Решение № 261369 от 28.04.2021, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е

Н И

Е №261369 гр. Пловдив, 28.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 07.04.2021 г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12959 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.422, вр.с чл.415 ГПК.

Образувано е по искова молба от

„ЮБЦ” ЕООД против Р.М.Д., с която са предявени положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

1. 169.86 лева, представляващи неплатени задължения за месечни абонаментни такси и потребени услуги за периода м. 03.2017 г. до м. 06.2018 г. /вкл/ по Договор с клиентски № *** от 30.05.2014 г., за ползване на мобилен номер ***, изменен на 31.03.2015 г. с допълнително споразумение, сключен с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от 16.10.2018 г. на „С. Г. Груп“ ООД, което ги е прехвърлило с договор за цесия от 01.10.2019 г. на „ЮБЦ“ ЕООД;

2. 47.60 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 28.06.2017 г. до 01.04.2020 г.

В исковата молба се излагат твърдения, че между ответника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е сключен Договор с клиентски № *** от 30.05.2014 г., за ползване на мобилен номер ***, изменен на 31.03.2015 г. с допълнително споразумение. С договора е определена месечна абонаментна такса в размер на 9.80 лева с ДДС за срок от 24 месеца, а с допълнителното споразумение е добавен нов телефонен номер с месечна абонаментна такса в размер на 15.80 лева с ДДС за срок от 24 месеца. Наред с абонаментните такси са ползвани и услуги описани в издадените фактури, а именно № ********** от 08.03.2017 г.; № ********** от 08.04.2017 г.; № ********** от 08.05.2017 г.;

№ ********** от 09.06.2017 г. и крайна фактура № ********** от 08.07.2017 г.

Претендира се и обезщетение за забава. За вземанията е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 9999/2020 г. по описа на ПРС, срещу която ответника е подал възражение в срок. Иска се уважаване на исковете и присъждане на разноски в заповедното и исковото производство.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорват исковете. Прави се възражение за изтекла погасителна давност. Вземанията са с падеж най-късно на 06.2017 г., а заявлението е подадено на 13.08.2020 г., поради което счита че 3-годишната давност за вземанията е изтекла. Оспорва цесията да е породила действие спрямо ответника – длъжник. Оспорва БТК да е доставяло на ищеца услуги на стойност 169.86 лева. Иска се отхвърляне на исковете. Претендират се разноски за заповедното и исковото производство.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на исковете

Видно от приложеното ч. гр. д. № 9999/2020 г. по описа на

ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжникa, който е подал възражения срещу нея в срок.

Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.4 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.342 ТЗ.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже наличие на посочените в исковата молба облигационни отношения между него и ответника, че е бил изправна страна в тези отношения, предоставял е мобилни услуги и е предоставил вещите, предмет на договорите за лизинг за ползване, съдържанието на правоотношенията, размер на вземанията си и падеж на същите. По възражението за погасителната давност на ответника следва да докаже обстоятелства, довели до спиране или прекъсване на давността.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти. При установяване на горните предпоставки от ищеца - следва да докаже, че е погасил задълженията си.

По иска с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД

Между страните не се спори, че между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ответника е сключен Договор с клиентски № *** от 30.05.2014 г., за ползване на мобилен номер ***, изменен на 31.03.2015 г. с допълнително споразумение, който договор е представен по делото. /л.20-25/. В договора е уговорена месечна абонаментна такса в размер на 9.80 лева за единия телефонен номер и 15.80 лева – за другия.

В исковата молба и в допълнителна молба са изложени твърдения, че по договора са останали незаплатени месечни абонаментни такси за месец март 2017, м. април 2017 г., м. май 2017 г. и м.6/2018 г. Сборът на месечния абонамент за този период е 102.40 лева, а не 169.86 лева. Наред с това в исковата молба е посочено, че договорът е прекратен и деактивиран на 20.06.2017 г., поради което е неоснователно начисляване на месечен абонамент за месец юни 2018 г., при положение, че договорът е прекратен, а и не са представени доказателства – фактура за начислени за месец юни 2018 г. задължения.

