Решение № 6187 от 12.11.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6187 гр. София, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория Недева при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20231100500120 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 10867/07.10.2022 г., постановено по гр. д. № 10375/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 173 състав, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. В. Д. и Е. В. Д. искове с правно основание чл.

422 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответниците, че всяка от тях дължи на „Топлофикация София“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот в гр. София, ж.к. „****** вх.

********, а***, аб. № *******, сумите от по: 93,15 лева - главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2017 г. - м. 09.2018 г.; 0,95 лева главница за дялово разпределение за периода м. 07.2018 г. - м. 09.2018 г., ведно със законната лихва върху всяка от двете суми от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (24.08.2021 г.) до окончателното им изплащане;

26,51 лева - законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. - 29.07.2021 г.; 0,27 лева - законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.08.2018 г. - 29.07.2021 г.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца - „Техем Сървисис“ ЕООД.

Посоченото решение е обжалвано в цялост от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрк. Ф.И.. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението на СРС поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и 1 необоснованост. Оспорват се решаващите изводи на първоинстанционния съд, че по делото не се установява съществуването на облигационно правоотношение между дружеството-ищец и ответниците за процесния период. Сочи се, че от доказателствения материал, в частност – от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 51/25.09.2018 г., с който продавачите Х.Х.Х. и Т.А.В., като собственици на по 2/6 ид. ч., и ответниците В. В. Д. и Е. В. Д., като собственици на по 1/6 ид. ч., са продали процесния имот, както и от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 01.03.1991 г., с който процесният имот е продаден на лицето В.П. Д., имаща същата фамилия като ответниците, безспорно се доказва правото на собственост на ответниците върху общо 2/6 ид. ч. (по 1/6 ид. ч. за всяка) върху процесния имот, респективно и качеството им клиенти на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Излагат се още съображения, че съгласно чл. 63, ал. 1 от действащите към процесния период ОУ на топлоснабдителното дружество, обвързващи потребителите на топлинна енергия, при смърт на клиент - физическо лице, наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в 30-дневен срок, чрез подаване на заявление за промяна на партидата. Излагат се доводи, касаещи изискуемостта на процесните вземания съгласно ОУ на дружеството, както и изпадането в забава по отношение на тези вземания. Отправя се искане обжалваното решение да бъде отменено и исковете на „Топлофикация София“ ЕАД да бъдат уважени изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите В. В. Д. и Е. В. Д. не вземат становище по жалбата.

Въззивната жалба е редовна и допустима.

С обжалваното решение районният съд приема, че съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, чл.

79, ал. 1 ЗЗД е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания размер, включително сумите за дялово разпределение. Приема се, че по делото не са представени доказателства, обосноваващи пълно и главно извод, че ответниците са собственици или носители на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот в рамките на процесния период, поради което исковете са отхвърлени като неоснователни.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Софийски градски съд, след като взе предвид изложените в жалбата доводи за неправилност на постановеното решение, намира следното:

2

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С оглед на доводите на въззивника, съдържащи се в сезиращата настоящата инстанция въззивна жалба, спорно по делото се явява обстоятелството дали през процесния период страните са били обвързани от облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, доколкото с исковата молба ищецът твърди, че ответниците имат качеството на потребители на топлинна енергия по смисъла на чл.

153, ал. 1 ЗЕ като титуляри на правото на собственост на по 1/6 ид. ч. от имота.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на дефиницията, закрепена в §1, т.

2а от ДР на ЗЕ (след 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно това лице е задължено да монтира средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имота си и да заплаща цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 (чл. 153, ал. 1 ЗЕ).

Съгласно мотивите към т. 1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия, те са страна по продажбеното правоотношение с топлоснабдителното предприятие, с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

От доказателствата по делото се установява, че с нотариален акт № 51/25.09.2018 г., т. III, рег. № 24794, дело № 398/2018г. на Нотариус Ц.Г., рег. № 594 на НК, Х.Х.Х., като собственик на 2/6 ид. ч., В. В. Д., като собственик на 1/6 ид. ч., Е. В.

Д., като собственик на 1/6 ид. ч., и Т.А.В., като собственик на 2/6 ид. ч., са продали на П.Д.П. и на Б.П.П. собствения си недвижим имот с идентификатор № ***, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, ведно с избено помещение № 12. В нотариалния акт се съдържа отбелязване, че продавачите декларират, че имотът е тяхна изключителна собственост.

Представен е и протокол от 25.09.2002 г. за проведено Общо събрание на етажните собственици на сграда с адрес ж.к. *******,“ като в списъка на етажните собственици срещу аб. № ******* фигурира В.П. Д..

По делото е представен и препис от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредба за държавните имоти от 01.03.1991 г., с който процесният апартамент е бил продаден на В.П. Д..

Видно от удостоверение за наследници изх. № РВЕ18-УГ01-1655/02.03.2018 г. ответниците са наследници на В.Н.Д., починал на 25.02.2018 г., като Е. Д. е негова 3 преживяла съпруга, а В. Д. – негова дъщеря.

Установява се още, че с постановление за възлагане на недвижим имот от 14.12.2016 г., издадено по изп. д. № 20168400400792 по описа на ЧСИ № 840 - М.Ц. 1/3 ид. ч. от апартамент № 117, находящ се в гр. София, ж.к. ******* са възложени на Х.Х.Х..

Настоящият състав приема, че от представените по делото писмени доказателства не се установява при условията на пълно и главно доказване, че ответниците В. В. Д. и Е. В. Д. имат качеството потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ за процесния период. Следва да бъде споделен изводът на районния съд, че независимо от представения по делото нотариален акт от 25.09.2018 г., който не се ползва с материална доказателствена сила досежно констатацията на нотариуса, че продавачите са собственици на имота, както и от наличието на съвпадение на фамилни имена между ответниците и В.П. Д., придобила имота през 1991 г., в конкретния случай не може да се изведе категоричен извод дали ответниците, респективно техният наследодател В.Д., са придобили право на собственост върху идеални части от топлоснабдения имот, както и относно основанието за придобиването му, обема на това право и момента да придобиването му. На следващо място, правилно СРС отчита, че от нотариалния акт не може да се установи конкретен период, през който ответниците са били титуляри на право на собственост, с оглед извършване на преценка дали този период съвпада с исковия, респективно -за основателност на исковете.

Поради съвпадение в крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, Софийски градски съд, ГО, IV-Д въззивен състав, РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 10867/07.10.2022 г., постановено по гр. д. № 10375/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 173 състав.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД - „Техем Сървисис“ ЕООД.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4