Определение № 429 от 06.02.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 429 гр. София, 06.02.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова като разгледа докладваното от Мила П. Лазарова Въззивно частно наказателно дело № 20241100607555 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор при Софийска районна прокуратура срещу Определение № 4314 от 31.10.2024 г. на Софийски районен съд, 130-ти състав, постановено по НЧД № 14667/2024 г. по описа на СРС.

С обжалваното определение Софийски районен съд е отменил Постановление на Софийска районна прокуратура от 17.09.2024 г. по пр. пр.

№ 50522/2016 г. по описа на СРС за прекратяване на досъдебно производство № 2092/2017 г. по описа на 01 РУ-СДВР и е върнал делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

В частния протест се излагат доводи за неправилност на съдебния акт, като се сочи, че съдът неправилно е приел, че следва да се изключат от доказателствената съвкупност разпитите на свидетелите, извършени след удължаване на срока за разследване и че допуснатите технически грешки в постановлението за прекратяване не опорочават акта по същество.

Прокурорът предлага определението да бъде отменено като неправилно.

След извършена проверка настоящият въззивен състав счита, че подадената жалбата е процесуално допустима - депозирана е от активно легитимирана страна, в рамките на предвидения 7-дневен срок, срещу акт, който подлежи на съдебна проверка съгласно чл. 243, ал. 7 от НПК, като по 1 отношение на наведените в нея доводи намира следното:

Съгласно чл. 243, ал. 4 НПК съдът се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора. Постановлението е обосновано, когато изводите относно установеното от фактическа страна съответстват на надлежно събраните в хода на разследването доказателствени материали, преценени в тяхната съвкупност. То ще бъде необосновано не само ако доказателствата са неправилно оценени, но и ако в хода на досъдебното производство не са били събрани всички доказателства, необходими за установяване на правнорелевантните факти, или при събирането на доказателствата са допуснати съществени процесуални нарушения.

Постановлението е законосъобразно, когато е в съответствие с материалния и процесуалния закон.

Видно от материалите по делото се установява, че срокът на разследване е бил удължен по искане на наблюдаващия прокурор, считано от 07.10.2017 година с 4 месеца и разпитите на свидетели са извършени в рамките на удължения срок за разследване, валидно продължен съгласно чл. 234 от НПК.

По отношение на констатациите, свързани със счупването на зъбите на пострадалото лице, следва да се отбележи, че уврежданията са установени няколко дни след инцидента. Това създава обосновано съмнение относно тяхната пряка причинно-следствена връзка с инкриминираното деяние.

Липсата на данни за такива увреждания непосредствено след инцидента, както и медицинската експертиза, която не установява категорично връзката с деянието, подкрепят изводите на прокуратурата. Освен това, техническата грешка относно датата на увреждането не опорочава акта по същество и не променя фактическата обстановка, възприета от прокурора.

Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/25.07.2023 г. по тълк. д. № 1/2023 г. на ОСНК на ВКС основанието за прекратяване на наказателното производство в посочената от прокурора хипотезата представлява сложен фактически състав, включващ следните елементи: извършено деяние съставляващо престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия; наличие на постановление за спиране на наказателното производство; надлежно уведомяване на пострадалия, че ако желае наказателната отговорност на дееца да бъде реализирана, следва да подаде тъжба в шестмесечен срок; пасивно поведение на пострадалия, вследствие на което в 2 срока по чл. 24, ал. 6 от НПК не е депозирана тъжба пред съответния първоинстанционен съд, като изрично е посочено, че освен тяхното наличие при преценка на законосъобразността на извършеното на това основание прекратяване съдът следва да провери и съдържащите се в постановлението мотиви относно установените в рамките на производството обстоятелства, както и дали правните съображенията по приложение на материалния закон водят до извод, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия.

С оглед гарантиране правото на пострадалия на достъп до съд и за обезпечаване неговите права и законни интереси, законодателят е въвел основанието за спиране на досъдебното наказателно производство по чл. 244, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК. Цел на спирането на наказателното производство в тази хипотеза е да се предостави на пострадалия от престъплението възможност да упражни в 6-месечния преклузивен срок по чл. 81, ал. 3, предложение второ от НПК правото да сезира съда с частна тъжба за извършеното престъпление. Друга специфика на разглежданото основание за спиране е неговото ограничаване със срок, равен на срока, в който пострадалият има право да подаде частна тъжба, считано от получаване на съобщението за спиране на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК При проверка на постановлението на СРП районният съд правилно е обсъдил релевантните обстоятелства, касаещи законосъобразността на прекратителното постановление, свързани с това, че по досъдебното производство не е налично постановление за спиране на наказателното производство, няма данни да е обжалвано, не са налице доказателства същото да е получено от пострадалата, което от своя страна би определило срока в които пострадалата би могла да реализира правата си, както и няма доказателства за подадена тъжба от страна на пострадалата.

При самостоятелният преглед на доказателствената съвкупност се установява, че по досъдебното производство липсва приложено Постановление за спиране, както и Определение на СРС във връзка с неговото обжалване. Липсата на постановление за спиране на наказателното производство представлява процесуално нарушение, тъй като съгласно чл. 244 от НПК, спирането на производството следва да бъде формализирано с изрично постановление на прокурора. Липсата на такъв акт е довела до лишаване на пострадалото лице от възможността да бъде надлежно уведомено 3 за правото си да подаде тъжба в съответния срок. Това нарушение е съществено, тъй като е засегнало правото на пострадалата на ефективно участие в процеса и упражняване на процесуалните й права.

Предвид така изложените съображения въззивният съд намира, че частния протест се явява неоснователен, а първоинстанционното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4314 от 31.10.2024 г. на Софийски районен съд, 130-ти състав, постановено по НЧД № 14667/2024 г. по описа на СРС, с което е отменено Постановление на Софийска районна прокуратура от 17.09.2024 г. по пр. пр. № 50522/2016 г. по описа на СРС за прекратяване на наказателното производство № 2092/2017 г. по описа на 01 РУ-СДВР.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4