Решение № 15276 от 07.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15276 гр. София, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. Г.А при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.А Г.жданско дело № 20231110168283 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от А. Г. А. срещу /ФИРМА/ искове, с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД относно обявяване за нищожна на клаузата на чл. 5 от договор за предоставяне на потребителски кредит № 1237077 от 06.02.2023 г., и кумулативно осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 123,91 лв., представляваща платена при начална липса на основание сума по договора.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 06.02.2023 г. сключил с ответника договор за предоставяне на потребителски кредит № 1237077 за отпускане на заем в размер на 550 лв.

1

Поддържа, че кредитът е следвало да бъде изплатен за 22 дни, като освен главницата е трябвало да се върне и сумата в размер на 13,59 лева, представляваща лихва, която представлявала 2,47 % от заемната сума. Посочва, че уговореният ГПР бил 49,90 %. Твърди се, че в договора не е посочено какъв е размерът за предоставяне на поръчителството, а след усвояване на заемните средства ищецът установил, че е начислена по кредита и сумата от 123,91 лв. – такса за обезпечение с поръчителство. Твърди се, че изборът на поръчител е уговорен като неотменим и доброволен. Заявява, че всички дължими суми по договора са платени от ищеца. Счита, че договорът за предоставяне на потребителски кредит е нищожен, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, тъй като не била спазена формата по чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Развива аргументи, че към ГПР ответникът следвало да включи и таксата за гарант, тъй като сключването на договор за поръчителство било условие за отпускането на кредита. По отношение на клаузата на чл. 5 от процесния договор, счита че е неравноправна и нищожна, уговорена в противоречие с чл.

143, ал. 2, т. 9 от ЗЗП, чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал.4, чл. 19, ал.1 и 4 от ЗПК. Твърди се, че сключването на договор за гаранция е задължително условие. Релевира доводи, че е изплатил изцяло процесния кредит, включително сумата в размер на 123,91 лв., въз основа на нищожна според ищеца клауза.

Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК е представил 2 отговор на исковата молба, с който излага съображения за неоснователност на исковата претенция. Сочи, че били спазени всички изисквания на ЗЕДЕУУ. Оспорва предоставянето на поръчителство да е било условие за сключване на процесния договор. Счита, че договорът за поръчителство е отделно облигационно правоотношение, по което не е страна. Твърди, че ГПР е изчислен по предвидената в съответствие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК методология, както и че е предоставил цялата необходима информация на ищеца във връзка с формирането му.

Твърди, че ищецът е имал право да се откаже от договора като не е упражнил това свое право.

В съдебно заседание ищецът А. Г. А., редовно призован, не се явява лично, не се представлява. С молба с вх. № 178621/31.05.2024г. поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковите претенции.

В съдебно заседание ответникът /ФИРМА/, редовно призован, представлява се от юрисконсулт Г., която поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковите претенции.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.

235 ГПК и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа и правна страна 3 следното:

Съдът с определението си, постановено по реда на чл.

140 от ГПК е отделил като безспорен и ненуждаещ се от доказване релевантния за спора факт, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 1237077 от 06.02.2023г., с който /ФИРМА/, като заемодател е предоставило на А. Г. А., като заемател, паричен заем в размер на 550,00 лева, който е следвало да се върне на 29 дневни вноски. Общата сума която е следвало да върне ищецът по договора възлиза на сумата в размер на 563,59 лева, включваща 550,00 лева главница и 13,59 лихва, при лихвен процент от 40,99 % и ГПР от 49,90 лева.

В чл. 5 от договора страните договорили, че заемната сума се обезпечава с поръчителство, предоставено в полза на дружеството, заемодател. Договорът за поръчителство се сключва не по късно от края на работния ден, в който е отпуснат заемът. С чл. 5 от договора страните също така уговорили, че при одобряване от Дружеството на така предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението, не може да се отмени, нито от Заемателя, нито от лицето предоставило обезпечението, като одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряване на заема. По делото в тази връзка е приет договор за гаранция /поръчителство/, сключен между ********************, като гарант и А. Г. А., като клиент.

От изслушаната съдебно-техническа експертиза се 4 установява, че при попълване на формуляра за кандидатстване за кредита на интернет страницата на ответника – ******************** потребителите трябва на стъпка 2 да изберат гарант /поръчител/, като избора следва да е или посочения от ответното дружество ********************, или по избор на клиента, като вещото лице е установило, че за периода от 2021г. до 2023г. включително, общо 48 кредита са отпуснати от /ФИРМА/ с поръчител физическо лице. Експертизата безспорно установява, че на 06.02.2023г. в 12:16 часа ответникът е изпратил на ищеца имейл съобщение, съдържащо преддоговорна информация /СЕФ/, договор за потребителски кредит № 1237077 от 06.02.2023г. и ОУ към него, като ищецът е потвърдил сключването на договора на 06.02.2023г. чрез SMS съобщение, изпратено в 12:32 часа, с текст „FER PRIEMAM“ от номер ***************.

По делото бе допусната и изслушана и съдебно счетоводна експертиза. От изслушаната по делото експертиза се установява, че крайният срок за издължаване на кредита е 28.02.2023г. Вещото лице е установило, че заемната сума е усвоена на 06.02.2023г., като от ищеца е заплатена сумата в размер на 687,50 лева, съгласно разписка № 0500017891646415, приета по делото, от която е задържана сумата в размер на 563,59 лева и отнесена по договора за кредит, а остатъка от 129,91 лева е отнесена към договора за гаранция, като в о.с.з. вещото лице посочи, че 5 сумата не е задържана от /ФИРМА/, а е наредена към правоимащото да я получи лице. Вещото лице е установило, че ГПР е формиран от сумата за главница и лихва, като ако се прибави и сумата, заплатена по договора за гаранция ГПР възлиза на стойност от 396,55%.

