временното му отнемане да е извършено по предвидения в закона ред, т.е. да съществува валиден административен акт, породил правното състояние, към което санкционната разпоредба препраща.
Именно тази материалноправна предпоставка в настоящия случай липсва.
С влязлото в сила Решение № 4681/02.10.2026 г. компетентният административен съд е прогласил за нищожна заповедта, въз основа на която свидетелството за управление на жалбоподателката е било временно отнето.
Последиците на нищожността се различават съществено от последиците на отмяната на един унищожаем административен акт. Нищожният административен акт не поражда целените с него правни последици. Поради това прогласяването на нищожността на ЗППАМ не създава ново правно положение занапред, а установява липсата на валидно административно волеизявление, годно да породи предвидените от закона последици.
Оттук следва, че към 10.04.2026 г. не е съществувало валидно възникнало правно състояние, при което свидетелството за управление на В. да е било временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 ЗДвП. Фактическото задържане на документа не може да замести липсващата правна предпоставка.
Предварителното изпълнение на принудителната административна мярка не променя този извод. Предварителната изпълняемост урежда възможността породените от един административен акт правни последици да бъдат реализирани преди окончателното приключване на спора относно неговата законосъобразност. Тя не може да придаде валидност на акт, за който с влязло в сила съдебно решение е установено, че е нищожен, нито да превърне последиците от фактическото му изпълнение в самостоятелно основание за административнонаказателна отговорност.
Обратното разрешение би довело до ангажиране на административнонаказателна отговорност за неизпълнение на правно ограничение, за което със задължителна сила е установено, че не е възникнало валидно. Това е несъвместимо с принципа на законоустановеност на административните нарушения и наказания.
Поради това обстоятелството, че към момента на проверката информационните масиви на МВР са отразявали свидетелството като отнето и че самият документ фактически се е намирал у органите на МВР, не установява съставомерния признак, възприет от административнонаказващия 3 орган – временно отнемане по реда на чл. 171, т. 1 ЗДвП.
Този извод е достатъчен за отмяна на наказателното постановление.
Наред с него по делото е установено и обстоятелството, на което защитата основава второто си възражение – че наказателното производство, във връзка с което е била наложена ПАМ, е прекратено с постановление от 25.03.2026 г., т.е. преди процесното управление на 10.04.2026 г. В писмените бележки е посочено, че производството е прекратено поради липса на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК след получаването на отрицателен резултат от токсикохимичното изследване.
При вече установената нищожност на самия акт, с който е наложена ПАМ, този допълнителен въпрос не променя крайния правен извод и не е необходимо върху него самостоятелно да бъде изграждано основанието за отмяна на наказателното постановление.
Съдът намира за необходимо да отбележи и че показанията на разпитаните полицейски служители не водят до различен резултат. Те установяват фактическото управление на автомобила от В., извършената проверка и обстоятелството, че според наличната към момента служебна информация свидетелството е било отнето. Тези факти не са спорни.
Свидетелските показания обаче не могат да установят съществуването на валидно административно правоотношение, след като компетентният административен съд с окончателен съдебен акт е прогласил нищожността на заповедта, от която то би следвало да произтича.
Следователно деянието, описано в наказателното постановление, не осъществява от обективна страна състава, въз основа на който е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката. При липса на обективен състав на административно нарушение обсъждането на субективната страна не може да обоснове противоположен резултат.
Наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло.
По въпроса за разноските:
Жалбоподателката е поискала присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и е представила договор за правна защита и съдействие, както и списък на разноските. От съдебния протокол е видно, че е претендирано и удостоверено адвокатско възнаграждение в размер на 205 евро. Протокол 243-06.10.2026
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д ЗАНН разноските следва да бъдат възложени в тежест на административнонаказващия орган.
Направеното възражение за прекомерност не обосновава намаляване на претендирания размер, който с оглед предмета на делото, осъщественото процесуално представителство и проведеното съдебно заседание не се явява прекомерен.
По изложените съображения съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ********* г., издадено от ********* – Началник на РУ – Гълъбово при ОДМВР – Стара Загора , с което на Н. В. В., ЕГН **********, с адрес: *********, за нарушение на чл.
150а, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 153,39 евро /300,00 лева/ , като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР – СТАРА ЗАГОРА да заплати на Н. В. В., ЕГН **********, сумата от 205 (двеста и пет) евро , представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Стара Загора по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________ 5