По делото са представени 4 броя фактури, в които ищецът твърди, че са обективирани вземанията към ответника а именно № ********** от 08.03.2017 г. с падеж 25.03.2017 г. /л.26/ ;

№ ********** от 08.04.2017 г. с падеж 25.04.2017 г. /л.27/; № ********** от 08.05.2017 г. с падеж 25.05.2017 г. /л.28/; № ********** от 09.06.2017 г., в която единствено е начислена лихва за забава, а главницата е от отминал период, същото е и по крайна фактура № ********** от 08.07.2017 г.

С оглед представените доказателства, вземането за главница е за период 25.03.2017 г. до 25.05.2017 г.

Вземанията са прехвърлени с договор за цесия от 16.10.2018 г., първоначално на „С.Г. Груп“ ЕООД, което ги е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 г., като цесията е съобщена на ответника в хода на процеса с връчване на уведомлението с исковата молба и приложенията към нея на ответника, преценено от съда по реда на чл.

235, ал.3 ГПК.

Ответникът своевременно е направил възражение за изтекла погасителна давност за вземанията, в срока по чл.131 ГПК, което съдът намира за основателно. Процесните вземания са такива за периодични плащания и съгласно чл.111, б.“в“, пр.3 ЗЗД се погасят с кратка 3-годишна давност. Вземанията с падеж от 25.05.2017 г. са погасени по давност на 26.03.2020 г., вземанията с падеж 25.04.2017 г., давността е изтекла на 26.04.2020 г. и вземанията с падеж 25.05.2017 г., са погасени по давност на 26.05.2020 г. Давността за всяко едно от вземанията е настъпила преди дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, а именно преди 13.08.2020 г.

С оглед изложеното искът за главница ще се отхвърли, поради погасяване на вземанията по давност.

Съгласно разпоредбата на чл.119 ЗЗД с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.

С оглед цитираната разпоредба са погасени по давност и акцесорните вземания за обезщетение за забава, поради което и този иск ще се отхвърли.

По отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ответника. Същият не доказа разноски, поради което такива не му се дължат.

По делото ответникът се е представлявал от адв. Н. И. И., който е поискала присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА.

Представен договор за правна помощ и съдействие /л.69/, съгласно който на ответника е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от адв. И.. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. Н. И. в размер на 300 лева, съобразно интереса, което ще се присъди в пълен размер.

Ответникът се е представлявал от адв. И. и в заповедното производство, като е направено искане за присъждане на такива. За процесуално представителство, защита и съдействие в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 от чл. 7 на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но на базата на половината от стойностите на претендираните суми /арг. от чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/ 2014 г.

Посочената норма се прилага, както за заявителя, така и за длъжника в заповедното производство – виж определение № 141 от 21.01.2019 г. по ч.гр.д. № 20/2019 г. по описа на ОС – Пловдив, определение № 841 от 14.04.2016 г. по в. ч. гр. д. № 718/2016 г. на ОС – Пловдив, определение № 968 от 3.05.2016 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 872/2016 г. и др.

Съдът счита, че дължимият адвокатски хонорар за подаденото възражение в заповедното производство възлиза на 300 лева, определен съгласно чл.

7, ал. 7 от Наредбата, във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата – при интерес до 1000 лева.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЮБЦ”

ЕООД,

ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, р-н Триадица, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Ю.

Б.

Ц. срещу Р.М.Д., ЕГН **********, с адрес: *** положителни установителни искове за признаване за установено, че Р.М.Д., ЕГН ********** дължи на „ЮБЦ”

ЕООД,

ЕИК ********* сумата в размер на 169.86 лева, представляващи неплатени задължения за месечни абонаментни такси и потребени услуги за периода м. 03.2017 г. до м. 06.2017 г. по Договор с клиентски № *** от 30.05.2014 г., изменен на 31.03.2015 г. с допълнително споразумение, сключен с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от 16.10.2018 г. на „С. Г. Груп“ ООД, което ги е прехвърлило с договор за цесия от 01.10.2019 г. на „ЮБЦ“ ЕООД, както и сумата в размер на 47.60 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 28.06.2017 г. до 01.04.2020 г., за които вземания е издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 9999/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА „ЮБЦ”

ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, р-н Триадица, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Ю. Б. Ц. ДА ЗАПЛАТИ НА адв. Н. И. И., ЕГН **********, САК, сумата в размер на 300 лева – адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА по ч.гр.д. № 9999/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив и 300 лева – адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

Препис от решението да се връчи на страните.

Разпечатката съдържа 60 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f6c122bd-b5f6-4db5-abab-71674ad5b127