По гореустановеното съдът прави следните правни изводи: По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД относно обявяване за нищожна на клаузата на чл. 5 от договор за предоставяне на потребителски кредит № 1237077 от 06.02.2023 г.

Безспорно установено по делото е, че на 06.02.2023 г. ищецът е сключил с /ФИРМА/ договор за потребителски кредит № 1237077 от разстояние, като е бил предоставен кредит в размер на 550,00 лева, който е следвало да се върне до 28.02.2023г., ведно с лихва в размер на 13,59 лева и такса гарант в размер на 123,91 лева. По делото също така съдът приема, че безспорно се установи, че по договора за кредит и за поръчителство ищецът е заплатил общо сума в размер на 687,50 лева, разпределена, съобразно горепосоченото.

Няма спор и относно това, че съгласно изискване на горепосочения Договор, ищецът е трябвало да предостави обезпечение по кредита, изразяващо се в поръчителство от ****************** в полза на ответното дружество, като за това А. А. трябвало да заплати такса от 123, 91 лева. Не се спори по делото наличието на сключен договор за поръчителство с ищеца, по силата на който 6

******************, като гарантът се е задължило да отговаря солидарно с ищеца пред заемодателя за изпълнението на всички задължения, произтичащи от договора за кредит.

Спорно по делото е нищожна ли е клаузата по чл. 5 от процесния договор.

Според чл. 5 от договора заемът се обезпечава с поръчителство, за което кредитополучателя заплаща такса в горепосочения размер от 123, 91 лева, която сума не е включена в ГПР. Освен това се установи, че на тази уговорка ищецът не е могъл да влияе, тя е била налична в договора преди сключването му, независимо че му е изпратена преддоговорна информация /СЕФ/.

Възражението на ответника, че ищецът има избор и сам е избрал да сключи договор за предоставяне на гаранция съдът намира за неоснователно, доколкото изискването за сключване на договора е уредено в договора за потребителски кредит и в ОУ, като е без значение каква опция ще бъде избрана от клиента, дали ще избере договора да бъде обезпечен с поръчител, посочен от дружеството – заемодател, или с лично избран такъв, и при двете хипотези изискването е налично в договора, преди сключването му; при втората хипотеза дори е неосъществимо и заемателя рискува да не бъде одобрена поръчката му, тъй като личен гарант трудно би осигурил в рамките на един ден. Установи се безспорно по делото, че от заплатените от ищеца суми, 7 отнесени по договора за поръчителство са суми в размер на 123,91 лева. Това обстоятелство безспорно се установява и от представената от ответника Преддоговорна информация, където в т. 4.3 изрично е посочено, че разхода от 123, 91 лева, който заемателя ще направи при сключване на договора за гаранция, не се включва в ГПР по кредита, тъй като не влиза в общия разход по кредита, съгласно § 1, т. 1 от ЗПК, доколкото касае допълнителна услуга, която не е задължително условие за предоставяне на кредита. Съдът приема, че уговорката съдържащата се в чл. 5 от договора за кредит е неравноправна и поради това нищожна.

Кредиторът разполага със задължение и с достатъчно много източници на информация, за да оцени предварително кредитоспособността на потребителя /чл. 16 ЗПК/ и ако оценката му е лоша, той вместо да сключи договор може да откаже да предостави кредит /чл. 18 ЗПК/. В случая, включването на клаузата за обезпечение на задълженията по кредита чрез поръчителство на посочено и одобрено от кредитора дружество, за което се дължи отделно възнаграждение, противоречи освен на закона и на добрите нрави, а също така е налице заобикаляне на закона. На практика тази клауза прехвърля риска от неизпълнение на задължението на кредитора за предварителна оценка на кредитоспособността на длъжника върху последния и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията му. Посоченото води до извод, че чл. 5 от договора за кредит съдържа клауза, която е неравноправна по смисъла на ЗЗП, 8 а това я прави нищожна поради противоречие на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, т. е. на закона. Предвиденото в чл. 5 от договора накърнява и добрите нрави, основание за нищожност предвидено в чл. 26 ЗЗД. Неоснователно е възражението на ответника, че сключването на договор за поръчителство не е задължително условие за получаване на кредита, тъй като ищецът е могъл да посочи избрано от него лице за поръчител. Това е така, тъй като и в двата случая е нужно предварително одобрение от кредитора. По този начин длъжникът и настоящ ищец не е могъл предварително да се увери в крайния размер на задълженията по договора за кредит и с това е нарушена разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т.

19 ЗЗП, приложим на основание чл. 24 ЗПК. Съдът намира, че сключването на договора за поръчителство не е било задължително, доколкото в чл. 5. 7 от ОУ за договора за кредит е посочено, че кредитополучателят може да предложи на заемателя различни условия за сключване на договор, сред които е и сключване на договор за заем без предоставянето на обезпечение. Посочено е също, че дружеството може да откаже сключване на договор за кредит – чл. 5. 5. от ОУ. Всичко това показва, че сключения договор за поръчителство обслужва единствено и само кредитора по него, който при наличие на възможност да откаже ако намери, че няма достатъчно гаранции за кредитоспособността на заемателя или да му предложи договор без поръчителство е поставил като условие за сключване на договора за кредит именно наличието на 9 поръчителство с избран от него гарант. От това следва извода, че кредиторът не е изпълнил задължението си по чл. 16 ЗПК.

Разпечатката съдържа 30 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f6bed6fb-4b4b-4c0f-93c9-b2c32bd6a639