Определение № 19061 от 07.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19061 гр. София, 07.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Въззивно частно гражданско дело № 20251100509756 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2, вр. чл.248 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Еднолично адвокатско дружество „Д.

М.“ вписано в регистър БУЛСТАТ под №177492004, представлявано от управителя адв.Д. М. срещу Определение №31202/23.07.2025г. постановено по гр.д. №62239/2024 г. по описа на СРС, 166-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на Решение №9644/24.05.2025г. постановено по гр.д. №62239/2024г. по описа на СРС, в частта за разноските, поради това, че неправилно не са били присъдени в полза на жалбоподателя разноски по делото за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер от над 240 лв. до 480 лв. с ДДС.

Жалбоподателят сочи, че по делото са били предявени и разгледани от съда общо два обективно и кумулативно съединени установителен и осъдителен иска. Сочи, че съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът е бил задължен да определи възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗА в размер не по -нисък от минималния за всеки един иск или общо 480 лв. с ДДС. Сочи, че присъждането на възнаграждение в размер само на 200 лв. се показва незачитане па адвокатския труд, като този размер не е справедлив, защото е и по малък от средното за страната възнаграждение за вещо лице по съдебно-счетоводни експертизи, което варира от 200 до 600 лева. С оглед на тези съображения, моли съда да отмени обжалваното определение, а решениеи в частта за разноските бъде изменено, като в негова полза бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от над 200 лв. до 480 лв. с ДДС.

Насрещната страна в срок е представила отговор на частната жалба, в който сочи, че тя е неоснователна. Сочи, че поисканите разноски на основание чл. 38. ал. 2 ЗАДв. е следвало не просто да бъдат редуцирани от съда, а 1 изобщо да не бъдат присъждани на три отделни основания: 1.лицето не е материално затруднено;2. поведението му попада в дефиницията на злоупотребата с право;3. Представеният договор за правна помощ е неиндивидуализиран, заради което не може да бъде свързан с настоящото дело, а с това и да породи желаните от ищеца правни последици (така Опоеделение на Софийски градски съд от 06.03.2025 г. по в.ч.гр.д.

№2091/2025 г: Определение на Софийски градски съд от 16.07.2025 г. по в.ч.гр.д. № 6640/2025г. Намира, че в производството по делото е било опровергано качеството, в което ползващото се от безплатната правна помощ лице е сключило договора за правна помощ. Счита, че формалното наличие на отделни правоотношения въпреки пълния идентитет на страните, оспорените клаузи от идентичните договори, обстоятелствата, на които се основават исковете, доказателствените искания и петитумите на исковите молби, е използвано да се образуват множество граждански дела с номера: гр. д. № 24735/2024 г, гр. д. № 47007/2024 г., гр. д. № 62239/2024 .г и гр. д. № 70920/2024 » г. по описа на Софийски районен съд, като по всяко от тях се претендира адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗА.

Софийският градски съд, ЧЖ-V I - A състав, след като прецени оплакванията в жалбата и данните по делото, намира следното:

Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Настоящият съд констатира, че с Определение №31202/23.07.2025г. постановено по гр.д. №62239/2024 г. по описа на СРС, 166-ти състав, съдът е отхвърлил молбата на жалбоподателя за изменение на решението в частта за разноските, по съображения, че не е обвързан от определен в сочената от жалбоподателя наредба минимум на адвокатските възнаграждения, а е определил размерът му по справедливост, съобразно правната и фактическа сложност на спора.

При определяне на дължимото от насрещната страна на процесуалния представител на ищцата адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, първоинстанционния съд е приел, че съгласно Решение на СЕС (втори състав) от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. той не е обвързан от НМРАВ, като в конкретния случай не са положени някакви по-специални усилия от адвоката по образуване и водене на съединените в производството искове, доколкото се установява, че последният е депозирал само една молба по делото.

Положените от адвоката фактически усилия в изпълнение на мандата – арг. от 2 чл. 36, ал. 2 от ЗА, вр. чл. 280 и сл. от ЗЗД, в т.ч. отделеното време за изготвяне на исковата молба и молбата от 31.03.2025г., е дало основание на съда да определи едно общо възнаграждение за защита по всички искови претенции – сумата 200 лв.

Настоящият съд приема, че с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС е установено, че приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Съгласно това решение, подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни цели". Това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици. В него са изложени и мотивите, че цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, и е пречка за прилагането на реални пазарни цени. В решението на СЕС е направен извода, че с оглед абсолютната нищожност, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, както и когато предвидените в посочената наредба минимални размери, отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл.

101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни при определяне на размера на хонорара за правна услуга, включително и за адвокатското възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА.

Настоящият съдебен състав споделя виждането относно начина, по който се определя от съда възнаграждението на адвоката, а именно, че следва да се приложат критериите по решението по дело С-57/15 на СЕС за разумност и пропорционалност, както е процедирал и първоинстанционният съд, определяйки справедливия размер на възнаграждението-сумата от 200 лв.

3

В случая делото, въпреки броя на разгледаните искове, не се отличава с висока правна или фактическа сложност, а цената на оценяемия иск е 154,38 лв., като се претендира общо възнаграждение от 480 лв. във връзка с него и иска за прогласяване нищожността на договорни клаузи, който можеше да не бъде квалифициран като отделен иск, а само като факти на които се основава осъдителния иск. Затова може да се заключи, че предвид цената на този иск, при евентуално уважаване на претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски, би се стигнало до присъждане на адвокатско възнаграждение, многократно надвишаващо размера на исковата сума, поради което и съобразно практиката на ВКС, обективирана в Определение № 174/26.04.2021 г. по ч. гр. д. № 560/2021 г. на ІІІ г.о. на ВКС, може да се приеме, че подобно искане представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК, с която злоупотреба са нарушават установените граници за упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския процес.

Настоящият съд намира, че изложените от насрещната страна възражения по отношение на жалбата с неотносими, доколкото настоящото производство не е образувано във връзка с обжалване на определението постановено по молба на ответника, и в това производство положението му не може да бъде влошавано, т.е. да се приеме, че липсва договор за правна защита и съдействие или, че ищецът не е материално затруднено лице.

Не е налице и основание за спиране на настоящото производство до приключването на образуваното пред СЕС дело № С-744/2023г.

Предвид изложеното, съдът намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно, поради което частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ вписано в регистър БУЛСТАТ под №177492004, представлявано от управителя адв.Д. М., подадена срещу Определение №31202/23.07.2025г. постановено по гр.д. №62239/2024 г. по описа на СРС, 166-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на Решение №9644/24.05.2025г. постановено по гр.д.

№62239/2024г. по описа на СРС, в частта за разноските, поради това, че 4 неправилно не са били присъдени в полза на жалбоподателя разноски по делото за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер от над 200 лв. до 480 лв. с ДДС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5